Публикуваме разговор на Христо Ковачев и Иван Иванов с Григор ДАУЛОВ, кмет на Община Чавдар за 10-годишнината на Археологически парк "Тополница".
- Уважаеми г-н Даулов, на 27 октомври се навършват 10 години от официалното откриване на Археологически парк „Тополница“, който представя неолитната култура „Чавдар“. Каква е обобщената Ви оценка за мястото на парка в културно-туристическия и исторически живот на общината през това десетилетие?
- Да, на 27 октомври се навършват 10 години от официалното откриване на Археологически парк „Тополница“ в местността „Света Петка“. Десетгодишният период не е никак малък за подобен проект и тук е мястото да кажа нещо, което много малко хора знаят. Всеки проект, който се реализира по Европейска програма има период на устойчивост, който е 5 години и след изтичането му вече не е необходимо той да съществува и може да бъде прекратен. При нас това нещо обаче не се случи, както с този така и с другите ни реализирани европейски проекти, напротив вече 2 пъти по 5 години проектът съществува. На първо място искам да честитя тази годишнина на всички, които някога са работили и работят в обекта, да им пожелая здраве и професионални успехи. Сега е моментът да спомена и хората, с които заедно участвахме в реализацията на този проект, като добре си спомням колко трудно беше всичко това. Рискувам да пропусна някой, но ще се опитам да спомена основните движещи личности по проекта, с които преминахме от идейния проект, през подготовката и реализацията до последващото му управление. Това са: покойните вече за съжаление проф. Кънчо Кънчев и арх. Йордан Иванов. Двигатели на проекта бяха г-н Пенчо Геров, по това време кмет на Община Чавдар, г-н Христо Ковачев като председател на Фондация „Регион.бг“, г-н Иван Иванов от вестник „Регион“, г-н Никола Мутафчиев, чиято фирма изпълни строителните дейности по обекта, както и още много хора допринесли за реализацията на проекта.(Бел. на ред. Григор Даулов по онова време беше един от най-добрите експерти в областта на практическото европроектиране не само в Средногорието, но и в цяла България).
Какво е мястото на проекта в културно-историческия живот на общината?! Това е много труден въпрос, но тъй като съм участвал активно в идеята и реализацията ѝ, също така съм наблюдавал процеса в годините, мога да кажа, че това беше проектът, който постави Община Чавдар на туристическата карта на България. Беше амбициозен проект, който да покаже нещо непознато за аудиторията, свързано с една специфична област, каквато е археологията и по-специално Ранния неолит, който не е обстойно проучван и добре познат. Към момента на реализиране на проекта вече беше започнало изграждането на комплекса „Света Петка“. И той се появи точно навреме, за да покаже, че освен даденостите на селото, то има и дълга история, датираща от 6 - 7 хиляди години. История, която поставя Чавдар в много ранен етап на картата на Европейската цивилизация, това е факт, който много малко хора знаят. И мога да твърдя, че този смел ход, който предприехме тогава, даде своите резултати. Тези 10 години са и много, и малко, и се радвам, че проектът продължава да живее и идеите, които имаме за неговото надграждане и развитие ще продължат живота му. Не знам какъв ще бъде той, вероятно ще поеме в посока на социализиране към новите реалности и интересите на аудиторията. Но със сигурност знам, че обектът е посещаван от хиляди туристи и поддържа работни места вече 10 години, което рядко се случва в подобни проекти реализирани в България.
- През 70-те години на миналия век бе открито неолитното селище край река Тополница и започнаха археологическите разкопки....
- Естествено, аз нямам спомен от времето, когато са започнали археологическите разкопки и са открити съдовете от неолитното селище, но съм гледал архив от много снимки и съм слушал разкази по спомените на хората участвали тогава – ученици, студенти и други. Знам, че за тях това е било едно страхотно преживяване, и това е съвсем нормално да е така. Защото за един млад човек сблъсъкът с толкова стара цивилизация, особено по онова време, е нещо, което отваря кръгозора. Радвам се, че екипът на проф. Георги Георгиев, който е реализирал разкопките, инвентаризирал и описал намерените артефакти, е допринесъл толкова много за сегашния Чавдар. Това е наистина много древна праистория, останала в настоящето и вярвам че ще бъде запазена в бъдещето. Защото всеки посетител на този обект отнася нещо от него със себе си и осъзнава колко назад в историята на селото се връща, посещавайки археологическия парк.
- На основата на известната вече селищна могила, имате ли намерения да продължите проучванията на праисторическата култура в землището на Чавдар?
