"Накрая баща ми беше вече в добро здравословно състояние, доста възстановен от инсулта. Един ден обаче ми каза: "Тази работа не е за мен, аз така не мога да живея, трябва да си ходя вече. Аз нито мога да пея, нито мога да свиря, това не е моят живот." Спрях го: "Какво говориш? Недей така!"
След месец-два го вкарахме в Правителствена болница на профилактика, просто да го изследват как е, да му сложат системи за укрепване... Той почина за една седмица, без видима причина. Явно беше решил да си ходи. Когато духът се откаже, няма вече какво да се направи, изповяда синът на легендата ни Емил Димитров.
Тази година станаха 15 години от смъртта на любимеца на поколения българи, когото те наричаха просто Емил, а ако беше рекъл Господ на 23 декември той щеше да стане на 80.
С Емил Димитров - син разговаряме за общуването между двамата, как съхранява духа на легендарния си баща, останало ли е нещо недоизказано между тях, готови ли сме отново за неговите послания.
- На 23 декември 2020 г. баща ти, голямата българска звезда Емил Димитров, щеше да стане на 80 години. Как ще бъде отбелязана тази дата?
- За съжаление в тази ситуация, в която се намира светът, а и България в частност, не можем нищо да направим за 80-годишнината от рождението на Емил. Обмисляхме онлайн събития, но те пак са свързани със събиране на повече хора.
Още март месец, когато имах идеи и работехме за честване в концертна зала, прецених, че няма нищо да може да се случи тази година. Ако нещата продължат на хубаво, може в края на следващата година нещо да направим. Нищо не може да се направи тази година за съжаление, за най-голямо съжаление. Защото 80 години са си 80 години.
- А в семейството какво предвиждате?
- В тесен семеен кръг всеки ден си живеем с него и си го споменаваме, слушаме си песните му. В нашата къща в Княжево от 23 декември до 6 януари преди години бяха денонощни празници. Рожден ден, Бъдни вечер, Коледа, Нова година, Василовден - Васил Андреев имаше имен ден на 1 януари, чак до Йорданов ден се празнуваше. То и не само в този период. Къщата ни винаги е била отворена за гости, но сега не е - заради Ковид -19. (смее се) Живеем в малко по-различни времена.
Когато Емил беше жив, правехме големи приготовления отрано - 2 дена преди рождения му ден. Тогава имаше и сняг, имаше и зима. Сега виж, няма и зима даже. Украсявахме цялата къща с борови клонки - истински, живи - изваждахме сервизите, подреждахме и го празнувахме мноо-го тържествено. На Коледа пак се събираше цялата фамилия - Мадам Сизи, Юлиан - майка му и брат му, Бог да ги прости, всички роднини. Баща ми винаги декември си беше вкъщи, не ходеше на турнета. Декември никога не е работил, с малки изключения.
- Осъзнаваше ли като малък каква голяма звезда е баща ти?
- От малък знам кой е баща ми. Това няма как едно дете да не го усети.
Виждахме се всеки ден към 1 часа, когато се събуди. Той работеше предимно нощно време. Лягаше към 4-5-6 сутринта и към един ставаше. До тогава се пазеше пълна тишина в къщата. С него слушахме класическа музика, запознаваше ме с творчеството на различни композитори, даваше ми да чета книги, той много обичаше да чете, на репетициите му в къщи винаги присъствах като мога. Свирехеме заедно на пианато, разговаряхме.
Но никога не ме е натискал да се занимавам с музика. Аз сам се ориентирах към нея едно време. Но вярно, когато имаше по-официални гости, ме караше да седна да свиря на пиано и да ги забавлявам. Но това го приемах като малки продукции, които ми бяха приятни.
- Витае ли до днес в къщата ви в Княжево духът на Емил Димитров?
- Гледаме през годините, каквото е останало от него, да се съхрани, да се развие, споменът за него да остава...
- Нали знаеш какво се говореше - стените на стаите в къщата на Емил Димитров в Княжево не са с тапети, а са облепени с банкноти?
- Да, знам я тази легенда. Ами не е било така... (смее се)
Не съм сменил още тапетите, които останаха от него. Аз съм на 51 години, те са поне на 56 - френски, още седят... Всичко пазя, както си е наредено. Ние няколко пъти сме правили големи размествания, но неминуемо сме се връщали до оптималния вариант, който Емил беше постигнал.
Направили сме някои подобрения, но общо взето всички си седи, като е било. Едно винтче не е продадено, заложено или нещо подобно. Защото пишат от време на време, че съм продал къщата, че ще я продавам или нещо подобно. Или, че ще я правя музей. Не, няма да я правя музей.
