Сатирата отбелязва 100 години от рождението на Радой Ралин - на 27 април, със спектакъла "Една красива грешка".
Годишнината е на 23 април, но поради великденските празници ще го почетем на 27 април, казва драматургът на театъра Богдана Костуркова.
"Сто години Радой Ралин - една красива грешка" ще включва прожекция на филми, откъси от негов спектакъл и песни по негови текстове. Йорданка Христова, Хайгашод Агасян и актьори от трупата на Сатиричния театър са сред изпълнителите, благодарение на които ще си спомним за големия писател и общественик Радой Ралин.
По думите на Костуркова, както беше и на сто годишнината на Стоянка Мутафова, ще има холограма на Радой Ралин, чрез която той за кратко ще "оживее" - за да каже нещата, който са важни за него.
"На Радой Ралин е идеята за театър към вестник "Стършел", започнал да работи с хумористични сценки и ползвал основно артисти-студенти по актьорско майсторство от ВИТИЗ. Те правят сатирични спектакли и постепенно във времето се оформя идеята има сатиричен театър. Радой Ралин, заедно с Валери Петров, е автор и на един от първите спектакли в Сатирата - "Импровизация", разказва Богдана Костуркова. По думите й този спектакъл - на актьора и режисьор Гриша Островски, по някакъв начин, дава ново лице на театралната сатира.
Радой Ралин е псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов (1922-2004) - български писател, поет, сатирик, дисидент. През годините работи и под други имена - Раликор, Младен Волен, Рали Г. Далилин, Рали К., Димитър Ралин, Ралко, Радойа.
Бил е редактор (1945-1946) в списание "Славяни". През 1946-1949 г. е редактор във вестник "Литературен фронт". Бригадир в Югославия (1947). През 1949-1950 е в Чехословакия да изучава езика и културата на страната. Участва в Младежките фестивали в Букурещ (1953) и в Москва (1957). Заедно с Милчо Левиев създава през 1965 г. формацията "Джаз фокус" за озвучаване на късометражните филмчета на сатиричната кинорубрика "Фокус".
През 1952-1961 г. е редактор във вестник "Стършел", 1961-1963 - във вестник "Литературни новини" и Студията за игрални филми. Редактор е в издателство "Български писател" (1967-1968), в Българска кинематография (1976-1987), във вестник "Литературен фронт" (1987-1990). От 1992 г., заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов, издава за кратко вестник "Щастливец".
Радой Ралин активно твори във всички жанрове на сатиричното изкуство. Той въвежда нетрадиционни за българската сатира кратки жанрови форми - като апострофа, афоризма и сатирична парабола. През 2003 г. е отличен за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата с национална литературна награда за хумор и сатира "Райко Алексиев".
През 1993 г. връща наградата "Добри Чинтулов", защото е "компрометирана в миналото". През 1998 г. отказва предложената от президента Петър Стоянов лична пенсия "за заслуги". Отказва да приеме и финансовото изражение на държавната литературна награда "Христо Г. Данов" за 2000 г. в размер на 5000 лева. Не приема награда от Народното събрание по случай 24 май, придружена с 2000 лв., както и наградата за цялостно творчество от 11-ия кинофестивал във Варна "Любовта е лудост" (2003). /dir.bg
