Мира Баджева: Женската еманципация не е това, което беше

Мира Баджева: Женската еманципация не е това, което беше

Мира Баджева е издател и журналист с над 30-годишен опит във всекидневници, списания, телевизия и онлайн платформи, с разнородни роли в тях: като редактор, тв водещ, политически коментатор, независим продуцент и блогър. 16 г. съчетава журналистиката с мениджърските функции като издател на най-дълголетните български списания "Жената днес" и "Наш дом".

Собственик е на единственото по рода си списание за пътешествия в България - VOYAGE, което е на пазара от почти десетилетие. В периода 2008-2012 г. e продуцент, автор и водещ на публицистичното токшоу "Отпечатъци" в неделя сутрин в ефира на bTV.

В продължение на 9 г. е главен редактор на сп. "Жената днес" (2003-2012), а сега е негов редакционен директор. Завършва Класическата гимназия и история в Софийския университет. Специализира културна антропология, психология и кино документалистика във филмовото училище Met Film School в Лондон. Член е на управите на работодателския Съюз "Произведено в България" и на АБУЖЕТ (Асоциацията на писателите и журналистите пътешественици).

С Мира Баджева разговаряме за измеренията на 8 март днес, има ли този празник смисъл в съвременното общество и какъв е той, как изглежда съвременната жена и жената на бъдещето? Говорим и за еманципаторската история на списание "Жената днес", което е създадено през 1945 г. и е най-дълго съществувалото женско списание в историята ни. Как "Жената днес" е променяло закони и се е противопоставяло на цензурата с откровено критични материали по отношение на женската ситуация?

 

- Г-жо Баджева, какъв е смисълът на празника 8 март днес? Има ли такъв?
- Ще ми се да кажа, че най-хубавите празници са "безсмислените" - онези, които просто създават радост и бликат спонтанно от душата, като 1 март. А не тези, които се използват за политически, идеологически или комерсиални цели - ако се замислите, ще видите, че много от новите, привнесени празници, които не водят началото си още от езическата (а после и християнската) традиция и не са свързани с историческата ни памет като нация, обслужват или политическия дневен ред, или нечия индустрия.

Осми март възниква като идеологически феномен, свързан с борбите на жените за еманципация и е малко известно, че започва като "внос" от САЩ. На 8 март 1857 г. шивачките от Ню Йорк излизат на протест срещу мизерните условия на труд и нищожните си заплати.

Така поставят началото на серия събития, които формират т.нар. Международен ден на жената, прогласен най-напред от Социнтерна. По време на Студената война Осми март е важна част от комунистическата пропаганда, а от 60-те години на миналия век нататък - и от западното феминистко движение.

В България видяхме неговата странна метаморфоза - от "презрян" соц празник, отбелязван някога с пършиви карамфили за колежките и тежки служебни банкети, до напълно приемлив и дори харесван от младите днес жест на внимание към жената, майката, любимата. Когато се освободи от идеология, всеки празник става човечен. А фактът, че Осми март не умря, както му предвещаваха, показва, че не съществува такова нещо като "излишен празник" - човешката природа не желае да я лишават от празнуване, достатъчно чернилки ни носят делниците.

Все пак най-близо до мен е трактовката на Осми март от европейските институции в Брюксел - оттам около този ден винаги напомнят докъде са стигнали жените в похода си към равноправие. Пак от тях всяка година научавам, че има още много да се случва - жените като цяло са все така с по-ниски заплати от мъжете (за идентичен труд), а всички кризи - финансови, пандемични, военни -продължават да имат най-вече женско лице.

 

- Като издател на "Жената днес", каква е мисията на едно женско списание днес?
- Там е работата, че "Жената днес" не е просто "едно женско списание", не е едно от многото, то е единствено по рода си със своята почти 80-годишна история, с виталността си и удивителната си способност да устоява в бури и крушения, с огромното си влияние през десетилетията и със своята плеяда от автори, сред които някои от най-блестящите пера - и жени, и мъже - на България. Затова издаването му е огромна отговорност. А мисията му до ден-днешен си остава същата като оная "основна задача", записана в първия му брой през октомври 1945 г.: "...да помогне на българската жена да бъде свободен и щастлив човек". През всичките дълги години на съществуването си досега "Жената днес" не забравя и за миг това обещание.

 

- Така е, историята на "Жената днес" е впечатляваща - от създаването й през 40-те години и кориците с работнички и селянки, през Анджела Дейвис от 70-те, до иконите на съвремието ни, гастролиращи по страниците й. Коя обаче е линията, която списанието никога не напуска, независимо кое е времето?
- Знаете ли, Дора Габе, на която не достигат съвсем малко години, за да отпразнува столетието си, говори приживе за себе си като за "връстницата на всички поколения". "Жената днес" спокойно може да наследи символично това определение от Габе, която, впрочем, е сред легендарните автори на списанието - наред с Йордан Радичков, Валери Петров, Вера Мутафчиева, Блага Димитрова, Николай Хайтов...

Да останеш верен на времето си, да следиш пулса на новия живот, да си честен към миналото, да помагаш в осмислянето на събитията и процесите, да го правиш талантливо и човешки - с четива, които докосват душите, разбиват табутата, бъркат с пръст в раните, но и съчувстват на "унизените и оскърбените".

Това е линията, която редакторите на "Жената днес" са следвали, която следваме и днес.

Списанието е било всякакво: схематично и идеологически обременено в началото си, остро критично и социално ангажирано по времето на Соня Бакиш, когато медията провокира революционни законодателни промени: отпускът по майчинство е удължен на 3 г., които се признават за трудов стаж, включително за майките студентки; извънбрачните деца получават закрила от държавата; рязко се увеличава бюджетът за детските градини и яслите.

