Румънският превод на романа "Времеубежище" на Георги Господинов беше представен вчера на Международен панаир на книгата в Букурещ. Той излиза на книжния пазар в северната ни съседка броени дни, след като българският писател спечели престижната литературна награда "Букър".
Преводът на румънски език е направен от доайена на българистиката в университета в Букурещ Мариана Манджуля Жатоп.
"Моята българска половина се гордее с наградата, получена от Георги Господинов за романа "Времеубежище".
Гордея се, че се говори за българската литература в Европа. А румънската ми половина се гордее с това, че мога да представя на румънската публика превода на този много специален роман.
Мисля, че ще има успех и в Румъния", заяви по време на събитието в румънската столица Жатоп. Тя обясни, че думата "Времеубежище" е измислена от самия Георги Господинов и се е постарала да се придържа максимално към смисъла на заглавието, а и на целия роман.
"Това е книга на големите теми. За миналото, за спомените, за това как разбираме историята, за носталгията към миналото, за природата, за човека. Не е лека книга, но се чете леко. Тя е изчерпателна и всеки читател ще намери по нещо за себе си. Аз като преводач пътувах във времето и по хоризонтала и по вертикала за да изразя, да предам посланията на Господинов", каза Мариана Манджуля Жатоп пред публиката.
Организаторите на Международния панаир на книгата в Букурещ изразиха мнение, че преводът на "Времеубежище" на румънски е по-добър от този на английски език.
Ето какво сподели Мариана Манджуля Жатоп в специално интервю за БТА непосредствено след представянето на книгата.
- Колко време Ви отне преводът?
- Една година, разбира се, с паузи. Трябва да призная, че Интернет ми помогна много, защото не само този роман, всички романи на Господинов са лабиринти в различни области - научни, философски, социополитически, исторически. Така че трябваше да потърся някои неща. Докато работех, се вглъбявах, не усещах как лети времето, как минават четири-пет часа, а моят съпруг искаше да обядва например (смее се). Но ме остави да свърша.
- Кой момент от книгата най-много Ви развълнува, докато превеждахте?
- Някои моменти, които са потресаващи или трудно поносими, или носталгични, или много нежни, чувствителни. Когато превеждам, обикновено чета на глас фразата, изречението. И ми се е случвало да се разчуствам от това, което чета на български. Тогава и преводът на румънски идва доста бързо.
- Случвало ли се е да се смеете на глас или да плачете, докато превеждате?
- Да, да, да. Искрено ви казвам. На няколко места текстът ме накара да се смея на глас. Митингът, кичозният патриотичен националистически митинг на привържениците на Априлското въстание например или една сцена с мавзолея на Георги Димитров. Убийството на принца на Австро-Унгария. Това са моментите, които са ми на сърце и наистина съм се смяла с глас.
- Как очаквате румънската публика да приеме, да усети света на Георги Господинов чрез вашия превод? Познава ли го като писател? Харесва ли го?
- Господинов има преведени три романа на румънски език и това ми дава повод да кажа, че не е безразличен на румънската публика. Никак. Особено след получаването на наградата "Букър". Този импулс ми дава още повече надежда, че все повече румънци ще четат романите на Господинов.
- Как ще възприемат "Времеубежище"?
- Сигурна съм, че ще намерят много допирни точки. И България, и Румъния имат много обща история. Вековна. Много явления са били почти еднакви. Политически режим. Ако става дума за XX век, и в книгата става дума за XX век, много подобни неща са се случили и в Румъния, и в България. Така че съм сигурна, че румънската публика ще разбере това, което Господинов иска да каже в книгата си.
- По време на представянето на книгата днес казахте, че много Ви се иска още след първите страници читателите да забравят за вас и сякаш Георги Господинов да е този, който е направил превода на румънски. Но все пак е важно да знаем кой е преводачът. Разкажете ни за вашата връзка с България.
- Да, това, което казах е валидно за всеки преводач. Някак си да не се чувства, че текстът е превод. Това е идеалният вариант. Що се отнася до мен, аз съм половин българка. Моята майка е родена в София, моят баща е румънец.
Моите родители са се запознали като студенти в София и така е излязъл този продукт на българо-румънската дружба на Балканите (смее се). Днес искам да се смятам за европейски гражданин. Разбира се, мой матерен език е българският. Тъй като много обичах и ми се отдаваха чуждите езици, реших да следвам във Факултета по чужди езици и литератури в Букурещкия университет.
Български, английски, говоря френски, италиански, знам малко немски, испански и затова казвам, че бих искала да ме смятат за европейски гражданин.
Преподавала съм повече от 30 години във Факултета по чужди езици и литератури, български език и старобългарски и съвременен български език. Фактически съм лингвист. Моят докторат е в областта на българо-румънските лексикални отношения, но литературата не ми е чужда от малка. Така че мога да кажа, че имам филологическа подготовка, и лингвистична и литературна.
- Любимата Ви българска книга? Любимият Ви български автор?
- От по-новите, съвременни писатели обичам Теодора Димова. Обичам Яворов, Христо Бойчев. Но най-вече обичам българските къси разкази. Имам чувството, това е моето мнение не на литературовед, че българите имат много добри разказвачи и са много добри в късия жанр. И Господинов е един от тези, които пишат много хубави разкази, не само романи. Обичам много неговите разкази.
Интервю на Мартина Ганчева/ dir.bg
