Българин в подножието на най-великата хокейна лига в света. Доскоро това звучеше като научна фантастика, но един 16-годишен нашенец е на път да превърне голямата си мечта в реалност.
Преди година Александър Стаменов получава шанс, за какъвто милиони по света мечтаят - да замине за САЩ, за да тренира с местните специалисти, опитвайки се да изкачи хокейния Еверест. Какви са трудностите, как се тренира зад Океана, защо живее при полковник от военновъздушните сили, как се готвят мусака, боб и баница в Колорадо Спрингс - един екслузивен материал единствено за Dir.bg.
Началото на приказката за Сашо, който винаги е носел любимия си номер 8, стартира като по филмите - още в ранна детска възраст.
"Бях на 5, баща ми ме заведе на тренировка на "Червена звезда" в Зимния дворец, там видях за първи път хокеисти и веднага се влюбих в този спорт. Записах се да тренирам в НСА, а на 12 години преминах в ЦСКА. Това безспорно е клубът, в който се работи най-добре с децата. Въпреки ниското ниво на българския хокей, където се тренира 3-4 пъти в седмицата, а в мъжкия шампионат са общо 4-5 отбора, под ръководството на треньора Кирил Ходулов успях да се развия достатъчно, за да бъда забелязан от треньора на мъжкия национален отбор Дерек Айслър".
Айслър е американец, който веднага вижда, че Сашо е няколко класи над връстниците си. Затова по време на световното до 18 години спецът привиква родителите на младока и предлага да съдейства за трансфер в САЩ - в местния тим "Колорадо Рампейдж".
"Точните му думи бяха "Сашо не е за тук", след което животът ни се обърна с главата надолу, разказва бащата на младия хокеист - Иван. - Защото едно подобно заминаване минава през купища трудности - както финансови, така и организационни. Ако си студент, е лесно, но за ученици правилата са изключително строги. Избрахме най-трудния, но и най-добър за Сашо вариант и преведохме цялата учебна програма на МОН на английски, за да може да се адаптира към американското му училище".
По този начин Стаменов започва да учи двойно повече от връстниците си - покрива както местните предмети, така и тези, по които се готвят връстниците му от Френската гимназия в София. По български език и литература му е осигурен онлайн учител от наше училище в Калифорния.
А какво общо има училището с хокея ли?
"Ученето и хокеят са неразривно свързани - разказва Александър. - Ако не получаваш добри оценки, те вадят от отбора, наскоро едно момче беше изгонено заради слаб успех. Всяка седмица треньорите получават досието ни от училището и ако сме под определен процент на оценките, край с хокея. Отделно, трябва да съм два пъти по-добър хокеист от местните момчета, за да получавам шанс".
Въпреки огромното изпитание, българинът е крайно решен да не изпуска уникалния си шанс. Всяка сутрин става в 6 и тренира час и половина в местна хокейна академия, в която развива техниката и физиката си. Следва тренировка във фитнеса, после - писане на домашни. А вечерта - тренировка с отбора, където се залага повече на тактика.
"Живея в приемно семейство по програма, която цели всички, които не сме от Колорадо, да сме в семейна среда, а не в общежитие. Освен мен, в къщата има още 3 деца. Бащата е полковник от НОРАД (военновъздушните сили на САЩ, б.р.), големият син е хокеист, а дъщерята - фигуристка. Всички са много мили, но първите 2-3 месеца ми беше трудна аклиматизацията, въпреки че нямаше езикова бариера, тъй като в България ходех на частни уроци по английски.
Всички се стараят да се чувствам добре, даже ми сготвиха баница, боб чорба и мусака, за да не ми липсва родината. Не знаят почти нищо за България, но постоянно се интересуват, съотборниците ми искат да им пращам снимки, когато се прибирам в София. Аз съм единственият чужденец в отбора, останалите са момчета от всички краища на Америка, има дори от Аляска. Прякорът ми е Стамър, идва от фамилията ми. А понякога директно ме наричат България", разказва с усмивка Стаменов.
