"Преди да се спусна - опитвам се да мисля единствено за това, което виждам пред себе си. Старая се да запомня трасето, всяка врата - къде е, как трябва да мина и чисто технически и тактически как да го изпълня. Това е единственото. Средната скорост, с която се движим, не е толкова висока - може да стигне до 60-70 км/ч, но е много динамично, тъй като има отклонения вляво и вдясно на завоите, центробежните сили са много големи и имаш усещането, че караш много бързо. Усещането е много силно! Както ти казах, професионалните спортисти са толкова вглъбени, че понякога трудно ценим това, което правим, и трудно му се наслаждаваме. Изпускаме моментите, в които е задължително да му се насладим - когато времето е хубаво, слънчево като днес, тогава да се спуснем и да изживеем завоите, движението по пистата... Все едно летиш е - залягаш, коленете ти опират в земята, лицето ти стига почти до снега и можеш да се изправиш в същото време", споделя ми българският шампион по алпийски сноуборд Радо Янков.
Намираме се на Витоша, времето е точно такова, каквото го описваме. За първи път се качвам с него, а навсякъде деца са нарамили ските и сноуборда, а глъч и тук-таме гласовете на треньорите допълват свежата атмосфера. Радо е без сноуборда - вече е опакован в колата му, защото само след няколко часа заминава за световното първенство в Грузия. Срещаме се след като стана четвърти в Банско и малко преди да стане 7-и в света само с 10 стотни разлика след първите четирима. След като стана баща на Дария само 50 дни по-рано. Интензивна година за Радо Янков в личен и професионален план.
Нямаше да се качим на Витоша, ако не беше Defendyl , признаваме си и двамата. Това е хранителната добавка, която има много общо с философията на шампиона - постоянството и последователността. Но освен това двамата имат още нещо, което ще разберете в следващите редове.
"Не съм идвал тук отдавна", казва ми Радо Янков и усещам силната му емоция. Само след минути разбирам защо - всички го познават - треньорите, децата, домакините от хижа "Алеко", гостите на чайната... Отнема ни часове, докато поздрави и поговори с всички, докато се снима с тях и им обърне внимание. А хората му се радват истински и разпитват - за предстоящото световно първенство, за общи приятели, за Райна и малката Дария...
Всъщност има ли планинска хижа в България, където да не го познават - не, няма, отговаря ми той.
"Българите в това отношение сме задружни, когато става дума за победи. Не е като една алпийска страна, в която да има много спортисти от висок ранг и да не ги знаят дори всичките. Аз пък отделям време да поздравя, за децата, за тези, които искат да спортуват, да се състезават. Гледам да помогна с каквото мога с тези знания, които имам."
Когато водим този разговор, още не знаем, че Радослав Янков ще преодолее квалификациите в паралелния слалом на световното първенство по сноуборд в Бакуриани (Грузия) и ще го приключи със спорно (според самия него) решение (изпусната врата и дисквалификация в PGS-а, където е 5-и по време на финалите). В паралелния слалом успява да се класира 7-и - само с 0:10 секунди от първите четирима.
Сега, пишейки това интервю, вече разбирам и пълния смисъл на думите му:
И евентуално следващо негово участие на следващите олимпийски игри. Споделя, че един от въпросите, който не иска да му задават журналистите, е "Какво да очакваме от Радо Янков?".
"Избягвам думата очаквания, защото те водят до разочарования, ако нещо не се получи както трябва. Философски разсъждавам - ако си концентриран в това, което правиш, свършил си работата си. Тогава си казваш "Правя каквото трябва, пък да става каквото ще!". Не се говори за очаквания преди състезание.
Говори се за надежди и мечти!
Разбира се, че всеки спортист мечтае за олимпийски медал, първо, второ или трето място на състезания от висок ранг. Радо Янков също мечтае за това.
"Искам го тоя медал, разбира се, че го искам. Но той е функция, следствие от добро представяне. Ако си бил добре концентриран преди състезанието, ще го получиш. Надявам се да запазя мислите си и говоренето, да съм добре концентриран върху доброто си представяне. Затова гледам да държа мислите си върху това, което правя преди спускането, за да ми донесе наградата."
Олимпийските игри през 2026 г. са следващата му цел - евентуално те ще бъдат четвъртото му участие. Световно първенство има през година, това също предстои. А Голям кристален глобус вече има, което определя като "Велик успех".
"Не знам дали бих се оказал и след това. Апетитът идва с яденето. Нашият спорт, по-специално дисциплината алпийски спорт, позволява на участниците да караме до по-голяма възраст - над 40 години, защото опитът играе важна роля. Затова, ако съм здрав, ще продължавам."
Най-големите му разочарования в снега по време на състезание е моментът, в който е на крачка от взимането на медала на световното първенство през 2017 г. Две стотни му струват да е първи или втори.
