ТЪРСИ

Изпращаме поетесата на "космическата нежност" Миряна Башева

Изпращаме поетесата на

Миряна Башева е една от гениите на българската поезия, написала текстове, превърнали се в класика в българската музика. Известна е като "поетесата на космическата нежност". Автор е на текстове на песни по музика на Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Димитров, Атанас Косев, Юри Ступел, Валди Тотев и др. По нейн текст са песните "Нека да е лято", "Дано", "Булевардът", "Тежък характер" и др.

През 1979 г. пише стиховете към филма "Войната на таралежите" на Иванка Гръбчева. По покана на Рангел Вълчанов Башева написва сценария на филма "Последни желания" и на няколко документални филми отново на Вълчанов.

Impressio публикува част от нейната автобиография, така, както тя самата виждаше живота си:

 

Аз, Миряна Башева, съм родена на 11 февруари 1947 г. в София. Ще кажа нещо повечко за тия, от които произхождам. Все пак мен, малко или много, ме има вече записана в тия или ония анали ето сега и в баш най-електронните а предците ми са нямали никакъв шанс. Баща ми е роден в средите на възможно най-дребната буржоазия. Неговият баща, дядо ми Христо (родом от Прилеп), е бил месар на дребно. Сколасал е да се разори току преди национализацията, та за потомците не остана нищо да си реституирнем. Имал е къща, но пък нея англо-американците я разбомбили. Баба ми Мария е родом от Виена, но по кръв чехкиня. Дошла е явно не от хубаво на младини в България да учи туземчетата на немски. И случила на дядо ми.

От другата страна имам още по-непрестижен произход. Дядо ми Тодор Трайков е кукушки преселник в Кюстендил. Загинал е през I световна война, майка ми едвам го помнеше. Баба Спасена ми е била обикновена надничарка, сколасала да се пресели в София и да припечели колкото за паянтово къще с 2 стаи, кухня и външен клозет. Адресът беше "Лайош Кошут" 51. Там из двора, под черешата и в клоните на джанката заедно с братовчедите си изживях едно съвсем човешко и щастливо детство. И баща ми, и майка ми са участвали в антифашистката съпротива, арестувани са, били са концлагеристи. Майка ми е била милосърдна сестра в "Червен кръст", където манипулационната й стаичка е служела за "явочна квартира"; оттам е минавал и Вапцаров. А са я олепили като ятачка на Цвятко Радойнов.

Лично аз помня скривалището му на "Лайош Кошут" една хралупа направо в пръстта под дъските в антрето. Майка ми София е била известно време и директорка на Училището за милосърдни сестри. Споменавам го, защото то е било под патронажа на царица Йоанна, и за сватбата си майка ми е получила от царицата голям букет карамфили и една фруктиера. (Аз тая фруктиера я направих на сол, но едва ли от републиканство тогава съм била на 3 години.) Баща ми работеше в ДСНМ (ранният Комсомол), в ранния вестник "Народна младеж", в международни младежки организации. Като съвсем малка родителите ми ме влачеха с тях при целогодишните командировки на баща ми за подготовка на Световните младежки фестивали.

Лято

Да е лято, само да е лято!

Топло и зелен
като горски мъх,
да струи тревата -
силна, некосена -
искам да е лято
до последен дъх.

Да е тихо, тихо над земята,
на кравайче свито
времето да спи,
да звучи в нивята
пеещото жито -
нека да е лято
милиони дни.

Да е лято! Още да е лято -
дълго като зима,
топло като гръд,
тежко като злато,
звънко като рима,
вечно да е лято -
за последен път."

 

ТОЧКА

Аз нямам как да стигна до финала,
да пусна тоя свят на самотек.
Мен еволюцията ми е дала
безсмъртие, защото съм човек.

Аз няма да положа тихи кости
под жалните орландовски брези
и моите опечалени гости
ще си спестят и свещи, и сълзи.

В опровержение на Чарлз Р. Дарвин,
на черните Адамови ребра,
над мене няма да програчи гарван.

Предупреждавам: Няма да умра.
А ако някой ден - помози бог! -
откаже медицината отсрочка,
не бързайте с цветя и некролог.

Предупреждавам: Няма смърт. И точка.

 

dir.bg

 

 
Прибави коментар
   
Име * : 
Град :
Коментар * : 
 
Прибави
 
 

WebDesignBG