Застигналите ни в последните няколко години кризи ясно показаха колко важна е ресурсната независимост и как наша национална, а и общоевропейска визия трябва да е осигуряването на веригите на доставки приоритетно от местни източници. Това обясни в интервю пред Dir.bg и 3eNews Димитър Цоцорков, председател на надзорния съвет на "Асарел-Медет". Според него тези времена на кризи са и тест за компаниите дали се развиват устойчиво, а и колко е важно да се разчита на местните суровини и бизнес-партньори. Компанията се стреми да бъде в крак с иновациите в минодобивния сектор и винаги влага усилия и финансиране за нови зелени и устойчиви политики.
Г-н Цоцорков, "Асарел-Медет"АД е ключов инвеститор у нас. Бихте ли ни разказали малко повече как компанията ви успява да съумее да реализира нови проекти в условията на толкова много кризи, които виждаме напоследък - визирам високите цени, производствени разходи, счупени вериги за доставки вследствие на пандемията.
Спецификата на нашия бизнес е, че трябва да осигурим дългосрочен хоризонт за развитие на находището за полезни изкопаеми, така че по принцип се изисква да имаме дългосрочна визия и да гледаме отвъд кризите. Това, че досега сме минавали през различни трудни периоди заради цикличните сривове в цените на медта през годините, също ни дава опит. Научили сме се да не мислим ден за ден, а да гледаме напред и да имаме разумна политика за управление на риска.
Формулата ни е да работим така, че да сме подготвени за някои кризи. В добри години, когато цените на металите са високи, инвестираме в модернизация на оборудването и нови технологии, защото само така може да сме в крак със съвременните изисквания и новите предизвикателства. В следващ момент, когато цените паднат, ние успяваме да продължим да работим устойчиво, докато има компании, които са принудени да затворят, тъй като междувременно не са подобрили технологиите си и са станали по-уязвими.
Вярно е, че сега светът се сблъска с тежки кризи - първо коронавируса, а - за съжаление - и войната в Украйна, заедно с глобалната икономическа несигурност, цените на енергоносителите и редица рискове за доставките на суровини.
Мисля, че последните две-три години тестваха не само устойчивостта на бизнес моделите, но и човечността и солидарността между хората. В такива трудни моменти е много важно екипът да остане мотивиран и ангажиран. Видяхме колко важни са думи като здраве и мир, които сякаш приемахме за даденост. И че от основно значение е бизнесът да остане чувствителен към проблемите на хората, да не спира социалната подкрепа, дори когато трудностите чукат на вратата.
Наред с това кризите ясно показаха колко важна е ресурсната независимост и как наша национална, а и общоевропейска визия трябва да е осигуряването на веригите на доставки приоритетно от местни източници. За нас това също беше тест и съм доволен, че подходът ни е правилен - да даваме приоритет на местните ни партньори винаги, когато това е възможно.
По какъв начин инвестициите на "Асарел-Медет"АД променят региона на Панагюрище? Върху какво сте се фокусирали през тази година?
Продължаваме подкрепата за местното развитие и инвестираме в проекти, които имат дългосрочна добавена стойност. В може би най-тежкия период за туристическия бранш започнахме изграждането на нова част на хотел "Каменград" в Панагюрище с инвестиция от 7 милиона лева. Тази година "Асарел-Медет" и дъщерното ни дружество "Тракийски хотелиери" сме партньори на Община Панагюрище в инициативата "Панагюрище - Европейски град на спорта 2022", която привлича много събития и интерес към региона.
Когато говорим за промяна, само по себе си устойчивото развитие на толкова голям бизнес, като този на "Асарел", променя региона на Панагюрище и създава възможности за местен просперитет, заетост и успехи. Като една от най-големите индустриални компании в страната осигуряваме повече от половината от произведената стокова продукция от всичките нефинансови предприятия в общината. Имаме дял от над 75% от внесените данъци върху печалбите в държавния бюджет от всички предприятия в общината и над 36% от всички приходи в местния бюджет. Ние сме най-големият работодател и създаваме 1/3 от работните места в стопанския сектор на общината, като от години работим за задържането на младите хора в региона.
