Николай Дунев и картите, които разказват историята

Николай Дунев и картите, които разказват историята

Николай Дунев e възпитаник на НГДЕК, а след това завършва право в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Силният му интерес към историята, географията и иновациите го води към модерна и полезна идея - съставянето на активни исторически карти. Те представляват интерактивни цифрови модели, допълнени от разнообразни текстове и снимки, промени на граници, движения на войски, отбелязване на важни събития, по които човек може да разбере в детайл най-важните исторически периоди. Съставените до този момент карти може да разгледате тук. А наскоро Дунев и неговата фондация “Активна историческа карта” бе отличена в седмото издание на регионалния грант на Vivacom, с което получи финансиране за съставяне на активна карта на българското Възраждане. Ето какво ни сподели Дунев. 

 

Как интересът ви към историята се срещна с иновациите и активните карти?

Идеята им дойде преди 6 години. Бях в планината. Тъй като знаех къде минава българо-турската граница преди Балканската война, ми се прииска да мога да наложа тогавашната и сегашната. И реших, че трябва да го направя, без да подозирам какви трудности ме очакват. Бързо се залових да търся екип.

 

С времето идеята еволюира и се видя, че образованието от история и география изостава от съвременните тенденции за информиране. Просто новите технологии навлизат в образованието по-бавно, а съвременният човек използва нови технологии в много аспекти от живота си, за да може то да отговаря на текущите потребности. Вече сме направили 9 карти. Работим по още 10, като до края на април ще пуснем нови пет. Искам да обхванем цялата българска история, както и темите по география, които се учат в училище. Работим и карти, свързани с историята на Европа и историята на САЩ - от възникването им до ден днешен.

 

Колко хора и с каква специалност са необходими за изработването на една карта?

Първо определяме темата. Търсим историк, който е специалист по тази тема. Той съставя текстовете, помага ни с картите. Имаме голяма база данни с карти, около 15 000-16 000. Събирали сме ги с години. Не е много лесно - въпреки че са в интернет, не се търсят както с гугъл. Намират се в архиви на библиотеки и университети. Често ходя и в Народната библиотека, където има специална секция за карти. Сканирам това, което е ценно и информативно и го ползваме. Всичко това е бавен и сложен процес.  

 

След това ползваме картографски софтуер. Въвеждаме в базата данни информацията за градовете, типовете граници, които ще се променят, обектите, които ще се движат по картата. Това са огромни таблици с информация, които се правят бавно. През цялото време програмистът участва в целия процес, създава функциите на картата. А накрая историк и картограф проверяват информацията.

Активните исторически карти може да разгледате и ползвате тук.

 

Коя карта беше най-сложна за изработка?

Първата, както заради тематиката, така и защото нямахме опит. Тя беше активна карта на Балканската война, времето, в което България се опитва да обедини всички българи в една държава, любима моя тема. Картата беше много трудна - изпъстрена е с движения на войските по дати и текстът се променя съобразно тяхното преместване. Беше много сложно да се набави информацията за войските ни, която да е подробна, ден по ден. 

 

Как всъщност възниква българската картография?

Започва да се развива силно след Освобождението. В началото се ползват руски, немски и австрийски карти. Но най-силният импулс е когато започват войните - около Балканската и Първата световна се вижда необходимостта от надеждни и точни карти. А иначе първата българска карта, която е на български език, е отпечатана в Страсбург през 1843 година и дело на Александър Хаджи Русет.

Част от екипа, който изработва картите. Седнали отляво-надясно са Виктор Райчев, картографиране и ГИС, ръководителят на проекта Николай Дунев и Драгомир Йорданов - политически граници и стари карти 

 

Какви са реакциите на учениците, които ползват картите, както и на академичната общност?

Първите реакции, които получихме, бяха от историците и учителите. Бяха много положителни и бързо започнаха да ги използвам. Показваме картите и ежегодно на едно от събиранията на историците в България. А от учениците пък често получаваме идеи за нови функции, котио да имплементираме. Като пуснем нова карта четсо обикаляме училищата, за да съберем нови сведения и идеи. Например учениците ни препоръчаха картата да може да се редактира в някаква степен, за да може да преместваш границите, цветовете, да може самият потребител да въвежда параметрите, които са му удобни.

Учениците често помагат с идеи на създателите на картите да добавят нови функции към тях.

 

След отличието ви в регионалния грант на Vivacom ви предстои да направите карта на българското Възраждане. Как ще успеете да обхванете толкова пълен със събития  период, всъщност най-важния в историята ни?

Ще трябва картата да включи изключително много информация. Ще покажем визуално и времево кога са се появили първите български училища, кои са тогавашните ни основни търговски средища, първите печатници, първите фабрики...Ще нанесем основните центрове на българското развитие от тази велика епоха. Картата ще включва и Румъния, тъй като първообразът на Българската академия на науките например е основан в Браила; ще покажем и събития в Гърция, Турция, Северна Македония; границите на Възраждането са много широки и много интересни. 

 

Моята идея е с течение на времето всички карти, които сме правили, да се превърнат в една-единствена. Нещо като "мета-карта", която ще отразява всичко и ще включи онези, които вече сме изработили./actualno.com

 

 

 

 

 
Прибави коментар
   
Име * : 
Град :
Коментар * : 
 
Прибави
 
 

WebDesignBG