Бях дал негови неща за една експозиция в Историческия музей в Плевен. Те стояха една година при много голям интерес от хората, но като се смени ръковоството - и общинското, и на музея, ми се обадиха да си прибера експозицията, защото вече нямало смисъл от нея.
- А паметникът в Плевен?
- Единият паметник беше махнат. Събрахаме пари за друг. Аз участвах в събирането на средствата, но не ме поканиха при избора на проект. Сложиха нещо, което аз лично не харесвам.
- Смяташ ли, че голямата ни звезда е позабравена?
- Да кажем, че не присъства на дневен ред. Има доста хора, които си го спомнят, които се прекланят пред неговото творчество. Но животът ни много се промени и то не към добро. Това, че имаме дигитализация... на кое? На душата ли?
Душата онлайн...
- Да, това е много хубаво, като слоган на времето ни. Продаваме и залагаме всичко вече. Душите си май отдавна сме ги продали или заложили. И така е по целия свят. Лицемерието е на първо място. Под формата на загриженост за обществото, неолибералните идеи ни затриват като индивиди, като съвкупност от хора, не ни карат да мислим вече, да разсъждаваме, да имаме мнение. Иначе всичко е много демократично...
Лично аз започвам да разбирам защо след промените, 90-те години, толкова силно се отразиха на Емил като творец. Опошляването и загубата на ценностна система на него най много му влияеха.
Казваше, че това не е неговият свят. Той беше много културна личност и много елегантен в своето мислене. Не можеше да допусне, че една публика като нашата, която беше на много високо ниво, хората имаха много богата култура във всяко едно отношение - литература, музика, култура, театър, може за толкова кратко време да се промени. И всичко да бъде заменено с пошлото и печалбарството.
Емил никога не е писал песни, които да са в тон с модата, тенденцията, да се харесат на мейнстрийма, израз, който не харесвам. Той пишеше музика, които искаше да сподели като емоция с хората. И затова го харесваха. Беше много искрен, никога не се е нагаждал.
- Вярно ли е, че си почувствал накрая, че Емил вече доброволно иска да си тръгне от нашия свят?
- Той беше вече в добро здравословно състояние, доста възстановен от инсулта. Един ден ми каза: Тази работа не е за мен, аз така не мога да живея, трябва да си ходя вече. Аз нито мога да пея, нито мога да свиря, това не е моят живот.
Спрях го: "Какво говориш? Недей така!" След месец-два го вкарахме в Правителствена болница на профилактика, просто да го изследват как е, да му сложат системи за укрепване... Той почина за една седмица, без видима причина. Явно беше решил да си ходи. Когато духът се откаже, няма вече какво да се направи.
- Смяташ ли, че и алкохолът помогна за "убийството" на Емил Димитров?
- Чернодробните му изследвания винаги са били перфектни. Не го уби алкохолът. Уби го това, че вече не виждаше мястото си в тоя свят. Това го уби него. Инсултът той го преодоля...
За съжаление, обществото ни явно още не е готово за неговото завръщане на духовно ниво. Защото неговите послания не са удобни днес. "Ако си дал", "Моя страна, моя България" също - в смисъла, в който ни я остави като наследство.
В момента на мода е чуждопоклоничеството, лицемерието, отрицанието, и това не е неговото време. Духовно не сме готови за неговите послания отново. Докато не намерим нашата си пътека като българи.
- Остана ли нещо недоизказано между вас?
- През последните му 4-5 години ние си казахме всичко, което ни е липсвало през годините. Изяснихме си всичко, разделихме се с усмивка.
- От поклонението на баща ти помниш само множество ръце, протегнати към теб...
- Хиляди хора бяха на неговото поклонение. Здрависах се с тях. Помня ръцете им - отрудени, мазолести, силни, слаби, млади, стари... Бяха дошли от цялата страна, имаше дори туристи, които като видели толкова много хора, се наредили на опашката да разберат за какво става дума. Всичките ни политици бяха там, на първия ред, да ги видят...
- Емил Димитров е бил член на Съюза на френските композитори, но не го приемат за член на Съюза на българските композитори, с формалното обяснение, че няма музикално образование...
- Преди 4 години го направиха посмъртно член на Съюза на българските композитори. А на френския съюз е още от 1971 година. В устава на българските композитори е имало условия, които той не е покривал - напр. да е написал определен брой класически произведения и т. н.
Но все пак стана посмъртно и се надявам това да го е зарадвало...
Но Емил винаги се е смял на такива неща, защото той е природен талант. Неговата кариера като музикант започва като виртуоз на акеродеон. Свирил е класическа музика и е печелил доста международни награди. След това започва да свири на пиано и първата песен я написва преди да влезе в казармата. Там се изпълнява за първи път. Това е "Само тази нощ"...
- Емил не е имал толкова близки в музикалните среди, колкото сред обикновените хора...