В по-нови времена стремежът ни е да не сме просто поредното лайфстайл издание, а и съюзник на българската жена. Как? На първо място с добри и обезоръжаващо честни авторски четива.

 

- Ако "Жената днес" е било толкова значимо издание по времето на социализма, че е налагало промени в закони и е критикувало остро тогавашната власт, не се ли е сблъсквало и с цензура?
- В своя пик през 60-те, 70-те и 80-те години "Жената днес" се печата у нас в нечувания за списание тираж от 500 000 бройки. Тиражът му е можел да е и 1 милион, но е бил съвсем съзнателно ограничаван. Чудомир дори има един фейлетон за истерията около така желаното и така трудно абониране за "Жената днес".

 

И именно защото списанието е било толкова влиятелно, се случват промените в държавните политики и Трудовия кодекс по онова време. Но това изобщо не е ставало лесно - заслуга за реформите има тогавашният главен редактор на списанието Соня Бакиш и сърцатите й редакторки и сътруднички. Бакиш е и съпруга на висшия партиен функционер Станко Тодоров, както и един от основателите на дисидентския Комитет за екозащита на Русе по-късно. От онова време датира една история, за която Соня ми разказа, преди да почине.

Навръх 25-годишнина на изданието в редакцията пристига писмо от Тодор Живков - прочита го представител на Първия на юбилейното тържество. В него, вместо обичайните поздравления, списанието е обявено за "дребнобуржоазно" и "еснафско", обвинено е в "липса на класова позиция" и че не възпитава правилно българската жена. Соня Бакиш отвръща на предизвикателството с предизвикателство и не го публикува, въпреки че именно това се очаква от нея според неписаните, но общоприети норми.

Публикацията на писмото е била замислена като публично аутодафе, но така и не се състояла. По онова време редакторките на "Жената днес" открито били заклеймявани като "проводнички на буржоазна диверсия", "феминистки" и "жълти журналистки". Всъщност депешата на Живков с унизителните квалификации все пак намира трибуна на страниците на списанието, но едва при наследилата Бакиш главна редакторка. През 80-те години в него е имало повече конформизъм, вероятно и (авто)цензура. Но все пак славата на "Жената днес" и в късния соц не залязва.

 

- Ще Ви задам един въпрос, отправян към жени с различни професии на страниците на "Жената днес" през 70-те. Едната от тях е писателката Вера Мутафчиева. Каква е жената днес? Каква е жената на бъдещето?
- Жената днес може да избира каква да бъде - това е огромна промяна, бих казала най-важната, която сме постигнали ние, жените, в дългия си и неравен път към себеосъществяване и права.

Жената днес има право да се пита коя е и да не знае коя е, има право на своите грешки и лутания, точно както на своите постижения и самочувствие. Има право да се изгуби и да (не) се намери в търсенето на своята идентичност. Може сама да си е господар, а може и да не е. Има избор. Това е вярно за българката и за западната жена, защото все пак има общества по света, където съдбата на жените продължава да е традиционно определяна и доминирана от мъжете.

Що се отнася до жената на бъдещето, боя се, че не знам нищо за нея. Много ми се иска да й бъде позволено да остарява и да не се превърне напълно в мъж.

 

- Постигната ли е пълна еманципация на жените? Това е важна кауза на "Жената днес" в годините, когато списанието е било истински хит.
- Не е постигната, няма и да се постигне, мисля. Но и еманципацията не е това, което беше. Изчанченият радикален феминизъм и постмодерната cancel culture й нанесоха репутационна щета, поне в моите очи. Както казах вече, по този път има още много накъде да се върви, стига да не се самозаличим и като пол, и като индивиди, обзети от бесовете на реванша.

 

- Имате ли любим текст от списанието? Защо Ви е любим и за какво разказва той? От кое време?
- О, имам толкова много любими текстове - от някогашните славни времена на "Жената днес", от годините, през които бях главен редактор на списанието, и от сегашните дни.

Но първото, за което си спомням, е един съкровен разговор през 1978 г. между Блага Димитрова и 90-годишната вече Дора Габе за страховете, за първата любов, за смъртта.

"Не ви ли е страх от самотата", пита Блага Димитрова. "Не! Самотата е носталгия. Искам живи хора около себе си", отговаря Габе. "Никак не ме е страх от нощната тъмнина - мога сама в гората да вляза. Но искам да живея! 3 пъти съм оперирана - първия път бях на 23 - и не се уплаших... Целият ми живот е бил огорчаван по различни начини. Закалиха ме така, че сега от смъртта не ме е страх."

Много обичам и едно свое интервю от 2004 г. с великата Миряна Башева, която, уви, вече не е сред нас. Работила съм с нея години и имах шанса тя да ми се довери, разкривайки се пред аудиторията на "Жената днес" така, както друг път не беше го правила. Това е нейното последно и май единствено интимно интервю - в него Миряна говори за влюбванията си, за приятелите, за поезията, която е писала и към която повече няма да се върне.

 

- Коя е най-вдъхновяващата жена за Вас?
- Само преди дни загубих майка си - няма по-важна жена в живота на човека от тази, която го е родила. И силата, и травмите си дължим на нашите майки - някой беше казал, че те имат магическо лепило, с което оправят всичко счупено. Докато ги има.

После се налага сами да се оправяме. Моята ме научи как - още приживе. Затова в моите очи по-съвършена майка от нея няма.

 

Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА | Instagram, actualno.com

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 
Прибави коментар
   
Име * : 
Град :
Коментар * : 
 
Прибави
 
 

WebDesignBG