"Това ми е една от най-големите загуби. Годината след спечелването на Големия кристален глобус. За 2 стотни на полуфинал не победих един австриец и изгубих сигурен медал - злато или сребро. Останах четвърти. Когато си във форма, чувстваш, че летиш. Искаш да се хванеш здраво за инерцията и да направиш всичко, което е по силите си. Опитвах се психически да не прегоря, но това е то състезанието. Медалите зависят от 2 или 3 стотни. Второто разочарование бе същата година, когато имах възможността да спечеля втори Голям кристален глобус и аз, ако може да се сметне, макар в спорта да не се правят такива неща, накрая на сезона бях го изгубил с 1 стотна."
Така общо за 3 стотни костват на Радо Янков да осъществи най-добрият си сезон - медал от световно, втори Кристален глобус.
И в най-добрите, и в най-лошите моменти Радо Янков не се разделя с един елемент от екипировката си - обувките, с които е на всяко състезание - от 1997 година насам.
"Силен сантимент има към тях, освен че са много удобни. Тези обувки допреди няколко години бяха фаворити на световния елит. Това са обувки, произведени в края на 90-те години, които явно много добре пасват на всички състезатели и бяха много търсени до момента, в който една фирма закупи техните права и решиха да правят нови, защото старите пък се продаваха на много висока цена. Представете си 20-годишни, амортизирани обувки, които се продават за страшни суми, но пък са работещи за всяко състезание. До момента карам с тези обувки - на всяка една Световна купа, на олимпийските игри миналата година и в Грузия - те са амортизирани и вече са погрознели, но са моят талисман."
По времето, когато тези обувки са хит, се провежда и първата среща на Радо Янков със сноуборда и ските. Кара ски от малък покрай майка си и баща си, които са учители, но избира сноуборда - подтикнат от майка си.
"Нашите ме записаха в отбора на Чепеларе, където до ден днешен съм клубен състезател. Оттам започва моят път. Помня, че ми харесваше да карам сноуборд, че се запалих и бях ентусиазиран всеки ден да ходя на тренировка. Винаги оставах с треньора ми Васил Милчев, който до ден днешен продължава да е треньор на клуба след тренировка и така успявахме да направим по още няколко спускания. Тези следобеди си ги спомням много добре."
Неусетно минават първите състезания. Някои от съотборниците му продължават, други - не.
"Аз съм благодарен, че се задържах толкова години. Бих казал, че възпитанието, което получих от родителите ми - устойчивата ценностна система, отстояването на позициите, търпението, смирението и трудолюбието, са качества, които съм взел. Затова се задържах. Не съм от богато семейство, но благодарение на родителите и треньора ми не се отказах."
Постоянството - да си последователен и да не се отказваш лесно.
Това са ценности, които се изграждат първо в семейната среда, смята Радо Янков.
"Ако родителите ти помогнат да придобиеш тези качества, ще успяваш и в бъдещите ти начинания. Важна е и ролята на треньора - как ще успее да задържи състезателите, децата, на които бързо им минава мерака за каране или състезание. Някои пък се притесняват прекалено много. Аз също бях от тези, които се притесняват повече, отколкото трябва. Бях от срамежливите деца. Това също ми помогна, защото пък си следвах целта. В хода на времето видях как мои връстници, някои с по-големи финансови възможности, разбира се, един по един окапваха по една или друга причина, покрай тийнейджърските години. Бързо губят интерес. А и големите, и на тях е трудно да им задържиш вниманието в този бърз свят."
"Не обвинявам родителите, но живеем в свят, където всичко е по-лесно и достъпно, дори през телефона. Да отидеш да си купиш, да погледнеш, да разбереш. При мен не беше така. В днешните времена трябва да имаш търпение, за да постигнеш някакви резултати."
Става известен в най-хубавата възраст - 20-те и 30-те си години. Известен, популярен, най-добрият сноубордист у нас, в топ 20 на света...
Успява обаче да опази успешно вътрешния свят от славата.
"Започнах да получавам резултатите, които ме мотивираха, през юношеските ми години, когато станах многократен шампион в моята възрастова група - около 2009 година. Тогава, в тази възраст, младежите мислят, че всичко, което хвърчи, се яде. Тук пак е мястото на родителите, да те натиснат, да ти поставят граници и да те заземят, особено когато си постигнал успех. Да продължиш да се трудиш дори и повече. От този момент разбрах, че трябва да се запазя Човек. Да запазя същия себе си и впоследствие, с по-големите си резултатите при мъжете - 2016 година, когато получих Кристалния глобус, си поставих за цел да потисна това желание на организма да лети. Когато постигнеш такива сериозни резултати, неминуемо се чувстваш като птица - почваш да гледаш нагоре. Стараех се всякак това странично чувство да го стопирам, защото се опитва да те завладее. Мисля, че добре се справих. Това сигурно ще го потвърдят и хората, но знам, че се задържах на земята, ползвах само самочувствието, за което имах покритие, и не надхвърлях тези граници. В същото време задържах увереността, защото тя ти е нужна за спорта."