Сам признава, че конкуренцията в "Колорадо Рампейдж" е убийствена. Но и залогът е повече от сериозен, защото треньорът е бивш състезател от NHL и може да се окаже ключов за мечтания договор. При достигане на 18-годишна възраст, пред Сашо има две опции за развитие - да се впусне в колежанския хокей или дори директно да поеме към NHL.
Всички мачове от юношеския хокей се следят постоянно от скаути на големите клубове, които капарират най-добрите, предлагайки им предварителни договори. А лигата, в която Стаменов се състезава, е доказано най-прекият път към NHL.
"Преминаването в професионалния хокей е цял процес - разказва бащата на Сашо. - На неговата възраст вече има момчета, които са с договори. Всичко си зависи от него - да се опази от контузии и да продължава да се развива. Неговият треньор каза, че откакто Сашо е пристигнал в САЩ, е станал два пъти по-добър".
Мачовете в юношеската лига, в която се състезава и Стаменов, предизвикват огромен интерес. По думите му, на почти всеки двубой има сериозни тълпи - родители, скаути и фенове, а срещите се предават онлайн по телевизия, която има изумителните 200 милиона абонати по цял свят.
За Сашо това не е проблем, защото стилът му на игра е сред най-ценените в американския хокей. Българинът е защитник, който обаче умее да е еднакво полезен за тима си и в атакуващ план. Така нареченият "200-футов играч", който да покрива въпросните 200 фута, колкото е дълга хокейната пързалка.
"Доста по-трудно е да си защитник - разказва баща му. - Там конкуренцията е много по-голяма, защото е много по-трудно. Най-малкото - трябва да си поне около 190 сантиметра. Защитниците в хокея се делят на два вида - едните са рендета, които единствено могат да отнемат шайбата. Другите са такива, които освен да отнемат шайбата, могат да организират веднага след това атака. Сашо е точно такъв тип играч. Наричат ги черноработници. Защото всеки иска да е нападател, там е славата, но най-трудно е да си защитник".
И като стана въпрос за физическа мощ, Александър признава, че колкото и да си подготвен, не можеш да се опазиш от контузии. Самият той тренира усилено 4 месеца във фитнеса на ЦСКА, преди да замине, за да е конкурентен. Въпреки това, в САЩ получава контузия в ключицата.
"Докторите ми казаха да не играя месец и половина, но аз пак си тренирах. Играл съм и със счупен пръст. Просто не мога да стоя дълго извън леда", признава с усмивка Сашо.
А зад него има цяла армия от персонал, който се грижи той да дава най-доброто от себе си за отбора. Има хора, които отговарят за организационни детайли - като например резервация на полети, други изготвят тренировъчни програми, предлагайки най-добрия тип екипировка за конкретния състезател, трети се занимава с комуникацията с училището и т.н.
Постоянно пристигат и покани от българския национален отбор.
"Играх веднъж за мъжкия национален отбор на България - в Исландия, но е много тежко с пътуванията. А и програмата на плейофите в САЩ съвпада с тази на мачовете на България. Живот и здраве, в края на март ще мога да се прибера за световното до 18 години, което ще е в София. А тук, в Колорадо, все още не съм успял да посетя мач на актуалния шампион в NHL "Колорадо Авеланч". Проблемът е в дистанцията - залата е на 100 километра от дома ми, а и билетите започват от 150 долара".
В NHL в момента единствената "българска следа" е вратарят на шампионите Александър Георгиев, който е роден в Русе, но по документи е руснак. В историята на най-великата хокейна лига никога не е имало родно участие. Нещо, което Сашо е твърдо решен да промени.
"Мечтата ми е да играя в NHL, дори и да не съм първият. Освен мен, има още едно момче - Нино Томов, той тренира в Канада и е по-голям с две години, също се представя много добре и може да пробие. В NHL никой не е чувал нищо за България и ще направя всичко по силите ми това да се промени", завършва с усмивка Александър Стаменов.
А дали Стамър ще успее да развее българския флаг в NHL, пренаписвайки спортната ни история? Гаранции за успех няма. Но е факт, че има всички предпоставки за това, а голямата мечта никога не е изглеждала толкова близо.../dir.bg
