На 18 юли се навършват 183 години от рождението на Васил Левски.
За няколко интересни епизода от живота на Апостола по време на подготовката на революционни комитети във Видинско, на страниците на в. "Мир" през 1936 г., увлекателно разказва учителят краевед и пръв уредник на историческия музей във Видин Васил Атанасов.
Към 1858 г. като котлар в гр. Видин се установява карловецът Никола Маринов Дюкмеджията. Той бил доста интелигентен, поради което на няколко пъти бива избиран за училищен настоятел - една длъжност доста завидна и почтена за онова време. Като бакърджия, той успял да се издигне до положението на устабашия, когото даже турците тачели като голям майстор. А поради своята честност и вещина в занаята, той се прочул и по всички пазари, които ставали в близките градове, като Зайчар, Неготин, Крайова, Паланка, Кутловица и др., които почнал редовно да посещава със своята стока.
Занаята си работел със своите чираци, доведени от Карлово. Между последните са били и неговите братови синове, които по-късно се преселили в Калафат, Румъния, дето и досега техните внуци продължават да практикуват същия занаят.
Поради тези ценни качества, майстор Никола почнал да минава между началниците на турския гарнизон като надеждно и най-доверено лице на царщината. Те започнали все по-често и по-често да го викат в казармите за поправка на някои дреболии, като баки, зенгии, сигнални тръби, а по-късно и за някои оръдия, които се нуждаели от малък ремонт. И поради това, той имал свободен достъп навсякъде в гарнизона - даже и в Бабините Видини кули.
През 1871 г. Васил Левски пристигнал във Видин, за да сформира революционен комитет, както и да уреди пътя за доставяне на оръжие от Сърбия, за готвеното въстание. Понеже за това му било необходимо време, той се настанява за чирак при своя съгражданин - Дюкмеджията.
Денем, като всички чираци, той работел в дюкяна на своя господар, а щом се свечери, започвал дългите си пламенни речи: най-напред между своите другари, а подир и между някои граждани, които един по един влизали в този кръжок от съзаклятници. По този начин най-сетне той можал, макар и с доста голяма мъка, да създаде и във Видин революционен комитет, на който първите членове били неговите другари по занаят. А бай Никола, въпреки че знаел каква личност е неговият съгражданин Левски, и всичко онова, което ставало нощно време в неговия дюкян, не възразявал нищо, а вземал даже и необходимите мерки против всяка изненада, защото духът на времето подтиквал и него да бъде съмишленик на тази идея.
Чрез своя майстор, който отивал на панаирите в Сърбия, Левски можал в скоро време да уреди и осигури пътя, по който да се набави, под носа на турската власт, необходимото оръжие за комитите в Западна България. То било поставено разглобено между свитъците листове бакър, каквито майстор Никола като ангросист доставял за почти всички майстори във Видинския пашалък, а пък необходимият материал за барут минавал като такъв от занаята.
Кореспонденцията, макар и шифрована, била зашивана в памука на антерията, която бай Никола носел и зиме и лете. Но въпреки всички тези предпазливи мерки, турската власт би могла във всеки момент да залови оръжията, ако най-важното в случая - доверието - беше загубил майсторът.
А когато всичко това ставало във Видин, в дюкяна на Дюкмеджията, турската власт е дирила навсякъде и под дърво и камък най-опасния душманин на царщината - Левски.
Веднъж, когато той бил в дюкяна на господаря си, а чорбаджията си почивал спокойно на шилтето и сърбал след сития обяд своето кафе, внезапно в дюкяна нахълтали няколко низами с един чаушин. Бай Никола, изненадан от това посещение, скочил на крака да посрещне неканените гости, мислейки, че въпросът с Левски е свършен. Последният, като вижда господаря си побледнял, поканил чаушина и войниците да приседнат, и като изгледал с укор своя чорбаджия за тая му слабост, отърчал в близкото кафене да поръча за гостите в такъв случай неизбежното кафе. Подир кафето, чаушинът съобщил на майстор Никола, че следобед трябва да отиде в Бабините Видини кули, защото имало нещо да се поправя.
Дълго време след изизането на турските войници и техния началник, майстор Никола би стоял зашеметен от онова, което само преди няколко минути бе се случило, ако от това положение не бе го извадил пак Левски, който недвусмислено му заявил, че той желае да отиде с него в крепостта.
Левски, когото турската власт дири най-щателно под дърво и камък, денем и нощем, иска да отиде самичък на вълка в устата. За него - както и да е, но за прочутия майстор - устабашията на всички бакърджии във Видин, с тежка челяд, завидно положение и голяма чест пред турската управа, не е все едно! Какво би станало с него, ако на някой гражданин в Баба Вида му скимне да поиска тескерето на Левски да се легитимира?
Но Левски не му дал много много да разсъждава. Той категорично му заявил, че желае да отиде и че ще отиде, па да става каквото ще. Кому каквото е писано от съдбата, няма да го избегне.
Надигнал следобед Левски халата подир своя господар, та право в Бабините Видини кули! Като непознат, макар и чирак на майстор Никола, бил най-щателно претърсен и насмалко неговият неразделен другар - револверът, би паднал в ръцете на войниците, ако по една случайност от кожения мех с халата не бе изпаднал някакъв инструмент, който прекъснал претърсването.
А през всичкото това време неговият майстор, който знаел за оръжието на Левски, бял като платно, бил ни жив, ни мъртъв. Даже офицерът, който присъствал на тази сцена, го запитал да не е болен, на което чиракът побързал да отговори, че на господаря му ставало така от горещините. Офицерът посъветвал майстора да приседне на сянка в една ниша, на една от кулите на Баба Вида, за да си отпочине, поръчал му кафе и го поканил с тютюн.
