„Ако изследователите са способни да постигат отлични резултати, то е защото започват с любопитство и готовност да ангажират таланта и енергията си за разкриване на научните „мистерии“. Това е неустоимото влечение към повече знания и по-добро разбиране на заобикалящия ни свят,“ казва Мария Габриел,европейският комисар, отговарящ за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта.
В ексклузивно интервю за списание Horizon [„Хоризонти“] комисарят разсъждава за ангажимента на Европейския съюз (ЕС) към научните изследвания и иновациите. „Комисията предоставя разнообразни възможности младите изследователи да напредват в кариерата си и да се възползват от финансиране.“
Пример за това е новата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ — с впечатляващия бюджет от 100 млрд. евро за периода 2021 — 2027 г. тя бележи важен етап за научноизследователската общност в Европа. Тя не само ще оказва подкрепа на водещите изследователи и новатори, но и ще стимулира високите научни постижения и ще подпомага най-добрите таланти в стремежа им да разширяват знанията и уменията си.
„Това е науката в действие в най-добрия ѝ вид. Започва се с идеи, към тях се добавят постоянство, сътрудничество и оценките на колегите — всичко това води до пробиви в научното разбиране и отваря нови прозрения и хоризонти“, обяснява комисар Габриел.
Цяла Европа се оживи през миналата седмица покрай честванията на новите нобелови лауреати. Европа има сериозна причина за празнуване! Някои от спечелилите Нобелови награди за 2021 година за наука са учени, подкрепяни от ЕС. Как бихте характеризирали това постижение?
Наистина имаме основания за празнуване и ми разрешете първо да поздравя всички нобелови лауреати за 2021 г. Това е показател за качеството и жизнеспособността на европейската научноизследователска общност.
Европейският съюз инвестира, чрез Европейския научноизследователски съвет (ЕНС), за да предостави на изследователите ни най-добрите условия за работа по проблеми на авангардната наука.
Бенямин Лист, носител на наградата за химия, е получил подкрепа с две субсидии от ЕНС за утвърдени изследователи на обща сума 4,5 млн. евро. Джорджо Паризи, който спечели наградата за физика, е получил две субсидии за утвърдени изследователи на стойност 3,7 млн. евро. Финансирането и на двамата е продължило десет години. От стартирането на ЕНС през 2007 г. досега броят на получилите субсидии, които са носители на Нобелова награда, стига до девет. Клаус Хаселман, който разделя Нобеловата награда за физика, участва през годините в съвместни научни изследвания, финансирани от ЕС.
Джорджо Паризи от Римския университет „Ла сапиенца“, Италия, получи Нобелова награда за физика за 2021 г., „за новаторски принос към разбирането ни за сложните физически системи“. Той е получавал финансиране от ЕНС в продължение на десетина години.
Бенямин Лист от Max-Planck-Institut für Kohlenforschung, Германия, получи Нобелова награда за химия за 2021 г. „за разработването на асиметричната органокатализа“. ЕНС подкрепя изследванията му повече от десет години.
Можем да говорим и за друга европейска водеща програма — действието „Мария Склодовска-Кюри“ (ДМСК). И двамата лауреати по химия, Бенямин Лист и Дейвид Макмилан, са участвали като научни ръководители в действието на ЕС по индивидуални стипендии за научна работа.
Около 145 000 изследователи са се възползвали от действието „Мария Склодовска-Кюри“. От 2013 г. насам Нобелова награда са получили общо 12 изследователи, пряко участващи в ДМСК като стипендианти или научни ръководители.
Това е науката в действие в най-добрия ѝ вид. Започва се с идеи, към тях се добавят постоянство, сътрудничество и оценките на колегите — всичко това води до пробиви в научното разбиране и отваря нови прозрения и методи.
Зад Нобеловата награда стоят години на научни изследвания. Какъв е съветът Ви към младите изследователи и как програмата „Хоризонт Европа“ може да им помогне?
Отдавам голямо значение на привличането на млади хора в изследванията. Имах възможността да предам това послание на кръглата маса с нобелови лауреати по време на дните на научните изследвания и иновациите през 2020 г.
По-младите поколения могат да бъдат водещите фактори в създаването на нови знания и използването на тези знания за иновации по начини, от които можем да спечелим всички.
Комисията предоставя разнообразни възможности за младите изследователи да напредват в кариерата си и да се възползват от финансиране. Ще продължим да правим това!
ДМСК например стана водещата и еталонна програма на ЕС за обучение и подкрепа на изследователи по отношение на кариерното им развитие. Тя придава огромно значение на младите изследователи, както се вижда от факта, че половината от програмния бюджет е за подкрепа на иновативни докторски програми с високо качество.
