Любим актьор, превърнал се в емблема с превъплъщението си в мафиота Джаро от "Под прикритие" - Михаил Билалов.
Водещият Деян Веселинов се среща с него в най-хубавата му възраст - 55 години, прекарани по пътищата на света, из мегаполиси и малки градчета, оставили своите белези в биографията му. Двамата прелитат между новата реалност в последните 8 месеца, заради COVID-19 пандемията, и най-съкровените спомени на актьора - от Русе и Бургас, през Монтана до Париж и обратно!
"Седнали сме на един хубав диван тук, говорим си, какво по-лошо от това...", започва с ирония Михаил Билалов и подканя за един искрен до болка разговор. Разбираме, че светските изпитания не го плашат, а го провокират да демонстрира своята сила, увереност, непреклонност и воля за оцеляване във всякаква ситуация.
"Ако се сетите за началото на 90-те години - това бяха няколко години, в които така се промени животът, че COVID-19 въобще не може да се мери с това, което се случи тогава. С други думи - тази песен съм я пял по един или друг начин. За мен COVID-19 не представляваше основната тема на живота ми, макар навсякъде по телевизиите да гърми това. Животът се промени по отношение на моите родители и деца. Започнахме да ставаме по-внимателни и недоверчиви, малко по-малко да се мляскаме и целуваме, да мислим преди това... Безспорно това е катаклизъм", започва разговорът с актьора.
Професионалният му живот на сцената - както всичко в света, се е променил значително. Първоначално всичко спряло в продължение на месеци... После животът се размърдал отново...
Несигурен ли става един актьор, предан на публиката и аплодисментите, когато бъде лишен от тях?
"Щастливец съм, че не се занимавам само със сценична дейност.. Имам и други дейности, но навсякъде чуваш как всички се оплакват. Единствените, на които някак им се случва работата в създалата се ситуация, са IT специалистите и тези в строителния бранш. Хората започнаха да влагат пари в недвижимо имущество. Но в сценичните изкуства всичко спря. Във Франция са спрени проекти за две години напред", казва Билалов.
Горещата тема за пълен локдаун в България за Мишо Билалов не е на дневен ред, защото смята, че страната ни не може да си го позволи финансово и да подкрепи обществото, останало без работа.
Въпреки обстановката, Билалов успява да се държи на повърхността, продължавайки да работи за публиката си! Снима се във филма, за който все повече се говори - "Голата истина за група "Жигули" с режисьор Виктор Божинов и сценарист Ваня Николова.
Освен това... Мишо Билалов е насред предпремиерни вълнения за предстоящия моноспектакъл... с оркестър!
Откъде идва това вдъхновение у екранния Джаро?
Философският поглед към живота е култивирал от ранните си години, когато е пътувал къде ли не със семейството си.
"Аз съм от чергарско семейство - пътуващи хора, пътуващи актьори. Те се движеха с влакове и денкове през цялото време, а аз - между багажа. Имам навик да броя в колко жилища съм живял в София. Някъде към 20-ина са... Имам навика да броя колко години съм прекарал и във всеки град... Оказва се, че в Париж много повече съм пребивавал, отколкото в София. Градове като Монтана, в ранната ми възраст се казваше Михайловград, Видин, Бургас, Провадия, Варна са ми близки, защото ги познавам. Мога да говоря на монтански, бургаски, родопски, всякакъв диалект...", разказва Билалов.
С години се движел на принципа "Багажът, хотелът, какво може да се прави сега?"...
Заминава да следва за актьор във Франция, след като печели място по стажантска програма в Парижката консерватория. Напуска след 4 месеца и работи какво ли не - секретар, продавач, рекламист...
Защо и как се връща в България и през какво е преминал през годините ?
"Бях в 4-и клас и се прибирах в късното лято. Всичко се случваше на улицата тогава - от побоя до първата жена. Нямаше интернет. Имаше случай, в който се правя на мъж пред едни батковци, които ми казват някаква думичка. И както съм учен - да бъда гангстер от малък, отговарям им и ме пребиват. Отидох да се оплача на брат ми да ги набие. Той ме попита защо са ме били и ми каза: "Ако искаш да продължиш работата с мен, тъй като ти си използвал думата "майка", която аз много харесвам, имаш два избора..."