От една страна, можете да си представите значението, което има един толкова голям бизнес за една не толкова голяма община. На практика, компанията ни е важен фактор за доброто регионално развитие и за благосъстояние на хората, като имаме принос за това традиционно да сме сред общините в Топ 10 по размер на средната брутна заплата в страната.
От друга страна, големият бизнес има ролята на двигател за реализацията на големи социални проекти, например в областта на дуалното обучение, популяризиране на културно-историческото наследство, развитието на здравеопазването, спорта и туризма в региона, създаването на нови възможности за малкия и среден бизнес.
ESG политиките, заедно с корпоративната и социална отговорност имат сериозен фокус във вашата работа. Бихте ли ни разказали за инвестициите си в последните години, в подкрепа на региона?
Ако трябва да откроя един проект, това ще е развитието на МБАЛ "Уни Хоспитал", благодарение на която Панагюрище посрещна пандемията на второ място по брой лекари на глава от населението в страната. Тази пълна промяна на общинското здравеопазване стана, благодарение на нашата инвестиция от над 120 млн. лв. за оборудването и развитието на местната многопрофилна болница. Чрез публично-частно партньорство с Община Панагюрище през 2015 г. една едва оцеляваща малка болница се превърна в модерна многопрофилна болница, която привлича пациенти от цялата страна, а вече има акредитация за пациенти от чужбина и амбиция да стане университетска болница. Нашата инвестиция превърна болницата във втория по големина работодател в общината, като привлече много специалисти отвън.
Друга важна тенденция е, че преди пандемията Панагюрище регистрира сериозен ръст в туризма и показа своя добър потенциал като туристическа дестинация. Само за пет години - от 2015 до 2019 г., броят на регистрираните туристи се беше удвоил, за което голям принос имат нашите инвестиции в хотелската база и туристическата инфраструктура. Фактор за този подем са също партньорските ни проекти за музейната зала трезор на Панагюрското златно съкровище, подкрепата за общинския културен календар и изграждането на многофункционалната спортна зала чрез публично-частно партньорство с Община Панагюрище.
Обогатяването на медна руда е тежък процес. Какви съвременни технологии прилагате за да може производствата ви да допринасят за напредъка на обществото у нас, както и за постигане на целите за устойчиво развитие, които Европа си е поставила?
Над 20 години развиваме седем фирмени програми за устойчиво развитие, които обхващат модернизацията, минерално-суровинната база, енергийната ефективност, екологията, безопасността на труда, развитието на хората и корпоративното развитие. По тях през последните 4 години сме вложили повече от 380 милиона лева, като наш приоритет са дигиталната трансформация и иновациите. Работим за внедряването на автоматизирани системи за управление и за оптимизиране на процесите в реално време. Целта е да се подобри извличането на медта, да има по-малко отпадък на тон преработена руда, да се намалява още въглеродният отпечатък на компанията.
Можем да говорим много - за въведените циклично-поточни технологии за транспорт на руда и откривка, които намалиха емисиите от руднични автомобили, за автоматизираните системи, с които сме пример за дигитална трансформация в отрасъла, за това как произвеждаме "от нищо нещо", като добиваме катодна мед от омеднени води чрез модерна инсталация за екстракция и електролиза по финландска технология, за текущата рекултивация на все още действащи минни съоръжения, за модерната техника и новите технологии, които променят облика на минните професии...
Когато говорим за иновации, имаме опит и от международни изследователски проекти. Включихме се в европейския проект за развитие на технологиите в минното дело X-Mine, където бяхме единствената българска компания. Новите методи, които бяха тествани при нас, се очаква до няколко години да доведат до революция в проучването и характеризирането на съществуващите и новите находища. Чрез тях още в най-ранна фаза ще се знае размерът на минералните зърна, разпространението им и цялата необходима структурна, геоложка, геохимична и минералогична информация. Така добивът не само ще стане по-ефективен, но също ще се намали въздействието върху околната среда. Сред големите предимства е, че ще има по-малко отпадъци и по-точен избор на местата за добивни дейности. Наред с това ще има спад на използваната енергия, транспортните разходи и въглеродните емисии. Участваме и в друг европейски изследователски проект - AGEMERA, който също ще допринесе за постигане на целите за устойчиво развитие. Чрез него ще се проучва какъв е потенциалът на Европа по отношение на т.нар. критични суровини, необходими за зеления преход.
