ТЪРСИ

Зорница Русинова, ИСС: Всички инструменти за европейско финансиране трябва да се гледат като пакет за възстановяване

Зорница Русинова, ИСС: Всички инструменти за европейско финансиране трябва да се гледат като пакет за възстановяване

Не трябва Планът за възстановяване и устойчивост да се политизира, както и да се гледа отделно от останалите инструменти, по които страната ни може да получи средства - Споразумението за партньорство и Териториалните планове за справедлив преход. Те трябва да бъдат представени като пакет от инструменти, с които можем да възстановим икономиката на България. Това заяви председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова в интервю за OFFNews.

 

Г-жо Русинова, ИСС публикува становище по Споразумението за партньорство и програмите към него за програмен период 2021-2027 г. Какви основни цели си поставя съветът сега?

Икономическият и социален съвет си постави няколко важни задачи в рамките на мандата, който стартира през януари, и то е да работи в следващите 4 години за по-зелена България, по-дигитална и по-социална. На база на това, и с консултации, си изработихме плана. Считам, че по важните теми трябва да се чува нашето мнение, защото в тежката ситуация в момента след излизането от здравната криза заради COVID-19, ни предстои да се мобилизираме и да търсим практични решения как да възстановим икономиката и заетостта си, да се балансира социалната сфера отново. Усещането на хората, че са обеднели и че се чувстват несигурни за бъдещето си, нараства.

През изминалия месец в резолюция апелирахме да бъдат продължени икономическите и социалните мерки, свързани с подкрепа на бизнеса и хората. Голяма част от мерките изтичаха в края на май, все още няма яснота как ще продължи подкрепата. Направихме конкретни предложения - специално за мярката 60/40 да бъде преструктурирана и чрез преговори със социалните партньори да се намери баланс.

Най-важното наше настояване е да продължат всички мерки. Да продължи мобилизираната подкрепа за малки и средни предприятия със схеми за ликвидност. Забавянето, което беше в МИ по отношение на предоставяне на средствата, да се навакса и да се търси целенасочена подкрепа за малкия и среден бизнес. ИСС настоява да се запази балансът между финансови инструменти и грантово финансиране –(безвъзмездна помощ). Все още голяма част от фирмите са зависими от това да получават подкрепа от държавата.

 

Какви други мерки предлага ИСС в помощ на засегнатите от COVID-19?

Темпът на безработица е сравнително овладян. За първото тримесечие безработицата е 6,3 пункта - ниво по-ниско от средно европейското. Това означава, че независимо от това, че имаше противоречиви мнения за част от икономическите мерки, те са дали своя ефект. Подкрепата за туристическия и транспортния сектор трябва да продължи, защото те са сред най-засегнатите и възстановяването им изисква време.

Има необходимост от подкрепа и за самоосигуряващите се лица. Предложили сме специфична подкрепа към земеделските производители и преработватели не само със схеми за финансово подпомагане и ликвидност, но и по аналогия за подкрепа на заетостта - да се търси възможност за подкрепа на заетост в сферата на земеделското стопанство. Има индикации, че са започнали преговори в Националния съвет за тристранно сътрудничество.

 

Какви са основните предложения на ИСС в становището по Споразумението за партньорство?

Темата, по която сериозно работим още от края на миналата година, е за европейските средства. През декември излязохме със становище, свързано с първия вариант на НПВУ. По-късно тази година към следващата версия имахме резолюция, която отчита, че голяма част от направените от нас препоръки са отразени.. Въпреки това за нас е важно да продължим да даваме нашето независимо мнение по тези теми, защото в момента темата за НПВУ доста се политизира и някак си останалата част от европейските средства и преговорите с Европейската комисия остават извън вниманието.

През май направихме задълбочено становище по самото Споразумение за партньорство. Това е основният инструмент, по който страната ни ще получи финансиране в рамките на 7-годишния период не само за справяне с икономическата и социалната криза след COVID-19, но и за да продължат мерките във всеки един от секторите. Така страната ни ще продължи по пътя на икономическата конвергенция. А имаме да наваксваме.

Първата ни съществена препоръка е Споразумението за партньорство да очертае по-амбициозни цели, свързани с по-висок растеж на БВП, съобразени с европейската прогноза.

