Световноизвестният каскадьор Тодор Лазаров и неговата оперна приказка за любовта

Хубаво е човек да открива нови неща и да върви по неутъпканите пътеки. За мен това начинание е предизвикателство, а не риск", категоричен е Тодор Лазаров, който е обиколил света, познава множество холивудски звезди, но сега се е заел с представянето и реализирането на грандиозен оперен спектакъл.

Тодор Лазаров е роден в Благоевград, но го познаваме като каскадьор, който е участвал във филми като "Троя", "Последният легион", "Непобедимите", "Херкулес", "Марко Поло", "Игра на тронове" и още над 120 филма. Освен това е треньор по джудо, занимава се и с благотворителна дейност, като за целта е основал фондация, която се казва "Благодаря ти".Авторският проект на АСАРА "Opera D`amore" е уникален оперен спектакъл, съчетаващ в себе си отделни любовни сцени (дуети, арии, хорове). Той разказва на своите зрители вълшебни истории от световното оперно наследство. Тази приказна разходка ни запознава с любимата музика на Верди, Пучини, Маскани, Доницети, Леонкавало и други титани от класическия репертоар. Един истински празник на ЛЮБОВТА и МУЗИКАТА, който хората ще помнят дълго.

Kак се организира едно такова събитие, защо е уникално и защо ще ви накара да мечтаете и да почуствате силата на класическата музика, разговаряме с продуцента му Тодор Лазаров:

- Как реши да се посветиш на сфера твърде различна от каскадьорството?
- Каскадьорството във филмовата индустрия в днешно време е силно развито и ти дава различни възможности. В него винаги има накъде да се развиваш, а не просто да останеш обикновен каскадьор, който се мята пред колите, блъскат го, скача от високо, гори.

След като си добър каскадьор и познаваш точните хора, в точното време - продуценти например, тогава получаваш шанс да си нещо повече - постановчик на каскади. Под неговата шапка влизат както хореографи на бойни сцени, така и всякакви други специалисти по различните каскадьорски изпълнения. След това имаш втори режисьор на екшъна, където отговорностите те превръщат направо в режисьор, но на каскадьорските неща. И ако наистина си много добър като втори режисьор, можеш да се развиеш цялостно като режисьор.

Винаги ме е влечало да режисирам и сигурно един ден и това ще направя. За това няма възраст. Режисьор и продуцент, като второто си го гоня от две-три години и вече имам филми. Миналата година бях продуцент на един индийски филм. Там е много интересно, защото навремето знаехме само Боливуд и познавахме само него, но те имат Толивуд, Таливуд и т.н., които са различни, взависимост от региона. Изключително интересно.

Те имат вътрешна конкуренция и гледат продукциите, които правят да са все по-големи и по-големи, да не кажа, че в последните години, индустрията там се разви страшно много, въпреки че винаги е била на високо ниво, но за техния локален пазар. Индийците са луди на тема кино и наистина голяма част от тях вярват, че звездите актьори са супер герои. Многи ми харесва там и предпочитам да снимам индийски филми пред холивудски. Там е спокойно и хората са много добри, не си дават зор за нищо и за никъде не бързат.

Професията ни е доста опасна и напрежението около работата е сериозно, но аз се опитвам да вкарвам ритъм на спокойствие, защото нервите няма кой да ти ги върне и не всичко е пари в крайна сметка, здравето е много по-важно от всичко останало. Затова започнах да търся спокойствието, вместо да снимам по-мащабен холивудски проект. В момента индийците започнаха да снимат по-големи филми и от Холивуд, с големи бюджети. Оттам излизат по 1000 филма на година. Има го този момент, че ние като зрители, може би, ще гледаме само 5, заради различната им драматургия - песни, танци и бой накуп. Трудно превключваме на тази вълна. Ние обичаме като е екшън, да е екшън.

И така, опитвам се да се развивам, защото каскадьорството го правя вече 22 години.

 

- Появява ли се умората след толкова време?
- От тази работа не можеш да се умориш. Няма такова щастие. Всеки един ден, филм, проект ти носи нещо различно. Отиваш на терен и нямаш представа какво може да се случи. Магия е. Така че няма умора.