Редица експерти са убедени, че зелен преход без инвестиции в добивна промишленост не може да има. Как "Асарел-Медет"АД вижда зелената трансформация? Трудно ли ще е за индустрията да преобразува производствата си?
Зеленият преход създава предизвикателства, но също така открива възможности за зелени иновации, които всячески трябва да се насърчават. Смятам, че отговорният бизнес има свой собствен, естествен стремеж да управлява все по-ефективно ресурсите, да намалява въглеродния отпечатък, да се развива устойчиво и да отчита интересите на заинтересованите страни, за да постига икономически растеж с грижа за природата и социален принос за обществото. Това вече е базово разбиране, за да бъдеш успешен.
Например, ние преработваме бедни руди със средно съдържание от 0,27% мед, така че за нас са много важни всички проекти, които могат да позволят удължаване живота на мината и пълноценно оползотворяване на природните ресурси, защото иначе те биха се превърнали в отпадък. Затова се включваме в научно-изследователските проучвания, внедряваме автоматизирани системи и създаваме възможност за иновации вътре в компанията.
Когато говорим за напредък на индустрията, а и на обществото ни по целите за устойчиво развитие, според мен е важно да си представяме пътна карта. Да знаем, че напредъкът е съставен от много различни проекти, които са стъпки в правилната посока, а не от една единствена гигантска крачка. Промяната не е някакво еднократно действие, а е процес с ясна визия къде искаме да стигнем и какво бъдеще да имаме.
Нужна ли е повече държавна подкрепа за реализиране на проектите? Или по-скоро е важно да знаете, че има институционална подкрепа към вашата дейност?
Нужен е добър бизнес климат, нужна е предвидимост. Можем да бъдем партньори в процеса на промяната, да градим мостове помежду си, а не да ги разрушаваме. Но все пак държавата трябва да реши каква да е националната ни визия - дали искаме България, а и Европа да имат по-голяма суровинна независимост или да бъдат зависими от външни доставчици. Тенденцията в последните години е на спад в геоложките проучвания в национален и световен мащаб. И дори днес да решим, че ще добиваме от всички известни до момента находища, това няма как да стане с магическа пръчка и от утре да имаме повече мед, волфрам или природен газ. От проучването на едно находище до първата готова продукция ни делят около 10-15 години работа.
Има още нещо, което ми се струва за важно. Говорим за трансформацията на индустрията, но също така е нужна трансформация и на обществените нагласи, а държавата е фактор в този процес. Защото все още битуват стереотипи, които не отчитат дългия път, който сме извървели. Промяната трябва да се насърчава на всички нива, защото големият бизнес има капацитет и ресурси за големи проекти, т.е. за големи стъпки в правилната посока.
Смятате ли, че цената на медта ще продължи да се покачва и какво сочат вашите прогнози? Дали двигател за това покачване са геополитическите процеси или проектите за Зелена сделка водят и до покачване на суровината?
Очакваме рудодобивът да бъде стабилен и да продължи да бъде сред отраслите, които се развиват устойчиво. В глобален план запасите от мед на световните борси са на исторически много ниски нива - имаме силно търсене и сравнително слабо предлагане. А медта е базова суровина за производството на технологиите за зелена енергия, което също ще влияе върху процесите в бъдеще. Смятам, че това създава нови възможности за България, защото разполагаме с мощности за добив и производство на мед. Отрасълът ни има потенциал да бъде двигател за много иновации, да продължи процесите на дигитална трансформация и инвестициите в нови екологични технологии за намаляване на въглеродния отпечатък.
Дебатът за устойчивото развитие и преходът на Европа бе започнат с първата международна конференция "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България". Този дебат намира своето естествено продължение при предстоящата сега конференция "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход", която ще се проведе на 10 юни от 9 ч. сутринта в Sofia Event Center. На това място може да намерите отговори на въпросите за това какво точно е "устойчивост" и как то ще промени ежедневието ни./dir.bg
