Тази година отбелязваме 100 години от рождението на Ваклуш Толев и честванията, посветени на него ще продължат през цялата 2023 г.
Ваклуш Толев, известен като Учителят на Мъдростта, е богослов по образование, обществен деятел, лектор и автор на множество трудове с религиозно-философска и културно-историческа тематика. Преминал през затвори и лагери на комунизма, той твърди че страданието не съществува, то е развитие.
В началото на февруари в литературен клуб "Перото" в София беше представено новото издание на най-популярната му книга "История на религиите". Тя е формирана от лекциите на Ваклуш Толев пред студентите на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и Софийския университет "Св. Климент Охридски". Преиздава се за четвърти път и е одобрена от Министерството на образованието и науката (МОН) за учебно-помощна литература по предметите от философския цикъл. "История на религиите" съдържа обширен преглед на големите световни религии, сред които индуизъм, юдаизъм, зороастризъм, будизъм, християнство и мохамеданство. Отделна глава от книгата е посветена на атеизма.
За емблематичната личност на Ваклуш Толев разказва писателят Румен Леонидов:
- В началото на годината се навършиха 100 години от рождението на Духовния Учител Ваклуш. Кой е Ваклуш Толев - духовен водач, философ, учител?
- Мъдрец, какъвто нашето общество много рядко е имало, много рядко е излизало от недрата му и скоро може би няма да излезе.Това не е титла, това е призвание. Иначе, да, той е специалист във вярата, философ, поет, Учител. Защо? Защото като познавач на религиите той не е единственият в България, нито в света. Но за разлика от други негови колеги, той не се задоволява само с тълкуването на Новия завет, а много по-обширно поглежда на света. Разглежда всички религии и ги тълкува по свой начин.
Не само образованието е важно, важно е призванието. По тази причина го наричам Учител, защото с тези знания той обикаляше България. Признат чрез сказки, лекции; срещаше се с хора и вършеше християнска мисия - своя лична, без никой да го задължава. Подобно на своя Учител Христос, той и утешаваше, и обясняваше атеизма на едно общество, което току-що беше излязло от режима на социализма. А онзи, който не знае или който случайно не познава атеизма, наред с всички основни религии може да прочете какво е това.
Така че лично за мен той е Учител, респектиращ философ и богослов, надарен с такава сила на словото, на която ред писатели може само да завиждат. Не всеки талантлив човек е мъдър!
- Знае се, че животът на Ваклуш не е бил лесен, минал е през политически лагери, но казва, че за него болката не съществува. Сравняват го с Ганди. Разкажете ни малко повече за неговия персонаж.
- Ние живяхме в това интересно, но опасно време. В него нямаше право нито да отидеш в църква, нито да говориш за Господ. Време, което подмени Господ с Ленин и Сталин... Всичко беше забранено и преследваха хора, които се бяха посветили на духовността. Всяко обръщане към Бога, към духовността въобще изглеждаше много съмнително и беше обявявано за идеологическа диверсия.Ваклуш, естествено, без да има никакви антидържавни дейности, беше опасен за режима, тъй като проповядваше неща, които не бяха удобни за идеологията. А това за него е съдба, негова участ - да работи в духовната мина на нацията и да вади оттам златните залежи на познанието.
- Знае се, че животът на Ваклуш не е бил лесен, минал е през политически лагери, но казва, че за него болката не съществува. Сравняват го с Ганди. Разкажете ни малко повече за неговия персонаж.
- Ние живяхме в това интересно, но опасно време. В него нямаше право нито да отидеш в църква, нито да говориш за Господ. Време, което подмени Господ с Ленин и Сталин... Всичко беше забранено и преследваха хора, които се бяха посветили на духовността. Всяко обръщане към Бога, към духовността въобще изглеждаше много съмнително и беше обявявано за идеологическа диверсия.Ваклуш, естествено, без да има никакви антидържавни дейности, беше опасен за режима, тъй като проповядваше неща, които не бяха удобни за идеологията. А това за него е съдба, негова участ - да работи в духовната мина на нацията и да вади оттам златните залежи на познанието.
- Знае се, че животът на Ваклуш не е бил лесен, минал е през политически лагери, но казва, че за него болката не съществува. Сравняват го с Ганди. Разкажете ни малко повече за неговия персонаж.