За постигането на тази амбициозна цел програмата активно насърчава международния, междусекторния и интердисциплинарния опит и дава възможност на ориентираните към изследвания организации, както частни, така и държавни, да приемат талантливи изследователи и да създават стратегически партньорства с водещи организации по целия свят.
ДМСК осигурява уникален международен опит за младите изследователи, който подобрява перспективите им за кариерно развитие. Повече от 50 % от всички участия на организации от трети държави в „Хоризонт“ са факт благодарение на тази програма. Освен това повече от една трета (37 %) от всички изследователи, участващи в ДМСК, са от държави извън ЕС.
ЕНС предоставя и големи индивидуални субсидии чрез схемите си за финансиране за различни етапи от кариерата на изследователите.
Субсидиите за начинаещи изследователи подкрепят изследователите в ранния етап от кариерата им. По време на „Хоризонт 2020“, предшественика на „Хоризонт Европа“, ЕНС предостави 2771 субсидии за начинаещи изследователи, които представляват 42 % от всички безвъзмездни средства за изследвания за разширяване на границите на познанието.
В допълнение, субсидиите за консолидатори подкрепят учени, които са на сравнително ранен етап от кариерата си, но често вече работят със собствена група. В периода на „Хоризонт 2020“ тези субсидии представляваха 34 % от всички основни субсидии за изследвания за разширяване на границите на познанието.
Един вдъхновяващ пример е Константин Новоселов, който е само на 36 години, когато получава Нобелова награда за физика за 2010 г., а преди нея е бил подпомогнат със субсидия за начинаещи изследователи от ЕНС (2007 г.).
В заключение искам да подчертая важността да се свързват изследванията с образованието, с перспективата за новите поколения, които също носят своя дял от отговорността. Изследователите израстват през множество преживявания от най-ранно детство, когато обичайно проявяваме любопитство към почти всичко. Важно е да инвестираме в европейската система за знания, която включва като главни компоненти образованието и науката.
Това е голямо предизвикателство за мен и за всички нас — да създадем мостовете, за да водим с пример и качество. Решението на това предизвикателство може да бъде постигнато само ако по-младите поколения го приемат изцяло като своя главна цел.
Как можем да превърнем печелещите Нобелови награди открития в реални приложения, като по този начин създаваме по-бързо предприятия, оценени на над един милиард долара?
-Времето, което обикновено е необходимо на научните пробиви и достойните за Нобелова награда открития да достигнат до пазара, е определено твърде дълго и дори по-дълго в Европа, отколкото в други региони на света, както се вижда от най-новия Европейски сравнителен доклад за иновациите. Поради това реших да потърся сътрудничеството на новатори, за да разгледаме този сложен проблем и по-общо да стартираме нова иновационна политика за създаване на повече предприятия в Европа, оценени на над един милиард долара.
Европа е водеща сила в науката в глобален мащаб: на ЕС се падат около 18 % от научноизследователската и развойна дейност, 20 % от научните публикации и заявките за патенти и около 19 % от изследователите в целия свят, като има по-малко от 7 % от световното население.
Европа обаче не получава същите положителни резултати, когато става въпрос за иновации и новосъздадени предприятия. Ето защо ни трябват допълнителни структурни действия, за да подобрим ефективността на ЕС.
Новата вълна от дълбоки технологични иновации предлага отлична възможност Европа да стане глобален лидер в тази нова иновативна вълна. Европа има три конкурентни предимства, които ще ѝ дадат възможност да излезе начело в тази нова вълна.
Първо, в допълнение към цифровите технологии дълбоките технологии имат силен хардуерен компонент, а ЕС е лидер в индустрията за производство на хардуер. Второ, дълбоките технологии имат солидна основа в науката, а ЕС е в челните редици на науката. Трето, дълбоките технологии са насочени към целите за устойчиво развитие, които ще помогнат на ЕС да постигне „двойния преход“ към зелени и цифрови технологии и към икономика, която работи за всички.
Една от целите на „Хоризонт Европа“ е насърчаването на основаното на високи постижения участие на всички държави членки и улесняването на връзките на сътрудничество в европейските научни изследвания и иновации. Как ще се постигне това?
-С „Хоризонт Европа“ постигнахме значително увеличение на бюджета за дейностите за разширяване на участието до повече от 3 млрд. евро, което достига 3,3 % от общия бюджет на „Хоризонт Европа“ в сравнение с 1 % в „Хоризонт 2020“.