Хубаво е да си каскадьор, но не можеш цял живот да си само такъв. В един момент започваш и искаш да правиш неща по-големи от него. Аз се спрях на продуцентството и искам занапред да развия там. Сигурен съм, че ще успея, защото аз бачкам като вол (смее се). Никой не ти дава нищо даром, а аз съм свикнал да работя и работата ми се отплаща.

 

- Спомена, че искаш да се занимаваш и с режисура?
- Към нея също имам сериозен амфинитет. И тук искам да кажа нещо много важно. Откъде влязох в опера средите и как станах продуцент на този оперен спектакъл. АСАРА, който е авторът и режисьорът на този спектакъл "Opera D`amore", ме хвърли малко при вълците, защото аз имам някаква обща култура за операта и обичам да я слушам, но никога не съм бил заклет фен. Харесвам я много, защото е различна, а нашата опера пък е за любовта и тя я носи в себе си. Музиката лекува и това е факт. Случвало се е да си пускам опера в колата, защото те зарежда и разтоварва.

И така ние с АСАРА имаме връзка и се познаваме от няколко години назад, допаднахме си станахме много близки, като братя, които се срещат след много време. Намери ме случайно след едно мое интервю за филми и каскади, защото той пише страхотни сценарии, режисира. Намерихме се и започнахме да си говорим за кино и хиляди идеи около него. В началото имахме проекти само свързани с киното и в един момент ми се обади и сподели за тази идея, която всъщност той подготвя като сценарий от 5 години. Наистина е грандиозно.

Мисля, че ще се получи страхотен световен спектакъл. Попаднах в нещо, което и аз точно не мога да обясня. Отново магия, но никак не лесна (смее се). Ние започнахме да го подготвяме от началото на годината, за да бъдем перфектни. Имахме предложения от други държави за премиерата. Но ние сме си българи и искаме оттук да тръгне всичко, от вкъщи, от нас си. Да си бъдем ние. И дори да прозвучи високомерно, да оставим отпечатъка първо тук в България.

 

Аз съм имал щастието да обиколя света, даже почнах да го повтарям (смее се). Навсякъде така е устроено, че на хората да им е лесно да живеят. При нас е различно, но пък ние сме свикнали да оцеляваме. Затова може и управниците да не искат да ни направят живота по-лек, защото си викат: Те ще се оправят, те са свикнали. Но поне да ти дадат по-равен старт с другите държави. На старта ние българите виждаме препятствия по пистата, за разлика от другите държави, на които пистите са чисти. Трудно ни се получават нещата, но пък се получават.

Затова и ние сме решили да си го започнем от България, защото сме българи. Не искам да прозвучи патетично, но аз наистина се чувствам патриот, защото не съм си и помислял, че мога да живея на друго място, освен в България. Обикалял съм къде ли не, работил съм с месеци, предлагали са ми да остана с професията, но никога не съм се колебал. Не мога да не призная, че има страшно много дразнещи фактори тук и това ме кара да се замисля последната година и половина, но въпреки тях аз съм си вкъщи тук и няма друго такова място по света, в което да си си вкъщи, без значение какво работиш, защото срамна работа няма. И в Америка са ми прадлагали да остана като каскадьор, но не мога да си го причиня. Няма такъв вариант.

 

- Тръгваш към операта смело, но каква е твоята музика?
- Много обичам народна музика, защото съм израснал с нея. Майка ми обикаляше селата и работеше с местните хорове от баби, майки и лели. Аз съм от Благоевгардско и помня как всяка година се събираха на "Пирин пее", а ние се радвахме да ги гледаме. Баща ми (Лека му пръст!) свиреше на акордеон, вратите на къщата бяха отворени, всеки ден у нас беше празненство. Народната музика ми е в кръвта.

Последните години започнах да слушам и латино, което завладя и света. Екзотична, страстна и гореща музика. Аз дълго време бях в Колумбия и виждаш как хората там живеят с музиката, освободени са. Те живеят всичко, за което пеят. Уникално е!

Слушам БГ радио основно, хаус, опера, от време на време и чалга, особено като се съберем, за което нямам притеснения. Аз слушам хубава, красива музика.

 

- Връщам те отново към спектакъла. Как събрахте точно тези звезди и лесно ли се съгласиха?
- АСАРА имаше един лист от звезди, които искаше да покани, някои в момента са заети, но ще се присъединят към другите ни спектакли през следващата година. Ние вече имаме запазена дата за Глазгоу през 2021 година. Дано всичко е наред, за там ще имаме малко по-различен състав и към нас се включва, големият Роберто Аланя. Хубавото на спектакъла е, че той може да понесе промени да се развива и разширява.