- Ние живяхме в това интересно, но опасно време. В него нямаше право нито да отидеш в църква, нито да говориш за Господ. Време, което подмени Господ с Ленин и Сталин... Всичко беше забранено и преследваха хора, които се бяха посветили на духовността. Всяко обръщане към Бога, към духовността въобще изглеждаше много съмнително и беше обявявано за идеологическа диверсия.Ваклуш, естествено, без да има никакви антидържавни дейности, беше опасен за режима, тъй като проповядваше неща, които не бяха удобни за идеологията. А това за него е съдба, негова участ - да работи в духовната мина на нацията и да вади оттам златните залежи на познанието.
- Знае се, че животът на Ваклуш не е бил лесен, минал е през политически лагери, но казва, че за него болката не съществува. Сравняват го с Ганди. Разкажете ни малко повече за неговия персонаж.
- Ние живяхме в това интересно, но опасно време. В него нямаше право нито да отидеш в църква, нито да говориш за Господ. Време, което подмени Господ с Ленин и Сталин... Всичко беше забранено и преследваха хора, които се бяха посветили на духовността. Всяко обръщане към Бога, към духовността въобще изглеждаше много съмнително и беше обявявано за идеологическа диверсия.Ваклуш, естествено, без да има никакви антидържавни дейности, беше опасен за режима, тъй като проповядваше неща, които не бяха удобни за идеологията. А това за него е съдба, негова участ - да работи в духовната мина на нацията и да вади оттам златните залежи на познанието.
"Величието на Сизиф - казва авторът - не се състои от безсмислието на труда, а в липсата на отчаяние." Виждате ли каква метафора се получава? Когато сме учили за този мит от древногръцката митология, мнозина казват, че това е безсмислен труд. Вървиш донякъде и буташ тоя огромен камък, а той се връща отново и отново, и отново... За какво ти е този труд? Ваклуш го издига в поетична метафора, то е философска метафора по-скоро - че това е липса на отчаяние. Но защо? Защото това е перпетуум мобилето на живота. Издигаш го, този камък се търкаля, пада, животът започва отначало - това е прераждането... Но един момент този камък все пак се изхабява и накрая се превръща в една песъчинка, която носиш с лекота в ръката си.
Ваклуш казва, че може всичко да се употреби, всичко да изчезне, само Бог у нас е вечен. И това е основният символ на корицата на този огромен безценен том - това движение, този кръговрат на живота, както и четирите сезона на човешкото битие: детство, юношество, зрялост, възраст трета...
Книгата "История на религиите" не е само история, тя се определя като теория на религиите. Събрано на едно място толкова много ценно знание едва ли скоро може да се появи. Въпреки че първият тираж на книгата излиза през 1992 г., оттогава се смениха няколко поколения, но днес тя е още по-актуална. И новото издание ще намери своите нови читатели.
Така че тази книга е едно много голямо пътешествие в света на Духа, не само в особеностите на различните религии. Тя не се чете като роман. Вълшебни страници на проникновение, на обяснения, на тълкувания, на коментари, които идват естествено и ако им се видят на някои твърде сложни, могат да се върнат към тях, когато поискат. Единственото, което може да затрудни поемането на това богатство, образ и сила на внушението, е, че то в един момент сякаш те пренасища. Тогава трябва да си починеш, да размислиш, за да стигнеш до следващите страници. Не е четиво за пакетче с пуканки, не е нещо, което четеш и захвърляш. Това е четиво, към което може да се завръщаш и винаги ще откриваш нещо ново - и за себе си, и за света. Това е книга, която трябва да остане в обществените и домашните библиотеки на всеки от нас.
Този труд на Ваклуш Толев е като духовен подарък - пълен не само с информация, но и със знание. Неговото място не е само в България. Той надхвърля границите на нашата малка територия, духовната му сила се простира отвъд границите на една страна. Той има идеи, които може би не всички споделят, но са много оригинални и безценни. А освен това той има брилянтен език. Споменах, че е писал стихове. Езикът му съчетава най-доброто от познанията му от старите писания и модерния начин на изказ.
- И към края на нашия разговор ще завършим с едно от неговите послания, че Любовта ни учи да прощаваме, а Мъдростта - да не грешим. Имате ли любимо ваше негово послание?
- Послания има толкова много, че което да кажа, че е любимо, ще ощетя останалите. Може би едно от нещата, които трябва да запомним всички, е, че човешкият ум може да бъде заблуден, но човешкият дух - никога. От материалното нашият ум може и да бъде заблуден, докато интуицията - онази безсмъртна божественост в нас, никога няма да ни заблуди, нито ще ни излъже.Йордан Радичков в едно изказване казва: "Дълго време пишех това, което ми диктува умът. После се доверих на интуицията и започнах да пиша по-интересно". Защото наистина умът може и да те излъже, интуицията - никога!
Интервю на Симона КРЪСТЕВА/dir.bg
