Георги Трончев и умната фабрика

Георги Трончев и умната фабрика

Георги Трончев е ръководител на "Иновационния хъб" (Innovation Hub) на Schneider Electric в Пловдив и ключова фигура в активната дейност на демонстрационния център. Той е любезен домакин и лектор за стотиците участници в редовните онлайн уебинари, на които Schneider споделя своето ноу-хау в областта на "умните фабрики", дигитализацията и автоматизацията. Умее да разказва сложни неща по достъпен начин и да владее вниманието на аудиторията си. Трончев е и първият ни герой в рубриката ни "Генератори на промяната", в която ще продължим да ви срещаме с най-интересните истории от света на зелената енергия и технологиите. Ето какво ни сподели той: 


Г-н Трончев, как най-просто може да бъде обяснено понятието “умна фабрика”?
“Умна фабрика” означава фабрика, в която процесите и машините са свързани и предоставят на хората пълната информация за нещата, които се случват е нея. Има висок процент на автоматизация, както и системи за управление на сградата и потребяваната енергия. Друго качество на умната фабрика е, че може да предвиди евентуални повреди преди да са се случили. Това е т.нар. "превантивна поддръжка". При извънредно събитие машината да може да се обади на определен човек от поддръжката или на някой от инженерите. Целта е машините да запазват своята надеждност и функционалност за целия период на тяхната експлоатация. Това е изключително важно, защото, ако нещо започне да се разваля и не бъде хванато навреме, то ще повреди и други неща. Получава се “домино ефект”.

Инвестициите в умни системи подобряват бизнес процесите в много различни аспекти. Най-важният е, че осигуряват качествена информация за вземане на информирани решения.

 

Какво представлява платформата EcoStruxure на Schneider Electric?

EcoStruxure е модулна IoT платформа, което означава, че нейното изграждане може да става на малки стъпки. Модулният характер на платформата означава, че тя може да се прилага навсякъде, да се интегрира с други системи и да се адаптира към специфичните нужди на всеки бизнес. Може да се започне отнякъде и да се надгражда. Когато гръбнакът вече е изграден както трябва, след това е много лесно да се добави “мускул”, т.е. машини за производство. 

Платформата се състои от три нива, които си взаимодействат. Първото ниво са свързаните продукти. Това са нещата, които извършват дадена операция и са “очите” и “ръцете” на системата. Второто ниво е т.нар. междинен контрол, който е логиката или “мозъкът”. Трето ниво, изнесено в облака, наричаме “Приложения, анализи и услуги”. То е връзката между устройствата, без значение къде се намират по света. Приложенията работят както всички мобилни приложения. Каквато индустриална информация искаме, бъркаме в джоба, изваждаме телефона си и я имаме за секунда. Всичко е на телефона и функционира добре тук, в Германия, Франция, Китай или където и да е по света. При това приложенията са добре защитени, защото ние сме лидери и в киберсигурността. 

Освен ”умна фабрика”, “умни сгради” и т.н. в нашето портфолио имаме много умни устройства. В момента, когато с него се случи нещо, то “си казва” какво му е като извежда аларма с QR код. Сканираме кода със смартфон и се отваря страница, която ни казва какъв е проблемът, какви са възможните причини за него, както и начинът, по който да го отстраним. Всичко е “преведено” така, че да осигури максимално бърз достъп до информацията. Това спестява много време и разходи.

 

Каква е ролята на иновационния хъб на SE във фабриката?

Иновационният хъб (Innovation Hub) е демонстрационно пространство, в което показваме последните тенденции в сградната автоматизация; в процесната и машинната автоматизация - абсолютно всичко, което към момента е на най-високо ниво в световен мащаб. Засега ние сме единственият такъв иновационен център на Schneider за Югоизточна Европа. Към нас имаше интерес дори от колеги и предприятия от Централна Европа за това как се справяме и как от малката страна България започнаха изведнъж да се чуват новини за много неща. Тук приемаме хора от различни сфери, като с тях обсъждаме актуалните тенденции в техните сектори. Всеки бизнес, който иска да се развива, има някакви предизвикателства пред себе си. Ние им помагаме да идентифицират процесите, които могат да подобрят.