Икономическият и социален съвет настоява и за продължаване на мерките за бизнеса. Какво предлагате на властите?
Специално настояваме, когато става въпрос за бизнеса и фирмите, да се търси балансираното решение, защото особено сега фирмите имат нужда от непрекъсната подкрепа. Това не може да става само с финансови инструменти или с кредити. Необходимо е да остане сегашното безвъзмездно финансиране - тоест проекти под формата на безвъзмездна помощ. Може да се изисква и съфинансиране. Не трябва да се разчита само на кредити, защото и без това в момента голяма част от фирмите страдат.

Надяваме се, че всички препоръки, които даваме, ще се използват от правителството при преговорите с ЕК, защото нашите становища са формирани чрез уникален по рода си консенсус между всички заинтересовани страни - работодатели, работници и между граждански организации.

Например, ние предлагаме, когато говорим за фирмите в България, да се обърне внимание на дефиницията за това какво е голямо предприятие. Сегашното тълкуване стъпва до голяма степен върху числеността на наетите в предприятието. Но феноменът, особено сега - след кризата, е, че ако се погледнат техните активи и оборот, някои уж големи предприятия представляват по-скоро малки и средни предприятия. Добре е да се прилага по-гъвкаво тълкуване и да се прилагат и други показатели, а не само броят заети в една фирма, за да може тя да получи подкрепа и да не се лишава от мерки.

В момента фирмите в България имат нужда не само от финансовите инжекции с кредити и оборотни средства, но и с възможности да могат бързо да променят типа дейности, които осъществяват, например, в сферата на иновации, дигитализации. Тези теми са заложени в становището ни.

 

Разработвате и становище за професионалното обучение и квалификация. Какви мерки предлагате?

България трябва да си постави по-амбициозни цели, свързани с обучението и квалификацията. До преди кризата всички говорехме за това колко липсват кадри, така че бизнесът да запълни работните места. Надявам се с мерките, които ще продължат, да преодолеем безработицата и дебатът да бъде свързан с това колко е необходимо да има качествена работна сила в страната. Това може да стане само с обучение. Програмата за развитие на човешките ресурси и европейския социален фонд разчитат много на обвързаността на Плана за прилагане на Европейския стълб на социалните права. Там европейската цел е 60% от населението всяка година да минава през обучение. Тези цели е добре да се видят като проекции в нашите програми.

Нашето настояване е свързано с това приоритетни да бъдат обучения в дигитални умения, обучения за зелени работни места. Следствие на препоръки на ИСС беше повишена стойността на програмите за дигитални умения в НПВУ. Сега искаме и в Програмата за развитие на човешките ресурси това да се допълни, защото на практика виждаме, че почти няма работно място, на което човек да няма нужда от дигитални умения. Това е и връзката с другата тема, по която работим - за дистанционната работа.

Дигиталните умения са ключът оттук нататък икономиката да може бързо да се възстанови. Добре оценяваме подхода, който е залегнал в програмата за региони в растеж. Там трябва да се помисли за намаляване на административната тежест. Начинът, по който се предполага, че общините ще могат да ползват тази програма, е свързан с подход отдолу нагоре. Трябва да има различен подход за общините, които са в Северозападна България и в Източна, заради различията в икономическия растеж.

 

Какво бихте казали за малките население места и интегрираните мерки в сферата на образованието? Какво е необходимо според ИСС да се направи в помощ на училищата?

Темата за интегрираните мерки е много много важна за малките население места, когато говорим за програмата за образование. Модернизирането на едно училище не е само саниране и ремонт. Необходима е по-целенасочена подкрепа за училищата в малките население места - квалификация на преподаватели, адаптирани системи. Това са възможности, които дават европейските средства, за да може да имаме високи резултати на учениците не само в големите градове.

 

Да се върнем на Плана за възстановяване и устойчивост и останалите финансови инструменти.

Ще продължим да работим по тези теми, защото предстои през есента да видим първите варианти по програмата на селските райони. Ще продължим да работим и по останалите инструменти - териториалните планове за развитие, свързани с фонда за справедлив преход. Надяваме се през лятото да има първи варианти, по които да работим.
Най-важното за нас като Икономически и социален съвет е да бъде подредена цялата картина от икономически и социални инструменти, за да може да се вижда не само от експертите, които работят в администрациите и преговарят с ЕК, но да може цялата общественост да си представи целия пакет. В крайна сметка тези средства са за българските граждани.

Не е въпросът дали Планът за възстановяване и устойчивост ще се одобри бързо, а дали имаме консенсусен план, който да доведе до икономически растеж. Чуваме анонси от това правителството, че има промяна в някои от мерките. Важно е да се предостави максимално бързо Планът пред ЕК и още през тази година да бъде одобрен, за да може да ползваме средствата още тази година.