Деликатен е моментът да запазиш достатъчно самочувствие и увереност за пътя ти напред и да не се главозамаеш. Тази година е специална и успешна за Радо не само заради еуфорията от състезанията и бащинството. Тя е моментът на завръщане след 2021 година, когато преживява операция и слиза временно от сноуборда.
"Имах, надявам се в минало време, проблем с кръста. Още от тийнейджърските години започнах да чувствам болки и това постоянно ме следваше по време на сезона. Може би е комбинация от високия ми ръст и специфичното натоварване относно позицията на тялото на алпийския сноуборд - тя е неестествена, асиметрична, получава се флексия в кръста в пълен обем, комбинирана с ротация, което е кошмар за гръбначния стълб, за дисковете и за прешлените. След дълги години проблеми дойде моментът, в който се влошиха много нещата - 2020 година, началото на сезона. Трудни състезания, постоянно болкоуспокояващи, инжекции, крепяхме положението, да мога да спортувам, да тренирам и да се състезавам. Просто единият ми крак започна да се засяга много, започна да изтръпва и да губя мускулна маса и двигателна сила. Наложи се операция, слава Богу, успешна. След това успях да се подготвя за малкото време, с което разполагах, за олимпийските игри в Пекин."
"Не дали ще се състезавам, а страх за здравето си като цяло - дали ще има последици, дали ще мине успешно. Тогава този страх за първи път излезе на дневен план пред това, дали ще мога да карам. Дали ще мога да се завърна в световния елит, дали ще мога въобще да продължа кариерата си - това бе на втори план. Смея да твърдя, че към момента съм добре здравословно, но ми трябваше дълъг период от време психологически да обуча отново тялото си, че ще мога да правя същите тези движения в краен обем - защото без тях е невъзможно да бъдеш в световния елит."
Какво следва след този урок, получен по трудния начин?
"Стремеж. Стремя се да запазя тялото си здраво. Започнах да обръщам внимание на превенцията. Когато започне сезонът - септември, октомври, ноември месец, тялото започва да се изразходва. Тренировките започват много да се утежняват. Тялото страда. Затова го подпомагам наред с имунната си система с Defendyl, за да може да остане здраво - да предотвратя всички тези натоварвания на 100%. При една настинка - грип (случва ми се от време на време, когато имам повече контакти с хора, макар да се стремя да се изолирам в разгара на сезона), при такава настинка капацитетът на тялото пада на 60-70%."
Defendyl e в синхрон с философията за живота на Радо Янков за постоянството и последователността -регулярен прием и превенция, за да бъдеш по-сигурен в месеците, в които започват вирусите.
"Смея да твърдя, че Defendyl ми помага", категоричен е шампионът. "Впечатление ми направи освен цинка в съдържанието му и имуноглюканът - вещество, извлечено от гъба кладница. Естествен продукт, а и самият аз съм гъбар - така че оценявам продукта, определено."
"Там живея до момента, там са ме възпитали родителите и треньорът ми, приятелите ми, първите ми стъпки са там, там са пистите на Мечи чал. Много време прекарвам сред природата, когато съм изтощен след сезона. Независимо дали ще се разходя, или ще ида за гъби през лятото. Много специално място е за мен."
Там е и семейният му рай с жена му Райна и малката Дария.
"Запознахме се преди моите големи успехи в Чепеларе. Малък град е. Знаем се хората. Тя е по-малка от мен, но я бях забелязал. Била е винаги до мен преди славата. Това е доказателство за любов и споделяне. Задържахме връзката си и въпреки успехите. Тя изтърпя много - пътуванията, състоянията на професионалните спортисти след големите медали... Малко хората знаят, че професионалните спортисти след еуфорията от победите изпадат в депресия. Невинаги всичко, което изглежда безоблачно, е такова. Представи си, че имаш толкова голямо внимание, фокусът е върху теб и в един момент всичко изчезва за някакъв период от време. И тези периоди са много трудни, защото организмът ти свиква и психиката ги търси. Райна е била винаги до мен в това, обирала ми е лошите моменти и настроенията."
От Райна Радо Янков се учи на принципи.
"Принципна е почти до педантичност. Аз също в някои неща съм, в други - не чак толкова. Но мисля, че нашата комбинация е добра."
Вярва във вечната любов. От тези мъже е. Благодарен е, че Дария и Райна са в живота му. Сутринта ги е оставил у дома в Чепеларе. Споделя, че ще му липсват много, но това е работата на професионалния спортист.
"Имам сериозен повод да се връщам с големи награди. Но каквото и да е - важното е да сме живи и здрави, защото спортът не е само ген и тренировки, но грижа за здравето и душата!"/dir.bg