Започваме с това как управляваме процеса и как го поддържаме - за да работи успешно всеки индустриален процес трябва да е ефективен. В допълнение, процесът и неговото управление се намират някъде и това “някъде” е тяхната сграда. Т.е. трябва да се управлява и сградата и това, което влиза и излиза от нея. Оттук-нататък с клиентите започваме да си говорим за конкретни решения, според това, което искат да постигнат - производствена и енергийна ефективност, управление на сградата и т.н.

Отварянето на хъба съвпадна с официалното получаване на вътрешногрупов сертификат за умна фабрика, за който трябва да се покрият определени изисквания. Оказа се, че чрез политиката, която сме водили в целта си да бъдем по-добри, сме изпълнили предварително този план почти на 85%. Оттам беше сравнително лесно да направим останалите 15%, за да стигнем до 100%. Всичко това продължава. Продължаваме да подобряваме процесите си, защото това трябва да се прави постоянно. Както се казва, ако днес не си най-добрия, утре няма да бъдеш дори добър.

 

Колко хора посрещате в иновационния хъб годишно?

През тази година Schneider Electric организира конкурса “Стартирай 4.0” за български компании производители, защото за нас е изключително важно да работим за дигитализацията на българската индустрия. В конкурса участват компании, които имат продукт, който се произвежда в България. Приемането на кандидатури за конкурса приключи. Много скоро две компании ще получат архитектура от три наши решения, за да видят, че нещата, които се правят в днешно време, като интелигентни продукти, могат да бъдат единствено и само от полза на бизнеса.

Целта е да им покажем, че дигитализацията е добро нещо. Добро нещо е да събираш и да обработваш много данни. Защото тези данни са ключови за посоката на бизнеса. Доста хора разбират това, но предимно на теория. Само че бизнесът не може да разчита единствено на теоретични постановки, нужна е практика. Идеята е когато взимаме решения, то да бъдат основани на реални данни и така да подобрим начина, по който работим.

 

“Умна фабрика” предполага висок процент на автоматизация. В такъв случай, каква е ролята на хората?

С една дума - ключова. Първо, при автоматизирането трябва да има хора, които да “преведат” какво и как да се автоматизира. След това имаме хората, които поддържат машините и оборудването. И най-важното, за да работят машините, те трябва да бъдат “карани” от някого. Това отново е човекът, операторът, който ще се грижи машината да работи. Ключов фактор е обучението на персонала. За Schneider Electric хората са най-големият актив. Полагаме огромни усилия в тази насока. Аз лично съм пример за усилията на компанията спрямо мен. Ако някой иска да се развива, но не точно в частта, която е описана в длъжностната му характеристика, компанията му дава тази възможност. Въпросът е човекът да се чувства добре, за да е достатъчно продуктивен в работата си. Schneider Electric прави това за своите служители. Ако искат да растат и да се учат, имаме огромни библиотеки с материали. Най-важните кадри в момента са тези, които искат да се учат.

 

Можем ли да си представим бъдеще, в което повечето производствени предприятия в България са “умни фабрики”?

Това е абсолютно възможно в близките години и, както се казва, просто трябва да се обединим около тази идея. Завод като нашия е живото доказателство за това. Разбира се, в ключови инвестиционни моменти са идвали и чужди експерти с доста опит, но всичко тук е правено от българския екип. Доказваме, че можем да произвеждаме продукти, към които има изключително високи изисквания. Доказали сме, че се справяме добре с автоматизацията и че можем да държим високо ниво на качество. Като цяло - българите го можем. Всичко е въпрос на осъзната бизнес стратегия. Още повече, че сме разположени на такова място, че дори чисто географски сме страхотно място за развитие.

Чувал съм изказвания от български бизнесмени, че бизнесът им не е достатъчно продуктивен заради хората. Личното ми мнение е, че вероятно техните процеси не им носят достатъчно информация. Защото, ако те например знаят, че са продуктивни на 20% и е ясно къде се формират въпросните 20%, значи ще знаят къде да инвестират. Защо ние във фабриката сме продуктивни на 80-85-90%, след като разполагаме със същите хора, за които някой казва, че не били продуктивни? 

Ще дам един пример за това как технологиите осветляват целия производствен процес, събират реални данни и така осигуряват възможност за повишаване на продуктивността. В нашата фабрика можем да пресметнем колко ще струва изработката на един прекъсвач утре в 10:15 ч., ако утре температурата е с 5 градуса по-висока.

 

 
Прибави коментар
   
Име * :
Град :
Коментар * :
 
Прибави
 
 

WebDesignBG