Левски ходил още един-два пъти в крепостта, без да се случи нещо особено; само веднъж, когато Левски обръщал някаква тежест, дежурният офицер, който отстрани наблюдавал ловкостта на Левски, потупал го по рамото и весело казал на майстора:
"Машаала, голям бабаит имаш, да е жив на баща си!"
- И на царщината да плаща вергия (вид данък - бел.ред.) - добавил бай Никола.
Левски спял обикновено в дома на своя господар, в един голям долап, зазидан в стената, който служел и за библиотека на забранени книги, донасяни от Сърбия и Румъния, а понякога и в дюкяна на едно малко одърче зад бакърените съдове, дето неведнъж нощем със своите песни не давал мира на другарите си по занаят да си отпочиват от тежката дневна котларска работа. Този дюкян, който сега е разрушен, се намираше на ул. "Котларска", през два дюкяна от сегашния Кулски хан.
След като основал комитет в гр. Видин и осигурил пътя за Сърбия, си заминал, изпратен от своя чорбаджия с облекчено сърце.
През второто идване на Левски във Видин е бил на квартира в хана на Найден Иванов, който се намираше зад старата църква "Св. Димитър". Тук Левски е нощувал в една стаичка на отлаканата (плевня - бел.ред.), която се е намирала в двора на хана и е опирала в старата читалищна сграда. Пред ханджията той е минавал за търговец на добитък, под прикритието на която професия той свободно е ходил из околните села - особено в с. Брегово да урежда пътя за пренасяне на оръжие от Сърбия.
Той даже имал веднъж намерение да мине и в Сърбия, дето граничните власти са правили пречка за пренасянето на закупеното там оръжие, но понеже в това последно село можал, чрез подкуп, да отстрани тези пречки, то не станало нужда да минава Тимок и да отива при "брачата", от похватите на които не особено се възхищавал.
В село Брегово Левски спирал у даскал Йон Чолака, който живеел всред селото. Но поради това, че последният бил постоянно под надзора на турската власт, след последното въстание, за неговата просветителна дейност, за която неведнъж бил клеветен на тях и от сърбите, Левски за нощуване бил изпращан при неговия сват Митруц Въсков, на когото къщата освен че се намирала почти в края на селото, но и по своето разпределение била построена нарочно за бунтарски срещи. Защото от нея можело да се избяга във всяко време, незабелязано от никого през четири места, особено през един страничен вход, който излизал в един шумак от акациеви дървета, опиращ дори до река Тимок.
Левски преспивал именно в тази добре маскирана стаичка-килер, която притежавала последния страничен вход. Тя, макар и да била без каквото и да е пряко съобщение с останалите три стаи на тази къща, обаче в нея отвътре от коридора можело пак да се влезе, но само през тавана.
До коридора пък се е отивало или направо от главния вход, или през зимника през един мазгал, направен под един одър в тази стая. А до последния се е стигало от зимника по една импровизирана стълба от няколко клина, набити в стената, по които били накачени всевъзможни неща, за да бъдат прикрити от хорския поглед.
В Брегово Левски минавал също за търговец на добитък, а със сърбите се свързвал с помощта на своите ятаци, които срещу малък подкуп на сръбските пандури можели свободно във всяко време да минават Тимок и да пренасят от Сърбия всичко онова, което им се поръча или пожелаят.
През последното си дохождане във Видин Левски е бил на квартира при дейния комитетски член и виден турски чорбаджия - Ванко Нешев, къщата на когото се намирала на ул. "Болярска", наблизо до църквата "Св. Димитър". В една от стаите на клисарницата се е помещавало българското читалище, под закрилата на което се събирали на заседание комитетските ратници, необезпокоявани от никого, между които са били: Мито Вельов, Петър Миков, Пигулев, един евреин и др.
В тази квартира Левски престоял два-три дена, защото турците били уведомени за неговото пребиваване в града, поради което наредили най-щателен надзор над проходящите чужденци, особено в българските махали, църкви и училища.
Понеже от тази мярка на властта Левски се почувствал много стеснен в своята дейност, една вечер, преоблечен като читак, бил взет от П. Пигулев и заведен, за всяка евентуалност, в неговата къща, която се намира в края на града - до сегашното училище "Христо Ботев". Тук Левски бил поставен за нощуване в една бъчва зад вратите на пивницата, която и друг път е служила за същата цел на други бунтовници. Но поради това, че турският надзор, бдителност и предприетите обиски в българските квартали станали опасни за живота на Левски и неговия хазаин, той, след като постоял два-три дена, последната нощ заедно с Пигулев отишли през блатата във върболяка на Дунава при с. Кутово. Там Пигулев уговорил двама познати нему селяни-лодкари, които прехвърлили Левски на румънския бряг.
Пигулев след това се завърнал във Видин. Но понеже турците се вече научили за бягството на Левски и неговото участие в това бягство, за което му съобщили домашните, то той, опасявайки се да не бъде арестуван и изпратен на заточение, а може би и на бесилото, след като се крил две-три седмици из кукуруза и шавара из пустиняците на Страшен бряг, по същия път и той избягал в Румъния, дето престоял до нашето освобождение.
Това е било към 1871 г. Такъв е бил Васил Левски, като човек и бунтовник. Такива са били и неговите сподвижници от Бдинския санджак, които дотогаз бяха зарегистрирали не по-малко от 10 крупни и ненадминати в другите краища на България - по резултат и значение - въстания."
Васил Атанасов,
в. "Мир", юни 1936 г.