Увеличеният бюджет за тези мерки не само ще позволи да продължим и прецизираме съществуващите дейности, известни от „Хоризонт 2020“(като например формиране на екипи, туининг, катедри на ЕНП или европейско сътрудничество в областта на науката и технологиите (COST), но и да подкрепим допълнителни мерки.
Успешен пример за мерките за формиране на екипи е проектът InnoRenew („Център за високи постижения за изследвания и иновации в областта на възобновяемите материали и здравословната среда“) в Словения, финансиран по програма „Хоризонт 2020“. По този проект е разработен нов център за високи научни постижения, InnoRenew, който провежда авангардни научни изследвания, свързани с използването на възобновяеми материали. Той поддържа връзки с политици, за да консултира предприятия и изследвания в сектора на горското стопанство.
Някои от тези новости включват подобряване на качеството на предложенията от догонващите в областта на изследванията и иновациите региони, стимулиране на дейностите на националните органи за контакт, услуги за намиране на партньори, инициативи за популяризиране на високите постижения и присъединяване към текущи проекти за сътрудничество в областта на изследванията и иновациите.
Усилията ни са насочени към високите постижения в научните изследвания и иновациите. Освен това използваме всички налични инструменти на ЕС като движещи сили за промяна с цел подобряване на капацитета за изследвания и иновации в държавите членки, които понастоящем отговарят на условията за подкрепа чрез мерките за разширяване на участието, като подпомагаме центрове за високи постижения, установяваме жизнена екосистема и подобряваме уменията на изследователите.
И накрая, необходимо ни е по-силно сътрудничество на европейско, регионално и национално равнище, за да създадем иновативна екосистема, която може да е от полза за всички региони, да привлича таланти, както и да заздравява връзките между образование, наука и бизнес.
Доколко успешна е дейността на Европейския институт за иновации и технологии (EIT), който допринася за подкрепата на иновациите от образованието до пазара?
EIT бе създаден за стимулиране на иновациите в Европа чрез подкрепа на екосистемите и средите за иновации, в които бизнес, образование и изследвания работят в сътрудничество и намират решения на конкретни предизвикателства — от изменението на климата и устойчивата енергия до здравословния начин на живот и храните. EIT предизвиква промяна към по-иновативни и предприемачески нагласи в Европа чрез подкрепата за проекти и инициативи от лабораторията до пазара — като превръща идеи в продукти и услуги и подкрепя превръщането на студенти и изследователи в предприемачи.
Помощта от „EIT — InnoEnergy“ за Graphmatech AB, технологична компания, изобретила и разработила материали на основата на графен, е пример за това как можем да помогнем работата на нобеловите лауреати (изследвания и извличане на графена) да се превърне в конкретни решения, технологии и приложения в сектора на енергетиката, акумулаторите или електрониката. Graphmatech превръща графена от нов лабораторен материал чудо в решение за широкомащабни приложения в промишлеността — и всичко това се случва благодарение на помощта от EIT, инструмент на програмата „Хоризонт Европа“.
Силната, конкурентна и интегрирана финансова система е гръбнакът на надеждната и жизнеспособна екосистема за иновации. Тя не само привлича капитал за вече добре установени европейски компании, но е необходима и за стимулиране на компаниите на утрешния ден — новосъздадени предприятия, оценени на над един милиард долара, и стартиращите предприятия на ЕС, работещи в области от ключов стратегически интерес за ЕС.
В последните години в Европа се предлага много повече рисков капитал, но все още изоставаме от конкурентите ни в САЩ и Азия. „Хоризонт Европа“ отбеляза допълнителен напредък в областта с програмата на Европейския съвет по иновации (ЕСИ) и по-конкретно с поканите за предложения от инструмента „Ускорител“ на ЕСИ. Ние обаче не спираме дотук. Искам да спомена инструмента „Преход“ на ЕСИ, насочен към някои от най-добрите идеи и открития в Европа.
Ако ЕНС е за най-добрите и най-блестящите, където вече сме финансирали носители на Нобелови награди, Европа също така насърчава към повече иновации за превръщане на революционните идеи в продукти и решения за пазара.
Нито една от Нобеловите награди за наука тази година не бе присъдена на жена. Какво прави ЕС, за да подобри представителството на жените в сферата на науките, инженерството и математиката (НТИМ)?
Представителството на жените в НТИМ не е нов проблем. Има ясен напредък и изтъкнати жени учени.
Много открития направиха възможна ваксината срещу Ковид-19 и едно от тях е това на унгарката по произход Каталин Карико. Нейната идея, че информационната РНК може да се използва за борба срещу болестите, е считана за твърде радикална и с твърде голям финансов риск, за да получи финансиране. Подава едно след друго заявления за стипендии, но бива отхвърляна.
