Няма да е преувеличено, ако използваме клишето, че Александър Попов е човекът волейбол в ЦСКА в последните близо 3 десетилетия. В месеца, в който ЦСКА отбеляза своя 75-и рожден ден, в новия епизод на "Тръпката е навсякъде" с Попов си говорим за червения волейбол, но и баскетбол. Две клубни направления, изградили безброй легендарни български спортисти и шампиони и донесли стотици купи и медали.
А защо освен волейбол, говорим и за баскетбол?! Двата червени клуба имат сходна история и величие, проблемно настояще и сходни казуси за решаване. И докато ЦСКА драматично загуби полуфиналната си серия във волейболните плейофи от бъдещия шампион "Нефтохимик", то в момента баскетболният клуб е също на полуфинал (срещу Балкан) с мечта да донесе поне един трофей за отборните червени спортове този сезон. Сезон, в който и в двете първенства се вижда поне минимален подем...
"Фактите са красноречиви. Във волейбола имамe нов шампион. Полуфиналните серии бяха непредсказуеми. За следващия сезон почти всички отбори са си направили селекциите, което говори за много сериозен професионализъм в клубовете. В баскетбола кой ще е шампион?! Има ли фаворит? Също е непредсказуемо - това е интересно, това е хубаво и така трябва да се случва"
Всъщност волейболният ЦСКА бе на няколко точки от това да стигне финалите в efbet Супер Волей, а точната оценка за сезона на "червените" е логично да дойде от президента и треньор на клуба:
"Пред медия съм. Познаваме се от години, но все пак има камера и ме гледат много хора и ще трябва да отговоря казионно, а истината е малко по-различна. Кое предпочиташ? Истината - тя не може да бъде лесно смилаема за публиката. Съвсем скоро, понеже съм фен на спорта като цяло и на NBA, Янис (Антетокумпо) отпадна от плейофите и му зададоха глупав въпрос и той отговори по-най правилния начин. Ние се мъчим всеки ден. С пот, с кръв да накараме нашите състезатели да дадат максимума от себе си. И обикновено в големите клубове, не говоря за NBA, а тук в България - често се получава. Това, че някой път нямаш спортен резултат не означава, че сезонът ти е провален. Друг е анализът обаче. Ако имаш глава на раменете си и знаеш къде се намираш, тогава можеш да анализираш действията си. Ние тази година представихме ли се добре или не? Моят анализ е, че се представихме добре. С оглед първенството някой може да каже, че сме имали шанс и за титла. Съдийски решения, картони... По пътя има какво ли не. Но моята оценка е такава. Има 3 отбора, които тази година се представиха добре. Единият е шампион на България. В "Нефтохгимик" и спортните резултати, и поведението бяха на висота. Другият е "Левски ", който интегрира млади състезатели. Макар, че малко преекспонират темата, защото по този начин поне 15 години можеха да бъдат обяснени в ЦСКА. Но "Левски" направи максимума от възможностите си. Направиха един прекрасен сезон. И третият е нашият отбор. Направен в последния момент от състезатели, отритнати от другите отбори. Момчетата ни играха почти през целия сезон добър волейбол"
Продължаваме с волейболната тема след малко, но първо с Александър Попов отиваме на гости на БК ЦСКА. Там той не се чувства като гост. Не само защото негов кум е червеният президент Роберт Гергов, а и защото Попов сам признава, че винаги е обичал да гледа баскетбол. Още повече - в разгара на полуфиналите срещу Балкан, Попов се надява на повече късмет за Барчовски и компания, отколкото в своя полуфинал срещу Нефтохимик...
"Знаеш ли че имам 10 поредни вкарани тройки и 36 последователни наказателни удари?! Играехме едно време волейболисти и баскетболисти в залата на Армията и ставаха страхотни мачлета" - споделя Попов, който продължаа да се възстановява от фрактура на дясната ръка, но това не му попречи да демонстрира точната си китка (виж във видеото). Срещата му с Росен Барчовски е символична. Двата клуба се подкрепиха нееднкоратно прес сезона. А в полуфиналните плейофи в НБЛ, Попов прикова вниманието на колегата си върху важността на третия мач от серията с Балкан.
И обратно към волейбола. Пълните зали, вълнуващите плейофи, изненадващия шампион... В подем ли е клубния ни волейбол или тази оценка е твърде наивна?