- Към момента нямаме конкретни намерения за продължаване на проучванията в землището на Чавдар, което не означава, че не сме готови за подобна стъпка. Просто не сме имали ясен интерес от страна на научната общност. Има една особеност в тази сфера и тя е, че наистина специалистите, занимаващи се с тази ранна епоха, са много малко. Провеждал съм срещи с такива, включително и с акад. Васил Николов, който е световно признат праисторик, и не изключвам възможността за бъдещ опит на изследване на още местности от територията на Община Чавдар, където има дадености за тази ранна цивилизация и евентуалните предмети, които биха могли да се открият. Смятам че в бъдеще това би могло да се реализира.
- Каква е историята на проекта Археологически парк „Тополница“?
- Ако не ме лъже паметта проектът за Археологически парк „Тополница“ започва през годините 2007 - 2008 г. Историята му е за относително дълъг период и ако се опитам да я разкажа, като човек, който си я спомня до голяма степен, би запълнила страниците на целия вестник. Ще се опитам да я сведа до няколко базови неща, които наистина я осмислят.
Тази история започна с един голям ентусиазъм, дори ако смея да кажа една дързост, защото може би това е точната дума в случая. Дързостта да се направи нещо, което към онзи момент не съществуваше, да се погледне отвъд реалността на това, което сме си представяли, че е Чавдар и да го видим като едно привлекателно за туристи и външни посетители място. Осмелихме се да направим всичко това. Наистина много хора взехме участие в процеса, той беше много дълъг и както при всеки европейски проект изпълнен с много трудности. Не си спомнян колко десетки пъти съм ходил до Държавен фонд „Земеделие“ и съм се връщал с едни или други корекции, които трябва да се извършат, защото тогава проектите се подаваха само на хартия, не както в момента чрез интернет. Въпреки всичко си мисля, че този младежки ентусиазъм, който беше заразил всички участващи, си струваше, защото този обект продължава да съществува и в момента, развива се и дори имаме идеи как да бъде надграден. Подържа се и през миналата година извършихме доста ремонтни дейности в неолитните жилища и предвиждаме и други неща, които ще се случват, така че смятам, че проектът живее своя живот, надграждаме го и се надявам догодина да реализираме идеята за неговото обновяване. Вярвам, че ще стане, от нас зависи, затова смятам, че историята на този страхотен проект продължава.
- Колко души са разгледали парка и каква е приблизителната им характеристика?
- Не мога да дам точна цифра за това колко души са посетили Археологически парк „Тополница“ през годините, мога да дам приблизителна оценка и мисля, че ако кажа, че числото ще бъде шестцифрено няма да сбъркам, наистина е така. Изключително много хора са го посетили. Да, аз разполагам с финансови данни за приходите на обекта, но не те са важни в случая. Доколкото знам аналогични данни за други обекти в България и на база разговори с други колеги, смятам, че Археологически парк „Тополница“ се развива доста добре.
Интересът от страна на посетителите е голям и продължава вече 10 години. Не може да се даде точна характеристика на посетителите, от гледна точка на групови посещения са предимно деца и възрастни хора, но в същото време има и висока индивидуална посещаемост от хора от цялата страна. От години работим съвместно с туроператорски фирми за организирани посещения от училища и детски градини, но не знам кои са повече, по-скоро индивидуалните посетители, които са целогодишно. Наистина профилът на посетителите на Археологически парк „Тополница“ е широк и не може да бъде обобщен.
- Паркът предизвиква интереса на чужденци, колко са посетителите от чужбина и колко пренощуваха там и от кои страни? Какво е впечатлението им?
- Наистина, посещенията на Археологически парк „Тополница“ и по-специално на неолитните жилища, за нощувки от чужденци са много през годините. Това беше много стара идея, която коментирахме с г-н Геров и когато се поинтересувах ми хрумна идеята за включване на обекта в една от може би най-големите онлайн платформи за резервации в света. Не бях сигурен дали ще се получи, но няма да забравя момента, когато получих запитване в нея от двама студенти от Копенхаген, Дания. Беше преди няколко години, зимата, това бяха първите ни чуждестранни посетители, просто се изненадах и си казах, че може наистина да се получи така, че хора от чужбина да идват да ни гостуват в неолитните жилища. След това посещение наистина стана лавинообразно, не мога да кажа точен брой, но посещенията продължават.