 

- Какво ще представлява спектакъла?
- Изключително разчупен - смесица между кино и оперен спектакъл. Любовна приказка със собствена драматургия с начало и край. На огромните лед екрани зад изпълнителите няма просто да се излъчват кадри от нещо си, а реално ще пресъздават и ще преразказват мечтите и чувствата и на изпълнителите и на композиторите, написали тази музика за любовта - Верди, Пучини, Маскани, Леонкавало...

 

- Има ли риск да ви обвинят, че вкарвате класическата музика в комерсиално шоу?
- Ние нямаме намерение да бягаме от линията на операта, просто я правим по-достъпна за по-голяма част от хората, за да могат повече да се докоснат до нея. Имаме си един разказвач между сцените, за да води зрителите какво се случва. За да бъде разбираемо за всеки, дори и за тези, които не са толкова запознати с оперното изкуство. Искаме спектакълът да е достъпен и за обикновения човек, дори и за онзи, който не е ходил на опера.

Няма хора, които да не харесват опера, има хора които не я познават. Мисля, че този спектакъл ще бъде оценен от публиката, защото ние ще им го разказваме. Ще имаме и балет, който също ще ни води в любовните композиции. Разказвач и изпълнители ще ви поведат в тази любовна приказка и то по такъв начин, че да е разбираемо за всички.

Нашите звезди са изключително ентусиазирани. Повечето от тях сами изявиха желание да участват не само за концерта в България, но и занапред. Повтарям се, но наистина това ще бъде нещо много различно. Опера, разказана по-различно, но без да се излиза от основната й линия. Приказно разказване на това което се пее, дори за обикновения зрител. И на финала всеки да може да каже какво е операта. Оцеляла толкова години, ние се опитваме да я направим по-достъпна и разбираема.

Какви са трудностите да събереш толкова звезди на една сцена? Финансово как се справяте?
- Трудности винаги има, но това е нормално. Ако е прекалено лесно, значи има нещо гнило. За пари не искам да говорим, но по принцип е много скъпо. Ще се справим, разбира се. Ние щом досега се оправихме, значи и за в бъдеще ще се оправим. Връщане назад няма. Аз съм човек, който дълбае надълбоко и не се отказва. До последно се боря и даже като стигна дъното и него почвам (смее се).

 

- Имате ли притеснения около озвучаването в "Арена Армеец"?
- Не се тревожим по никакъв начин, защото нашият музикален инженер е един от най-големите в професията си на световно ниво. Казва се Давид Барбали и един от хората, без които Майкъл Джексън не излизаше на сцената. С Хосе Карерас работят заедно повече от 20 години. Така че ще се постараем да направим максимално добре музикалното оформление, имайки предвид, че залата е спортна и не е направена за такъв тип концерти. Но ние ще се постараем да направим нещо различно и самият звук да бъде брилянтен, максимално близко до оперната сцена и оперната зала.

 

- Ще ни подскажеш ли малко за репертоара?
- Не мога да издам много от листата с репертоара, но ние работим също с един от най-добрите световни диригенти - Давид Хименас, който освен, че се радва, приема нещата много дълбоко и присърце. Както е известно, той също работи повече от 20 години с Хосе Карерас, а последните два-три месеца заедно с режисьора изпипваха репертоара и нещата до най-малките детайли. АСАРА, който е авторът и моторът на проекта, заедно с Давид Хименас, заключиха репертоара едва преди няколко седмици, до последно работейки върху него и разбирайки се прекрасно.

Страхотен репертоар, всички са изключително ентусиазирани и работиха дори и в почивните дни. Професионалистите са си професионалисти, затова съм сигурен, че ще се получи страхотен спектакъл: Хосе Карерас не се нуждае от представяне, Мария Гулегина - уникална, с над 150 поставени опери само в "Метрополитън" в Ню Йорк и рекорди в Ла Скала. Тя много обича България и често ни гостува. Марко Берти - отново невероятен тенор, легенда. Надя Кръстева, Кирил Манолов, Илина Михайлова и Росен Ненчев са невероятни. Осем звезди, които ще сияят от нашия небосклон.

