Група "Фондацията" планира големи летни концерти у нас, за които ще разберем съвсем скоро.
Предлагаме Ви разговор с един от най-легендарните български китаристи - Иван Лечев, когото познаваме освен като член на култовата група "ФСБ", също така като част от "Обичайните заподозрени", "Фондацията" и още много музикални проекти, които е създавал през годините. Каквото и да кажем за Иван Лечев, все ще е малко, заради огромната енергия, с която иска да прави музика. Това ще видим и тук - музикантът споделя, че заедно с Никеца от Casual Threesome, с когото имат една песен, искат да създадат отделен проект. За Иван Лечев няма граници, а рокът, колкото и да бива вкарван в ъгъла, че лежи на стари лаври, може да вълнува и да създава емоции, каквито никоя друга музика не може да породи.
- Концертът на "Фондацията" в Зала 1 е едно от първите по-големи събития за годината, като имаме предвид, че до много скоро избягвахме социалните събития. Как гледате на този концерт от гледна точка на срещата с публиката, отново заедно, на живо.
- Нямам търпение, защото страшно обичам да свиря пред публика на живо. Ние в този период си стояхме повече вкъщи, гледахме си работата, но нищо не може да замени живия контакт. Предстои да се случат много интересни неща.
Поканили сме специални гости като Наско от БТР, Звезди от "Ахат", Славин Славчев... Те ще пеят едни от най-знаковите български рок парчета. Отделно от това концертът ще се открие от моите трима финалисти от "Гласът на България", чакам само Борис Христов да се прибере от Южна Африка.
- Много интересна формация се заформя, наистина. Проектът "Големите БГ рок гласове" се оказа доста успешен. Защо?
- Още когато направихме "Фондацията" и говорихме с Дони, един журналист ни каза, че това е проект, който е обречен на успех. И тази линия продължава. Ние не изпълняваме нито една непозната песен. Само големи български хитове с цел те никога да не бъдат забравени. В същото време хората много им се радват.
- А защо публиката толкова много харесва старите рок парчета? Живеем в свят, в който ни заливат всякакви стилове музика, имаме много избор какво да слушаме. Хората обаче се вълнуват от старите "класики".
- Това е някакъв феномен, който не се среща само в България. Има го в цял свят.Старата музика продължава да се търси и да се продава навсякъде. Може би заради начина, по който е създадена, защото там се търси повече мелодия, не толкова непременно танцувален ритъм, а по-богата хармония и мелодичност. Това не е така само тук, нека припомня, че все още никой не е задминал Ролинг Стоунс по посещения на концерти. И това говори достатъчно само по себе си.
- Аз също попаднах наскоро на изследване, в което става ясно, че на Острова през последната година има рекорд по продадени грамофонни плочи. Това е до голяма степен почит и към правенето на музика по един по-различен начин като технология.
- Точно така е.Това е музика, която е свирена на живо, а ролята на компютрите и семплерите е минимална или ги няма. И в трите групи, в които в момента свиря, се набляга изключително много на живото свирене. Ние правим макети, компютърни, но след това всичко се свири на живо. Правим си демо, за да можем да имаме представа за конструкцията на песента, но след това всичко се свири на живо.
- Това е причината толкова много хора да обичат "Фондацията". Истинската музика. Такава, каквато трябва да бъде.
- Да. И повечето от парчетата, които свирим, ги свирим през наша призма. Не ги повтаряме, а ги аранжираме по наш начин."Фондацията" е предимно акустичен проект, но към края на концерта със Славчо ще извадим и електрическите китари и ще се свири здрав рок, такъв, какъвто трябва да се свири. Казвал съм го много пъти, но пак ще го кажа.
Вече повече от 40 години откак се занимавам с музика, непрекъснато погребват рока, но той си е жив и здрав.
- Да и тук е много интересно, че на вашите концерти идват и млади хора, не само рок поколението, но и децата, родените след прехода. Това, че те се идентифицират също с тази музика е страхотно.
- Така е. Аз съм изключително щастлив да видя толкова много млади хора на наши концерти. Тези хора, за които говорите са внуците на хората, които са слушали нашата музика 80-те. А може и да са правнуци. Което е страхотно! Това показва, че тази музика има много здрави корени и тя няма как да бъде изместена окончателно по никакъв начин.
- Има ли разлика в емоцията, когато свирите тези превърнали се в класика парчета днес и когато сте ги свирили в миналото?
