"Успехът е нещо много крехко и не е нещо, върху което можеш да стъпиш за дълго време. Лошата новина е, че той не ти осигурява абсолютно нищо, а добрата новина е, че имаш още шанс може би за следващ успех", казва режисьорът.
За да се реализира успешно, човек трябва да вярва в това, което прави. Тази вяра не бива да е наложена отвън, а да е дълбоко вътрешно убеждение, каза пред БТА актьорът и режисьор Галин Стоев. Той взе участие в срещата "Цената на успеха", която е част от програмата на "Аполония".
Тази година творецът води и свой майсторски клас по режисура и актьорско майсторство, в който участват 15 млади актьори.
Форматът "Цената на успеха" се провежда в рамките на фестивал повече от десетилетие. Той дава възможност на различни личности от сферата на културата да разкажат пред публика различни истории от своя опит, които не биха могли да споделят в традиционно интервю. На срещата Галин Стоев разкри любопитни моменти от личния си и професионален път, който го отвежда до директорския пост в един от най-големите театри във Франция.
Галин Стоев е завършил театрална режисура в класа на Крикор Азарян. От началото на 90-те години на миналия век работи като актьор и режисьор в България, Белгия, Франция и други страни. През 2018 г. става директор на театъра в Тулуза, а през следващата година е удостоен със степен "Кавалер на ордена за изкуство и литература" на Франция.
Пред БТА Галин Стоев разказа колко е важно опитът да се предава между различните поколения артисти, какво стои зад успешната реализация на един творец и как изглежда успехът в неговите очи:
- Г-н Стоев, тази година водите майсторски клас на "Аполония". Колко е важно опитът в сферата на културата да бъде предаван от едно поколение към друго?
- Това е едно от най-важните неща - тоест да не се случва прекъсване в потока информация и потока опит, който може да тече и да се предава от двете страни едновременно между поколенията.Това трябва да бъде запазено. Това е и основната причина, заради която си казах, че в някаква степен съм длъжен да го направя. От години вече съм изпуснал поколения млади актьори и не ги познавам, не съм ги гледал.
Лятото е трудно да гледаш театър, защото театрите са във ваканция обикновено. Майсторският клас за мен беше възможност да усетя пулса, да усетя какво ги вълнува, да се запозная с тях и да се опитам да разбера каква е тяхната проблематика, разбира се.
- Какви са децата във Вашия клас?
- Аз ги наричам условно деца. Някои от тях са студенти последна година в различни театрални училища, други са млади актьори, които са завършили и са се сблъскали с понякога трудната реалност на тази професия. Те са отделили време и средства да прекарат тази една седмица в група, заедно с мен, да говорим за Чехов и да правим опити.Това са най-базисни опити да се намерят подстъпи към текстовете на Чехов и по някакъв начин да можем да говорим и за това как младите преживяват тази проблематика, как те я интерпретират. Така че това е една абсолютно свободна лабораторна работа, в която нямаме задължение да произведем резултат.
Много е важно да може да се дава възможност на младите актьори да работят в среда, в която стресът - обикновеният, обичайният стрес на тази професия, е леко отместен в страни. Тоест, да произведеш задължително резултат, той да е добър и да е направен за кратко време - това го няма тук. Въпреки че в събота вечер ние трябва покажем все пак нещо, но всички са със съзнание, че това е лабораторен опит и, в този смисъл, нямаме завършен резултат. Имаме малки парченца от опити само.
Какви знания се опитвате да предадете на младите актьори от своя опит?
- Мисля, че това, което на мен са ми предали някога. То е най-вече свързано с моя професор Крикор Азарян, който ни научи как се декодира текст.Текстът е код, той трябва да бъде декодиран, за да може да отключи сейфа и от там да потече златото, съкровището или опитът, който ще ни върне и ще ни развълнува.
Опитвам се през конкретна работа по сцени или по монолози да демонстрирам това, което аз съм научил от моя професор. Тоест, да им предложа стратегии, с които те да могат да подходят към съответната проблематика, към съответния текст, към съответния автор.
И оттам насетне да започнат да смесват тези стратегии с техния личен емоционален багаж, с тяхната емоционална опитност, с въпросите, които ги вълнуват, с проблематика, която е актуална днес.
- Според Вас, на базата на пътя, който сте извървял до момента, какви качества трябва да притежава един творец, за да се реализира успешно както в своята родина, така и в чужбина?
- Мисля, че трябва да вярва в това, което прави. И тази вяра да не е наложена отвън, а да е дълбоко вътрешно убеждение. Мисля, че има хора, които се раждат с такова дълбоко вътрешно убеждение, но средата или техният път не им позволяват да го развият или да го капитализират.Когато говорим за талант, това също е един терен с много подводни камъни и течения. Дори и хората да признават твоя талант, огромната отговорност той да даде някакви положителни плодове, си остава твоя. Но човешкото същество има свободата както да развие този талант, така и да го унищожи.
Опитвам се да им говоря и за това - за етичната страна на цялото упражнение, наречено театър, за това с какво занимаваме хората, с каква проблематика, от какъв ъгъл я разглеждаме, как отваряме някакви нови пространства за анализиране на тези ситуации.
Всичко това заедно всъщност е част от твоя поглед към света, дори не толкова като артист, а като човешко същество. Оттук нататък ти, понеже имаш привилегията да можеш да упражняваш тази професия, имаш отговорността и да си на висотата на очакванията.
- Тъй като сме на "Аполония", редовно питам хората, с които разговаряме, каква е ролята на фестивала според Вас за развитието на българската култура?
- Всякакви културни прояви, манифестации и т.н., са много важни. "Аполония" е един от симпатичните фестивали. Той никога не се е представял като най-големия и най-важен фестивал в България, а винаги е бил нещо, което се случва съвсем в края на лятото.Обикновено, фестивалите се случват в средата на лятото или по време на лятото. А "Аполония" винаги е имала особен статут - в края на лятото с възможността да продължиш това лято с още десет дни или две седмици, потапяйки се в култура, пък и близо до морето.
В същото време, културата тук е в полеви условия, в повечето случаи. Когато говорим за театър или за музика, вече идвайки тук, ти знаеш, че техническите условия няма да са същите като в един добре екипиран театър или една добре екипирана сцена.
Тоест, всички приемат да играят играта, че тук сме малко на полеви условия, но това е и чарът на цялото упражнение. Публиката е по джапанки, по бермуди - всичко е леко неформално и в това има някаква прелест. Също така е важно този тип манифестации да дадат възможност на млади хора да се изявяват и да достигат до публиката.
- Срещата, в която участвахте на "Аполония", се казва "Цената на успеха". Как изглежда успехът според Вас?
- Аз го казах и в началото на срещата - мисля, че успехът е момент, в който успяваш да комуникираш нещо и то да има смисъл, да бъде разбираемо за другите. В моя случай това минава през някаква художествена форма или някакъв художествен продукт. Когато успееш това да го направиш...Да, аз мога да кажа: "Е, този път успяхме", но успехът е нещо много крехко и не е нещо, върху което можеш да стъпиш за дълго време. Лошата новина е, че той не ти осигурява абсолютно нищо, а добрата новина е, че имаш още шанс може би за следващ успех.
Интервю на Яница Христова/БТА/dir.bg