Разбира се, зад него трябва да има добре подготвени качествени проекти, които максимално бързо да стартират. Настояваме се да не се гледа самият план отделно, а да се гледа в контекста и на останалите инструменти - Споразумението за партньорство и териториалните планове за справедлив преход, защото те представляват три различни източници на финансиране, от които страната ни може да използва в различни периоди. Важно е да няма дублиране на отделните проекти, но е важно и добре да бъдат анонсирани, защото специално за Споразумението програмният период започна.

 

Предлагате и нова мярка - 75/100. Какво представлява тя и към кого е насочена?

Мярката 75/100 е аналогична на 60/40. Това е вариант, който в момента на излизане на резолюцията ние предложихме. Важно е да има целенасочена подкрепа за определени сектори, които са най-пострадали - туристическия и транспортния сектор, но и да продължи подкрепата на фирмите така че да се взема от една страна предвид спадът на оборотите с не по-малко от 20% сравнено в 2019 г. и да продължи подкрепата на фирмите, когато хората са минали на непълно работно време.

Амбициите на новия състав на ИСС са да има много по-силен диалог с правителството. Надявам се да има стабилно Народно събрание. За нас често се казва, че ние сме граждански парламент. Нашата роля в момента е много ключова, за да се чува реално гласът на хората.

 

На срещата с вицепремиера Атанас Пеканов е обсъдена възможността за още една среща, на която да бъдат обсъдени мерките, които предлагате, както и тяхното продължаване. Кога да очакваме тази среща?

Надявам се, че кабинетът ще изпълни обещанието си. Срещата беше с всички управляващи органи на програмите по Споразумението за партньорство. ИСС заяви готовност да продължи да подпомага работата на правителството не само на етап планиране, но и при изпълнението и мониторинга на програмите.

Ключово важно е българските властите, когато водят преговори с ЕК, да отстояват позицията, че регионите, които са около столицата, не бива да страдат от това, че София има по-добри показатели от останалата част от страната. Факт е, че е необходим дебат и да се мисли за прерайониране, но това може да стане при стабилно правителство и при следващия програмен период.

За този, който започва сега, е добре пред ЕК да се настоява регионите около София - Благоевград, Кюстендил и Перник, да бъдат третирани както останалите части на страната.

 

В становището си „Ефекти от прилагане на работата от разстояние в България“ разглеждате предизвикателствата, свързани с работата от разстояние по отношение на организацията на работното време. Какво предлагате като промени в тази сфера?

Работата от разстояние е изключително актуална тема в момента. Може би 40% от хората в Европа през тази криза работиха от разстояние. Едно проучване показва, че голям процент от фирмите ще продължат да работят от разстояние независимо от това, че мерките са разхлабени. В становището анализирахме разпоредбите на Кодекса на труда за това дали е необходимо да се направят промени. Това, което установихме, е, че имаме добра законодателна основа за работата от разстояние.

Препоръчваме в рамките на НСТС и ресорното министерство – МТСП, да се създаде работна група, за да се прецизират някои елементи, тъй като все още има различни гледни точки за работното място, кой трябва да осигури сигурността на работното място, каква подкрепа трябва да се осигури от работодателя. Това е тема, която ще продължи да присъства в нашата работа през втората половина на годината, когато ще разискваме за неравенството в доходите, за различните нови форми на заетост и така нататък. Решенията по тези теми обаче предполагат стабилно правителство и парламент.

 

Какви други актове и становище подготвя ИСС по отношение на актуалните теми в обществото?

Предстои ИСС да излезе със становище за здравеопазването. В началото на тази година излезе стратегията за здравеопазването за следващите 10 години.

Другата тема, по която работим и считам, че ще е много полезна на правителството, е едно становище по ефектите от всички икономически и социални мерки, свързани с COVID-19. Имаме кратка резолюция и препоръки, но ще имаме и становище за ефектите от мерките върху различните групи хора, върху бизнес, върху социалната подкрепа. Важно е да се види в хода на бюджетната процедура коя част от мерките остават за следващите години.

Третата тема, по която предстои съвсем скоро да имаме становище, е свързана с професионалната квалификация. Темата е изключително важна, защото държавата трябва да разполага със стабилна система, която да помага на хората, ако са загубили работа, бързо да се преквалифицират и да имат необходимия запас от умения, за да се адаптират./offnews.bg

 
Прибави коментар
   
Име * : 
Град :
Коментар * : 
 
Прибави
 
 

WebDesignBG