- Винаги гледаме да даваме свой поглед върху тези парчета. Има песни на Кирил Маричков, които пеят Дони и Славчо. Песента "След 10 години" на ФСБ накрая сме я направили на три гласа, в оригинала няма такова нещо. Стремим се по всякакъв начин, без да ги разваляме, да ги осъвременяваме. Освен това вече разполагаме с инструменти, които звучат прекрасно и звукът на живо е много добър.
- В такъв случай да питам вече директно, кои парчета ще свирите на концерта? Ще издадете ли малко?
- Много ще стане дълъг разговорът, ако кажа всички, но ще са над 20. Освен това идеята е моите трима финалисти от "Гласът на България" да се представят с по една песен и да изпеят и една обща. И последните три песни с гостите накрая. Въобще ще стане един сериозен концерт от над 2 часа.
- Какъвто и трябва след това време на изпитание за всички фенове на музиката и музиканти. През 2014 г. именно в Зала 1 беше един от първите концерти на "Фондацията". Вие очаквахте ли да продължи толкова дълго това музикално обединение, очаквахте ли този успех?
- Ние очаквахме всичко това, защото знаехме какво да очакваме. Имаме намерението този проект да продължава във времето с нашите деца. Моят най-малък син вероятно може да бъде барабанист на "Фондацията".Ние самите от дълго време обсъждаме, че вече е крайно време да пишем песни, специално за "Фондацията". Доколкото знам, вече има написани няколко песни и това ще бъде следващата крачка в развитието на тази група.
- С какво се различава участието Ви във "Фондацията" с другите групи?
- Случаят със Стефан Вълдобрев е много интересен. В последния албум, който направихме с "Обичайните заподозрени" участвам с две авторски песни. Във "Фондацията" и във "ФСБ" нямам авторски песни, освен че участвам в аранжиментите. Но при Стефан имам и това ме поставя в малко по-различна светлина. Приятно ми е, че много хора харесват особено едната от тях.
- Значи трябва да помислите повече за развитие в тази посока.
- О, аз пиша! Рядко, но сладко.Много хора не знаят, че преди години аз написах 4-5 песни за един албум на Лили Иванова. Казва се "Частен случай", даже и самата заглавна песен е моя. Правя от време на време и такива опити, но трябва сериозно човек да седне и да помисли. Аз обикновено живея много забързано, защото с три групи не е лесно. Писал съм и театрална музика. Имам един "Аскеер".
Така се запознахме реално със Стефан Вълдобрев. Двамата бяхме номинирани за "Аскеер" за театрална музика. Така се запознахме и останахме приятели за цял живот. Въпреки че никой от нас не спечели награда.
- Как е възможно днес да се пише хубава авторска музика, във време, в което историята на музиката ни предлага толкова много. Но може би е като в литературата - има много литература от древни времена, но все още излизат страхотни книги.
- Точно така.Творчеството никога няма да спре. Творческото начало го има или го няма.
Аз гледам на себе си повече като на изпълнител отколкото на композитор, от време на време ми се иска да измисля нещо свое, рядко, но ми се получава.
- Споменахте участието на Вашите финалисти от "Гласът на България" в концерта. Смятате ли, че такива формати помагат на младите музиканти да се развиват, да могат да правят музика, да придобиват самочувствие...
- За мен това е най-ценното на този формат. Че той показва на цяла България хора, които повечето не са чували. Това за мен е един летящ старт. Оттук нататък вече въпросът е в ръцете на всеки от тях и кой какво ще направи със себе си.Важното е, че им е дадена възможност и хората ги виждат, стават свидетели на това какво могат. Това е най-важното.
Вие бихте ли помогнали на такъв проект от млади музиканти, които искат да правят рок банда? Ако Ви харесва, разбира се.
- Зависи. Зависи най-вече от стила на проекта.Например с Никеца, който миналата година не успя да спечели, направихме една песен. Сега работя върху втора. Той самият пише много интересни песни.
Харесвам групата им Casual Threesome, сега им предстои да издадат албум. Има едно парче там, което страшно много ми допада. Ние дори говорихме с тях тримата да си направим отделен проект. Говоря за Иван Иванов, Никеца и аз. Искаме да го измислим да е отделен от всичките останали групи. Само дето не знам къде, кога и как ще ги сместя с останалите групи.
Но когато човек има желание, всичко е възможно.
- Ето, че рокът изобщо не възнамерява да е мъртъв или да стои на стари лаври. Каква е тайната рок музиката да оцелява на днешните предизвикателства в музикалната индустрия?
- Според мен единствената тайна е, че това е една честно направена музика. Повечето от рок музиката по света се създава без хората да търсят забогатяване за един ден.- Rock is not dead!
- Абсолютно!
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА/ dir.bg