Неслучайно предстоящият моноспектакъл "Бум-бум" Малка нощна музика за мафиот и оркестър" е посветен на брат му!
"Нямах голям избор в онази ситуация с батковците. Впоследствие срещах още трудности в живота, но се оправях. Нямах баща и малко по момчешки се възпитавахме с брат ми. Той беше 10 години по-голям. Моноспектакълът, който предстои на 4 декември - "Бум-бум. Малка нощна музика за мафиот и оркестър" е посветен на брат ми, който загубих години по-късно. Изгубих и брат, и баща!", откровено казва Билалов.
Моноспектакълът идва след инициатива на съпругата на Стунджи - Дора Арабаджийска. С Билалов решават да включат и оркестър "Забeрски".
Говори се за празненството около юбилея на един престъпник, решил да си покани джаз оркестър. Има лека тема за 90-те години, но я минаваме мимоходом. Не говорим за носталгия по прехода. Става дума за вариететно шоу, има музика и слово, а някой ден ще им и танци, ако COVID-19 ни позволи в някакъв момент. Сега тръгваме с базата: бенд и моя милост. Определено текстът е сатиричен с елементи - авто и политическа сатира, умело написан от Ваня Николова в 9 глави, а оркестърът се включва в изцепките на моя персонаж", повдига завесата екранният Джаро. И уточнява, че този мафиот няма нищо с най-прочутия му герой.
"Джаро е много различен от този персонаж, но се майтапя и с него, и с Михаил Билалов от "Стани богат", добавя актьорът.
Обран в емоциите си и прецизен в подбора на думите си, Билалов споделя, че маниерът си до голяма степен е придобил в елитната Класическа гимназия в София.
"Бяхме в една свръхноменклатурна среда навремето. Бяхме единствените деца от провинцията с още двама, успели да се влязат в това училище - Алма Матер на българското образование, така да се каже. Класическата гимназия ме очовечи, изглади ръбовете. Освен да подхождам внимателно към всяка материя, ме научи да работя много, защото там имаше правило - ако си с под 4,50 успех - срам! Нямаше как да се върна да погледна майка ми в очите. Та оттам започна доказването..."
Но доказването продължава и в последващите стъпки на актьора, насочил се към тогавашния ВИТИЗ заради момиче...
"Имаше позната, по която бях хлътнал от Бургас. Ходихме постоянно след нея - да гледаме нейни участия. Малко платонически бяха усещанията ми тогава, но бе достатъчно да ме вдъхнови, за да взема решението. За 30 места се борихме 2000 души. Беше сериозно сито навсякъде", спомня си Билалов.
Черпи от мъдростта на редица автори и думите им, в които е дълбал, за да се въплъти в Сонг Лилинг от "М. Бътерфлай" - роля, която му е донесла "Аксеер" за изгяваща звезда; в главната роля на Мартин от спектакъла "Козата или коя е Силвия", която му носи "Аскеер". Театралните роли вървят успоредно с ролите в киното в емблематичните филми на Рангел Вълчанов: "А сега накъде" и "А днес на къде", където изиграва Софийското копеле, за да го отведат до тази на Петър Туджаров-Джаро...
Успял ли се чувства актьорът днес?
"Не знам какво е успял човек. Има определение за успех вероятно... Дали съм милионер ли ме питаш? (смее се ) Иначе какво е успехът на 30, 40, 50, 70 години... ?! Предполагам, че за леля ми, която е на 82 години, е още един ден да изкара без да я боли. Аз все повече се приближавам до идеята, че успехът е вътрешно, интимно, духовно узряване. Успехът е чувството на вътрешен мир, което е дълбоко понятие. В този аспект - още не се чувствам успял", споделя откровено Билалов.
Освен в моноспектакъла, посветен на брат му, очакваме с нетърпение да го видим като фронтмен на забравената музикална група "Жигули" на голям екран! Както и се надяваме следващия път да донесе китарата, към която се е завърнал в последните месеци.
Джаро определено може да свири на китара!
В края на този разговор няма как да не се опитаме да почерпим съвет за щастие и баланс от този внушителен мъж и баща!
Но удряме на камък...
"Никога няма да дам съвет и рецепта, нито мъдрост в последния момент. Живейте на 100% така, че да сте доволни и щастливи от това, което сте постигнали", казва за финал Михаил Билалов. /dir.bg