Профилът на страните е огромен, от САЩ през почти всяка Европейска страна – Италия, Франция, Дания, Чехия, Унгария, Русия, Полша, просто наистина ще забравя да спомена някоя. Имали сме посетители от Великобритания – група студенти по медицина, които останаха няколко дни и споделиха с мен, че това е наистина едно от най-незабравимите им преживявания в живота. Скоро имахме и група от Австралия, което за мен е странно, защото те имаха полет, може да не е специално за посещение на неолитните жилища, но самият факт, че са го включили в програмата си не е никак малко. Очакваме скоро и друга група отново от Австралия, затова смятам, че наистина чрез този проект показваме какво е Чавдар и пред света. Защото отдавна вече той не е разпознаваем само в България. Не искам твърдението ми да звучи нескромно, но е така. Впечатлението на посетителите е наистина много позитивно и това не са „голи“ думи, а факти, с които съм запознат като администратор на профила за резервации, защото там винаги има обратна връзка и ревюта. Наистина, рейтингът на обекта от посетителите в чужбина е максимално най-високия и до сега не се е променял, така че това ме кара да мисля че сме на прав път.
- Предстои обновление на експозицията в посетителския център. Ще има ли нови артефакти от неолитната епоха и какви ще бъдат промените?
- Да, предстои обновление на експозицията в сградата на Археологически парк „Тополница“. Идеята за това започна още преди около 2 години, но поради ковид пандемията и затварянето на всички обекти, процесът се забави. Другата причина за забавянето е ограничеността на достъпа до специалисти в областта на Ранния неолит. Провеждали сме срещи с археолози, изучаващи тази епоха, но поради малкия им брой имат сериозна ангажираност, което отнема време. Но в крайна сметка този процес върви, в момента е на идейна фаза. Да, това не се случи за десетата годишнина, както бях планирал, но ще се случи догодина. Обновлението ще се състои в реорганизацията на експозиционната зала, в създаването на една по-жива, по-социализирана среда, адаптирана към деца и възрастни, за да направи преживяването вътре по-динамично и интерактивно. Ще бъдат използвани новите технологии за представяне на експозицията и предметите открити при разкопките, защото е нормално един такъв обект за своите 10 години съществуване да се нуждае от обновление, адаптиране към съвременния живот и към реалността такава, каквато е по това време. Към момента не мога да кажа дали ще има нови артефакти и какви биха били те, но със сигурност идеята ни е да има обновление и съм убеден, че ще се получи, въпреки че става по-бавно.
- Неолитното селище и Фолклорен център „Чавдар“ са проекти, които приближиха общината Ви до европейските измерения и ценности за съхраняване и популяризиране на историческото наследство. Какви стъпки предприемате за надграждане на създаденото досега?
- Археологически парк „Тополница“ и Фолклорен център „Чавдар“ са двата основни обекта, които представят културно-историческото наследство на село Чавдар. Те наистина ни приближиха до съвременните модели на експониране и показване на миналото. Радвам се, че е така и наистина коментарите и за двата обекта са изключително позитивни, както в социалните мрежи, така и в книгите за мнения в тях. Аз постоянно ги наблюдавам и се радвам, че представят Чавдар по този човешки, разбираем и адекватен на съвременността начин. По отношение на това какво ще е тяхното бъдещето не мога да кажа, но знам, че сме направили и ще се опитаме да направим, каквото е необходимо, за да бъде то още по-добро. Както вече разказах предстои обновление на Археологически парк „Тополница“, но успоредно с това работим и по един друг много голям проект онлайн, за който ще разкажа повече, когато наближи неговото представяне.
По отношение на Фолклорен център „Чавдар“, той е сравнително нов – от 2018 година, но имаме подготвени два проекта, в който е включено и неговото надграждане, създаване на работилници и други подобни неща. Постепенно и това ще се случи, но смятам, че това са две от лицата на Чавдар, които наистина ни представят достойно пред България и пред света. Просто възхищението на посетителите, както от България, така и от чужбина, включително и на много известни личности с познания на световната култура, е огромно. Мисля, че умея да преценявам хората и реакциите им, когато разговарят на тази тема и това ме кара да смятам, че по отношение и на двата обекта сме постигнали целта си, а бъдещето е отворено, надграждане ще има и обектите ни ще вървят в крак с времето, което е най-важното.
- Как ще бъде отбелязана 10-годишнината на Археологически парк „Тополница“?
- Със сигурност ще бъде отбелязана десетата годишнина на Археологически парк „Тополница“, но това ще стане през следващата година, защото нямаме готовност към момента. Това е важен за селото обект и заслужава да бъде споменат по подобаващ начин, защото показва връзката между далечното минало и бъдещето. Имаме идеи и със сигурност ще направим едно по-мащабно отбелязване на това събитие пред научните среди, туристическата общност и нашите редовни посетители. Тези идеи обаче не са конкретни и когато планираме точно как ще се бъде отбелязана годишнината, ще бъде оповестено в средствата за масова информация и в социалните мрежи.