- От музикантите беше много близък с Богдана Карадочева. Те бяха истински приятели. Няколко години са работили заедно в Париж и си останаха до края му близки.
Но действително е пял на невероятни места - в столови на заводи, на ремаркета на камиони на полето... Той никога не отказваше на хората. Пял е и без хонорар много често. Неговият живот беше публиката.
- Защо не останаха видеа от песните на Емил?
- Едно време всичко се е снимало в БНТ, а личният му архив беше на филмова лента 8 мм, който остана при Васил Андреев и изчезна някъде. Така че реално няма останали видеоматериали, които да могат да се ползват. Каквото има, е собственост на БНТ. А то не е и много - 5-6 клипа.
- Какво беше отношението му към парите?
- Широко, много широко му беше отношението към парите... (смее се) Доста от хонорарите, които изкарваше, той делеше с неговите музиканти. Те и до сега ми се обаждат и са му много благодарни, защото той им е дал възможност да си оправят живота, купили са си къщи, коли... Но той колкото и пари да е печелил, 80-90 процента му е вземала държавата. Живеехме в такива години. Накрая както той така и стотици други музиканти останаха без пенсии, защото изгоря архивът на "Концертна дирекция". Пенсията, която му гласува парламенът за особени заслуги тогава беше 200 лв. И като му я дадоха, му отнеха редовната пенсия от 86 лв. А като получи инсулта получи 100 лв. Инвалидни.
- Въпреки всички предателства, обири, Емил някога коментирал ли е с лоши думи т. нар. си приятели?
- Емил казваше винаги: "Карай, карай!", не се обръщаше назад. "Каквото било, било!" По принцип той не обичаше да злослови, да клюкарства, никога не е говорил лошо за хората, дори за тези, които са го наранявали. Дори спираше тези, които се опитваха да го правят.
- В какви отношения сте с първата съпруга на баща ти - Грета Ганчева?
- Не съм я чувал от 6-7 месеца, но е жива и здрава. В идеални отношения съм с Грета, нямам неизяснени неща с нея. Тя ни е единствената останала като роднина от онова време. (смее се) Много близък семеен приятел. А какво са си имали имали с майка ми, си е тяхна работа...
- Какво беше майка ти Мариета за Емил?
- Всичко беше за него. Без нея хич го нямаше. Грижеше се за него, подкрепяше го. Женеха се развеждаха се, съдеха се. Накрая, месеци след моята сватба с Жаклин, като ги прибрах, за да се грижа за тях по-лесно, един ден ме уведомиха, че ще се женят. Решили да се съберат накрая.
- Синът ти Мартин занимава ли се още с музика? Беше много активен като малък...
- Мартин не свири, не се занимава с музика. Не го натискам, но продължавам да твърдя, че е страшно талантлив в тази сфера. Може би, защото, когато беше по-малък, аз малко го пренаслих да свири и може би го отблъснах, не знам. Но на него други неща са му в главата - дигитален маркетинг, финанси, биткойни, криптовалути...
- "Копае" биткойни?!
- Не копае, следи пазарите, прави анализи, няма пари да копае... (смее се) Вече е в 12 клас в Италианския лицей в Горна баня. Завършват тази година, не знам как ще завършат онлайн, но завършват.
Винаги може да се върне съм свиренето, той талантът сам си избива, ако има нужда от него.
- Съпругата ти Жаклин с какво се занимава сега?
- Жаклин се занимава с един много "доходоносен" бизнес, особено сега - образование на деца между 2 и 5 години и между 1 и 5 клас, има образователни центрове и детска градина.
- А ти продължаваш с авторското право...
- Да, от години се занимавам със защита правата на изпълнители, автори и продуценти.
- Как си представяш баща си днес, ако беше жив?
- Не си го представям, не би могъл. Човеците все повече намаляват. Той има една песен по текст на Иля Велчев: "Хей, човече, с доброто сърце..."
Тези хора намаляват. Нямаше да му хареса.
Ако предположим, че сега можеше да си дойде за малко, какво ще му кажеш?
- Ако баща ми се върне за малко, просто ще седнем да посвирим на пианото. Изобщо нямаше да говорим...
Емил Димитров-син е роден през 1970 г. в семейството на Мариета Димитрова и легендарния ни естраден изпълнител, чието име носи. Неговите баба и дядо - илюзионистът Факира Мити и съпругата му Мадам Сизи оказват влияние върху артистичния дух, в който израства.
Емил решава да се отдаде на изкуството и е приет "ударни инструменти" в Консерваторията, като и до днес не спира да се занимава с музика. Завършил е и "Публична администрация" в Югозападния университет. Занимава се с авторско право.
Емил Димитров-син е женен за красивата Жаклин, с която имат син Мартин, който се занимава с финансови анализи и криптовалути.
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА
