Обичаният от всички цигулар Васко Василев отпразнува своя 50-и рожден с концерт в столичния клуб "JOY station". В програмата си той включи популярни филмови мелодии, испанско фламенко, аржентински танга, както и класически произведения.
Чаровен, енергичен и все така усмихнат, Васко Василев доказва, че големите артисти-космополити са и преди всичко големи човеци.
В репертоара си за концерта той беше включил свои любими мелодии, които са му повлияли в пътя към голямата музика. Например филмовите мелодии на Енио Мориконе от "Имало едно време на Запад" - самият Васко Василев сподели, че това е бил един от първите филми, които е гледал в кино "Сердика" (което вече не съществува). Той също така включи едно от любимите си произведения на Астор Пиацола Libertango, Fragile на Стинг и др.
Рожденият ден на Васко съвпадна и излизането на луксозна книга албум на фотографа Христо Русев, издадена от "Книгомания", която включва фотографии от сцената, градове, бекстейдж по време на турнета в Испания, Великобритания, Япония и България. Изминалата събота bTV показа и филма на журналиста Георги Тошев от новата поредица "Децата на Другата България".
През 1988 година Василев печели 3-те най-големи международни конкурси за цигулка - "Жак Тибо" в Париж, "Карл Флеш" в Лондон и "Паганини" в Италия. Същата година се премества и установява в Лондон, където продължа обучението си е Кралския музикален колеж. Между 19 и 21 г. възраст е гост концерт-майстор на Лондонския Симфоничен Оркестър и Лондонската Филхармония. На 21 г. печели титлата "Суперсолист" на Лионската Опера във Франция. На 23 г. става най-младият и първи концерт-майстор на Кралската опера в Лондон, където работи и до момента и като творчески продуцент.
Създател е на формацията "Лауреат", в която влизат различни музиканти, носители на престижни международни награди. С тях участва в множество концерти и записи на различни продукции. През годините е работил и записвал с музиканти от ранга на Пласидо Доминго, Валери Гергиев, Лучано Павароти,Стинг, Рони Уудот "Ролинг Стоунс", Зукеро, Лили Иванова, Ванеса Мей, Пако Пеня, Ирейжър, както и има голям репертоар филмова музика. Василев има издадени 10 албума, една биография и сега луксозна книга албум от Книгомания. Премиерата ще бъде на концерта за неговия рожден ден в столичния клуб JOY station на 14 октомври.
Ето какво каза световният цигулар пред Impressio, малко преди концерта му в София:
- Г-н Василев, как сте? Как се чувствате преди концерта в София?
- Идвам от Лондон и сега в София... Преди 2 дни имахме голям спектакъл в Кралската опера - изцяло онлайн и последната седмица бях доста зает с това. Мислейки за концерта в София, нямах търпение да вляза в клуба за репетиция и да се срещна с публиката.
Много благодаря за тази покана на Joy Station, защото всъщност ми направиха най-големият подарък - да съм зает с това, което най-много обичам, особено след година, която ме лиши от среща в публиката в България.
- Кой е най-големият урок от всичкия Ви житейски и музикален опит през тези 50 години?
- Най-големият урок е, че животът минава доста бързо и трябва да се придържаш към това, което обичаш, към хората, които те обичат и да живееш с лекота. Здравето е най-важното, което имаме, защото ако сме добре и важните ни хора, тогава ни остава само свободата да решим какво си избираме, за да сме щастливи.
Животът може да бъде едно безкрайно детство и това е най-хубавото.
- На 50, с възможно най-високите музикални постижения, мечтаете ли все още за музикални срещи и колаборации на сцената? За какви?
- Отворен съм за всякакви идеи и предизвикателства.
Има толкова талантливи хора от всички области на изкуството, а и в спорта и в България и по света, с които бих искал да се срещна на сцена. Вече дори имам една такава идея, но ще ви я разкажа като стане по-близка за реализация.
- По идея на фотографа Христо Русев направихте тази фото-албум с Вашите музикални спомени. Как дойде идеята и какво събрахте в него? Кои са любимите Ви места и разбира се - с какво ги свързвате?
- С Христо се запознахме чрез работата му... първо беше това - видях, че има усет и талант да вижда детайли и да лови много нестандартни и емоционални моменти. Отначало видях едно симпатично момче, което сякаш беше избягало от училище, за да снима, което се оказа и почти вярно.Сприятелихме се лесно и през годините видях как се развива и как влиза в професионалните среди на репортажната журналистика с огромна любов към фотографията. В момента неговата професионална биография е изключително респектираща и съм щастлив, че успяхме да направим тези пътувания заедно. Благодарение на Книгомания пък сега видях крайният резултат на този проект и съм изключително горд от безупречния фотоалбум!
- Като музикант, който е свикнал да пътува много постоянно, как Ви се отрази този "нов" световен режим? Има ли промяна в отношението Ви към изкуството?
- Оказа се, че поговорката за "две и двеста" е вярна. Както си мислех, че не мога да спра да пътувам, така по принуда се оказа, че е възможно и че има доста какво да се прави и да се работи дори и в такава парализираща ситуация. Намерих време да се науча как да записвам сам себе си докато свиря, купих си специален микрофон, техника, оборудвах една стая от къщата си във Валенсия като мобилно студио... и работих.Не мога да отрека, че ми липсват концертите и турнетата, но съм разумен и предпочитам да проявя търпение докато отпадне пряката заплаха към здравето и живота ни преди отново да се впуснем в живота си активно. Отношението ми към изкуството не се промени, но се опитах да намеря нещо позитивно в цялата ситуация.
- Каква музика слушахте по време на изолацията? Открихте ли нещо ново за Вас като музикант?
- Да ви призная, толкова много свирих по време на изолацията, че в един момент исках да пътувам, само за да не свиря. Имахме доста проекти с операта в Лондон, който изискваха техническо обезпечаване и голяма част от времето ми беше заето с научаването на нови форми на работа. И още нещо ще призная, когато не свирех, гледах сериали - Netflix беше моето голямо междучасие.
Интервю на Юлия Владимирова/ dir.bg