"Като че ли вървим в правилна посока целия клубен волейбол. Преди няколко години имахме силен национален отбор със силни индивидуални изпълнители, а пък клубният волейбол креташе. В последно време стана точно обратното. За мен има няколко фактора, които предопределят възхода на клубния ни спорт. Единият е свързан с инвестициите на значителни средства за организация и селекция от "Хебър", а по-амбициозните президенти и клубове започват или се опитват да ги догонват. Като допълнение го има и това, че много български волейболисти започнаха да се връщат, защото започнаха да визмат повече пари, околкото са взимали, когато са били на по-добро ниво преди няколко години."
Големият въпрос обаче е дали тази система е устойчива. И веднага правим препратки с баскетбола, който също имаше подобен период, но това не доведе до системно надграждане. А отговорът от Попов по темата не е особено оптимистичен:
"Не е устойчив този модел. Ще бъде устойчив само ако нещата имат икономическа логика. А те нямат такава. Когато пускаш безплатен вход в залите, когато броят на фланелките, които си продал е 10-12, когато няма мърчандайзинг и няма нищо друго от просто изливане на пари от общини и директни спонсори, тогава това не може да бъде устойчив модел. Шанс и късмет е, че има общини, които застават зад клубове. Шанс и късмет е, че ние в София - Левски и ЦСКА - намерихме някакви живителни сили, но колко дълготрайно ще бъде това нещо - никой не може да прогнозира."
Обратно в баскетболната зала Барчовски и Попов с усмивка си спомнят за старите армейски спортни бази и срещите си по тях от отминалото време. Нормално правим паралел и с настоящето. След години ходене по мъките баскетболният ЦСКА създаде сам своя нов дом. Зала, която трябва да признаем, е по-скоро краткотрайно решение и с тренировъчни характеристики. Във волейбола ситуацията е още по-тежка, а мисията на Александър Попов за състоянието на легендарната зала "Васил Симов" вече десет години не е припозната от държава, министерство и община.
"Не мога да си отговоря на въпроса защо толкова много време се губи за очевадните неща, които трябва да бъдат направени. Аз смятам, че само с няколко правилни решения, спортът може да тръгне бързо в правилна посока. Липсва държавна политика в областта на спорта. Истината е, че за да спонорираш спорт по нормален начин, тоест ти харесваш клуба ЦСКА и искаш да се асоциираш с него и да помагаш, е наистина само за хора, които обичат клуба. Нашият клуб се намира в обект, който е построен през 1960г. (зала "Васил Симов) Оттогава са минали близо 70 години. На това място са се изградили редица шампиони, участници на Олимпиади... Всичко се руши. Няма вече комунизъм. От 90-а година плащаме наем и се опитваме да се грижим за базата. В последните 10 години съм се опитал да направя всичко възможно да бутнем тази зала и да построим нова. Не с държавни пари - с частни! И не може, и не става, и се търсят под вола теле - един милион причини да се каже, че няма да стане. И понеже веднага аудиторията ще направи паралела с Левкси. Да, те си построиха зала, но на частен имот. Защото техните собственици и спонсори имат бизнес със сгради, купили са си земя и инкорпорират спорт в бизнес модел. За което - браво, прекрасно решение. Ние обаче от 90-а насам се грижим за залата като собствена, всички усилия през годините сме ги направили ние, а държавата - нищо. Защо не ни дадат с частни пари поне да си построим зала?! Това няма да е залата на Сашо и Деян. Тя ще остане за бъдещето. Някой трябва да каже защо и по каква причина в общините извън София спортът се менажира и структурира по-добре, отколкото в столицата? Защо в Пазарджик може, а в София - не?! София е по-бедна ли?"
Александър Попов е и човекът с най-дълъг управленски стаж в българския спорт в момента. И дори той не може да намери отговор защо не се търсят решения на част от проблемите в българската спортна система. Но въпреки това не спира да търси решения. Попов никога не предаде лююбимата си игра и любимия клуб. Ще си кажете, че Попов е идеалист. И няма да сгрешите. Но също както сме длъжни да се възползваме от моментните подеми, като този във волейболното ни първенство, така сме длъжни и да не забравяме, че да си идеалист в българския спорт не е лесно и заслужава уважение, а не ирония. Защото политико-икономическите зависимости, които удариха ръчната на българския спорт след 1990 година, могат да бъдат преодоляни само от идеалисти и професионалисти, а не от егоцентрици и нагаждачи.../dir.bg