Въпреки всичко, постоянства и накрая тя и бившият ѝ колега разработват метод за използване на синтетична информационна РНК за борба срещу болестите. Това откритие сега е в основата на ваксината срещу Ковид-19.
Какво ни говори това? Институционалната подкрепа е от жизненоважно значение. Разрешете ми да представя накратко статистическите данни.
Наскоро публикуваните статистически данни и показатели за равенството между половете в научните изследвания и иновациите „SHE Figures 2021“ показва продължаващото недостатъчно представяне на жените в НТИМ.
Жените представляват само 29% от получилите докторска степен в областта на инженерството, производството и строителството в целия ЕС. Те представляват само 25% от самонаетите специалисти в техническите професии, като науки, инженерство или информационни и комуникационни технологии. Те са значително по-слабо представени сред изобретателите, като едва 10 % от патентните заявки са подадени от жени.
Необходимо е да работим по тези проблеми по протежение на цялата „верига на стойността“ — от ранните етапи на образованието и висшето образование до изследванията и иновациите. Точно това се опитвам да направя като комисар по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта.
Какви инициативи предприемате за увеличаване на представителството на жените в науките, техниката, инженерството и математиката?
Разрешете ми да посоча три примера.
Първо, в рамките на Европейския съвет по иновациите (ЕСИ) тази година стартирах поканата за представяне на предложения Women Tech EU в подкрепа на 50 ръководени от жени технологични новосъздадени предприятия с бюджет от 3,8 млн. евро. Срокът за представяне на предложения току-що приключи: имаме 391 предложения от 37 държави. За следващия цикъл бюджетът ще бъде увеличен на 10 млн. евро. Това обаче не е всичко — Европейският съвет по иновациите ще направи необходимото най-малко 40 % от финансираните от него стартиращи предприятия да бъдат ръководени от жени. От 2020 г. процентът на ръководените от жени компании, получаващи финансиране от ЕСИ се увеличи от 8 % на 29 % само за една година. Така че, да, можем да достигнем до 40 %. Талантите са някъде там.
Второ, използваме мъдро „Хоризонт Европа“. Въведохме нов критерий за допустимост, който гласи, че изследователските организации, кандидатстващи за финансиране, трябва да имат практически приложим план за равенство между половете. Въведохме и цел за балансирано представителство на половете от 50 % във всички свързани с „Хоризонт Европа“ органи за вземане на решения и оценители. Един пресен пример е Съветът на ЕСИ, където понастоящем има равенство между половете и по-добро представяне на държавите членки.
От създаването си ДМСК постави силен акцент върху насърчаване на равенството между половете и равните възможности за всички свои стипендианти и изпълнявани проекти. Субсидиите на ДМСК дават възможност за работа на непълно работно време и осигуряват конкретни стимули за отпуск по майчинство. В резултат на това делът на жените изследователи, участващи в ДМСК, е 42 %, много по-висок от действителния дял на жените (около една трета), работещи като изследователи в ЕС. Това не е всичко. Най-добрите стипендианти на ДМСК ще започнат и да посещават училища, за да говорят за изследванията си и да вдъхновяват децата да поемат по подобен път.
Трето, с Европейския институт за иновации и технологии (EIT) съсредоточаваме усилията си върху ранното образование.
Когато става въпрос за образование, от миналата година по инициативата „Girls Go Circular“ („Момичета в кръговата икономика“), осъществявана от EIT, бяха обучени 2300 момичета в 329 училища в 8 държави.
Тъй като EIT представлява общност от 2000 партньори в Европа и извън нея, той ще бъде движещата сила за равнопоставеност между половете и за всички действащи лица в областта на иновациите в Европа.
ЕС полага непрестанни усилия да подкрепя изграждането на повече жени новатори и предприемачи и да създава модели за подражание за жени и момичета навсякъде.
Важно е да се преодолее неравнопоставеността между половете, ако Европа иска да бъде справедлив и приобщаващ континент. Амбицията ни е да създадем общоевропейска иновационна екосистема, за да предлагаме правилната среда за всички — жени и мъже, както и всички региони да развият конкурентното си преимущество в научните изследвания и иновациите.
Само като осигури висока ефективност на иновациите във всички региони, Европа ще постигне целта си да остане конкурентоспособна в глобален мащаб. Ето защо изграждаме синергични ефекти между финансиращите програми и съдействаме на държавите членки да дадат приоритет на инвестициите си в научни изследвания и иновации, както и да приемат необходимите реформи посредством Механизма за възстановяване и устойчивост./offnews.bg