И да не пропусна нещо - 105 човека от Оркестъра на операта, хор и балет, воден от прима-балерината на Музикалния театър Йоанна Стоянова.

Защо "Opera D`amore" - опера за любовта? Защото любовта сме я избутали малко назад в ежедневието ни. Забравихме да обичаме, да се радваме на малките неща. С любов дори и към дъжда... Дори и да е клише, с любов всичко се постига. Тя е лек за душата и трябва да я показваме по всеки възможен начин. А какво по-добре от музиката за това, особено операта.

Искаме нашият спектакъл да се превърне в едно прекрасно изживяване за всеки един човек, дори и непознаващ операта от близо, който да се прибере вкъщи с нея. Искаме тя да се чуе, защото можеш да слушаш, без да чуваш (смее се).

 

- Голямо приключение ти предстои.
- Голямо (смее се). Колкото повече минава времето, толкова повече нямам търпение да се случи. Нека всички да заповядат да видят тази оперна любовна приказка "Opera D`amore" - една приказка безкрай.

Сигурен съм, че след първия спектакъл много ще се говори за нея и то в световен мащаб. Имаме желание и дай Боже да направим с този любовен продукт световно турне - Европа, Южна Корея, Индия, Китай, Америка.

Опитахме се да съобразим и цените на билетите тук в България с кризата, през която преминаваме и която е съвсем различна от досегашните. Да направим малък реверанс, затова цените на билетите са от 50 до 150 лв. Не са малко, но за такова шоу, с такива звезди, мисля че не е непосилно.

 

-Говориш много за любовта, а какво е за теб любовта?
- Любовта при мен е свързана с малките неща. Много малките неща ме правят щастлив. Не искам много. Искам достатъчно за всеки ден. Не можеш да мислиш напред във времето. Една усмивка е любов. Един жест, една подадена ръка... Любовта не е да кажеш - обичам те!, и край.

- Щастлив ли си?
- О, аз съм един от най-щастливите хора на света. Много трудно нещо може да ме бутне.

Аз съм израснал в семейство, което ми е дало много любов. Откак се помня аз съм обгърнат от любов и може би затова се опитвам да предам тази любов и на остналите. Не можеш да я пазиш за себе си, както е и с парите, ако имаш трябва да ги дадеш за нещо или на някой си. Ако любовта беше разменна монета, ние щяхме да сме много богати хора. Не може завистта да е по-голяма от любовта.

 

- Работиш и контактуваш със световноизвестни имена, самият ти си популярен. Как се съхраняваш, за да не се самозабравиш в славата?
- Всички до един сме най-обикновени хора. Някои се губят по трасето, губят се по пътя нагоре, но никой не знае дали този път е нагоре или надолу. Какво значи да се издигаш в кариерата нагоре? Напълно е възможно стремглаво да падаш и да се сгромолясаш със страшна сила. Никога не трябва да забравяш откъде си тръгнал. Заблудата е страшно нещо. Ние говорим с клишета, но те са родени от начина ни на живот и са верни.

Аз не мога да забравя, че съм тръгнал от село, от село Полето, а къде съм стигнал никой не може да каже, защото какъв е критерият и каква е мерната единица за успех?

Успешен си, ако си се събудил сутринта и си подарил една усмивка на човека от улицата. Ето аз съм достиганал до някакво ниво в кариерата, но искам още по-нагоре, значи не съм успял. Какъв е критерият за успех?

- Кога ще се почувстваш удовлетворен от това предизвикателство със спектакъла?
- На 19 декември в 10 и половина вечерта, след спектакъла ще се чувствам прекрасно. Ще си сипя една бира или чаша вино и ще съм щастлив и всичко ще е любов (смее се). Щастлив, в този нов свят на оперната музика, в тази необятна вселена.

Сблъсквам се с всякакви непознати неща по време на организацията и се докосвам до това изключително изкуство. Хубаво е човек да открива нови неща и да върви по неутъпканите пътеки. За мен това начинание е предизвикателство, а не риск. Аз съм свикнал с рисковете. Тук няма вариант да не стане. Човек, ако се съмнява дори и 5 процента, той вече е обречен на неуспех. С желание и упорит труд няма какво да те спре.

 

Интервю на Тина Философова

dir.bg