"Важно е да правим разлика между фалшиви новини и дезинформация. Аз не обичам термина „фалшиви новини“, защото той подвежда хората да се фокусират върху това дали нещо е вярно или не. На ниво Европейски съюз (ЕС), Световната здравна организация (СЗО) и Организация на обединените нации (ООН) се работи с друг термин и той е „дезинформация“. Това означава, че твърдението е едновременно невярно и има лоша умисъл. Основният проблем на фалшивите новини според журналистите е, че са превърнати в „политическо оръжие", заяви д-р Преслав Наков в "Студио Actualno".
- Как да различим качествените от фалшивите новини?
Няколко са факторите. Първо трябва да проверим източника на информацията – имаме ли 2 или 3 независими източника на информацията, това е нещо, което ние правим в проекта "Танбих", нещо, което обикновено журналистите правят. Второто нещо е свързано със самия език, който е използван. Ако някой просто ни лъже то няма да има ефект, фалшивите новини обикновено искат да ни грабнат с емоция – апелиране към страх, ако нещо ни прави прекалено щастливи или прекалено ядосани, може би нещо не е съвсем наред. Ако човек иска да дезинформира, той може да използва истинска информация за основа и да я извърти по определен начин. Най-добрата пропаганда е, когато се казва истината, но не цялата. Генерално, трябва да се гледа източника и да се внимава дали няма апелиране, залитане към емоции. Трябва да се следи и за снимката, ако тя не изглежда особено надеждна, можете да проверите дали тя наистина е от конкретното събитие.
- Според различни проучвания разпространението на фалшивите новини става по-бързо и стигат до повече хора, особено в първите 10 минути. Как тогава могат да бъдат спрени или поне ограничени?
И социалните мрежи ли са основният разпространител на фалшиви новини? През 2018 година наистина имаше такова изследване. MIT Media Lab направи едно голямо проучване с десетки хиляди твърдения в социалните мрежи, които са били проверявани и показват, че фалшивите новини се разпространяват 6 пъти по-бързо от истинските. Едно друго изследване показва, че 50% от споделянията на някои мълниеносно разпространяващи се новини са се случили през първите 10 минути. За да ги ограничим трябва първо да можем да ги идентифицираме много бързо. При твърденията нещата са прости, защото могат да бъдат проверени статистически. Но ако е например събитие, за което нямаме информация, там трябва да следим позицията на надеждните медии по въпроса.
Това, което ние правим е, че се фокусираме върху източника на информация.
Даваме възможност за проверка на медиите и статиите им, за които имаме съмнения, че могат да съдържат невярно съдържание. Когато някой просто пусне нещо в социалните мрежи, без да има връзка със статия или уебсайт, това е просто слух и той много бързо умира. Трябва да има нещо допълнително, което да подкрепя истинността на информацията.
Хората, които правят манипулациите, не могат да правят различен уебсайт за всяка фалшива новина, те използват еднакви сайтове, затова ние просто трябва да се научим да ги разпознаваме и профилираме. Ние правим подробни профили на различните сайтове – каква е аудиторията им, какво е доверието в тях, политическите наклонности и т.н. Също така екипът ни е разработил и инструмент за журналисти, използвайки изкуствен интелект, който открива пропагандни техники в текста. За момента ние сме го разработили на английски и арабски език. Тази революционна програма може да се прилага и по време на интервю на живо, за да се хваща, когато събеседникът лъже.