Ядрената енергетика е неизменна част от зеления преход и това вече е все по-ясно видимо и в Европа. Причината е, че АЕЦ произвежда базова, стабилна енергия, която може да се комбинира с възобновяемите енергийни източници. Но преносът на тази енергия е предизвикателство в Европа и това трябва да е една от ключовите теми на тазгодишната конференция Green Transition 2023. Това обясни пред 3eNews и Dir.bg евродепутатът Цветелина Пенкова.
От 20-и до 22 юни над 130 панелисти от 10 държави ще участват в конференцията Green Week, организирана от Dir.bg и 3E-News за трета поредна година.
Именно Цветелина Пенкова ще бъде модератор на една от дискусиите - за Енергийната сигурност на страните от Централна и Източна Европа. Освен преноса на енергия, важна тема ще бъде и реиндустриализацията на Европа. За постигане на целта може да спомогне и новото законодателно предложение на Европарламента - Net Zero Industry Act или на български - Промишленост с нетни нулеви емисии.
Г-жо Пенкова, може ли да се каже, че в България и Европа вече осъзнават ролята на ядрената енергетика и възможностите, които тя предлага?
Определено се зарадвах, като видях на форума на "Булатом", който се проведе наскоро, толкова високо квалифицирани експерти. Те бяха основно от България, но и имаше много чуждестранни гости, които демонстрираха силна експертиза в сферата на ядрената енергетика. Това, което за пореден път се препотвърждава, е, че на този етап Европа безспорно има абсолютна конкурентоспособност на пазара и на технологиите, свързани с развитието на ядрената енергетика. България също е лидер в производството на електричество от ядрена енергия в региона. Но това, че сме лидери, сега не е даденост. Това е процес, който много лесно може да бъде преобърнат, ако не вземем съответните мерки и не започне почти незабавно изграждане на нови ядрени мощности. Независимо дали говорим за площадка на АЕЦ "Козлодуй" или за проекта "Белене". На форума бяха представени немалко проекти на съседни държави, включително Румъния и Турция. Тоест има държави, които вече работят в тази посока и по отношение на развитие на ядрените си мощности. Те много лесно биха могли да изземат позицията на страната ни в момента.
Трябва бързо да се ориентираме, тук говорим за стандарти за сигурност, за експертиза, за управление на ядрените мощности. Такъв потенциал се трупа с много години опит, но това не ни дава гаранция, че в следващите 15 години ситуацията ще е същата, ако не реагираме веднага.
А след 15 г. няма ли има вече и проекти за малки модулни реактори или нови технологии, които да се предлагат на пазара?
Трудно е да се обвързваш със срокове за нещо, което още не е готово. В момента много държави, включително Великобритания, САЩ, Китай, Франция работят в сферата на малките модулни реактори, но все още няма готова, развита технология, която да бъде представена. А и не е много ясно какви ще са точно функциите и целите на тези малки модулни реактори. Първо трябва да се отговори на въпроса за какво и къде ще се използват. Много често се подценява фактът, че до голяма степен изискванията и мерките за сигурност, свързани с тези ММР, ще са същите, каквито имаме към обслужването на една голяма централа. Тоест нека не си представяме, че някой ще може да се монтира малък модулен реактор, дори в индустриална зона, без да отговаря на абсолютно всички мерки за сигурност. И без да има необходимия брой специалисти, които да следят за правилното функциониране на апаратурата. Така че има доста неизвестни и е добре да се взимат мерки навреме.
От българската Агенция за ядрено регулиране споделиха, че вече две години работят по темата и по какъв начин трябва да се изградят системите за сигурност. Но те имат проблем, тъй като експертите не могат да разберат за какво точно ще бъдат използвани тези малки модулни реактори и каква ще е технологията, която ще се появи първа на пазара. Тук отново говорим за битка между кой ще извади първи работещ прототип. Обикновено първият взима най-голям дял от пазара. В Европейския парламент от миналата седмица имаме вече зелена светлина за разработване на първата законодателна рамка за малките модулни реактори. Работата по проекта вече започва, а още от миналата година има опити да убедим колегите от институциите, че не може бъде пренебрегван този въпрос.
Регулацията е важна, но тя все още ще бъде в една по-обща рамка. Но е добре да се започне отнякъде и вече щом имаме готовата технология, да се дадат допълнителните щрихи. Трябва да имаме една базова основа, на която да се стъпи.
Може ли да кажем, че Европа все повече приема ядрената енергия като част от зеления преход?
Тя със сигурност вече е. И дори в новия законодателен акт, по който аз работя - за Промишленост с нетни нулеви емисии (Net Zero Industry Act), ядрената технология и енергетика присъстват там като стратегическа технология за прехода. Или са определени като част от промишлеността и технологиите с нетни нулеви емисии. Това е на първо място в проекта.
Отделно това, което се случи през миналата година в ЕП, където, приемайки ядрената енергетика като част от таксономията, ние също по един или друг начин я определихме като зелена и устойчива. Това дава възможност на частния капитал и инвеститори да влагат средства и усилия в подобни проекти.
Остава ли валидно и ключовото правило за устойчивост - изпусканите вредни емисии през целя жизнен цикъл на дадена инсталация да не надвишават 100 g CO2 e/kWh средно?
Това беше договорено в проекта за таксономията, да. Разговорите ми със специалисти и индустрията сочат, че това би било приемливо условие. По-скоро трябва да се върви в тази посока. Но сега има и друг проблем - в новото законодателство се слага силен акцент върху новите технологии и малките модулни реактори, а се пренебрегват съществуващите технологии. Това не е правилно според мен. Според мен няма как да градиш нова технология, ако не използваш потенциала на това, което в момента го има и е работещо.
Сега ще се опитаме, заедно с моите колеги да включим в това законодателство и признаването на съществуващите ядрени технологии. Не само на новите такива. Но считам, че има доста сериозна подкрепа вече и от колегите в Европейския парламент и в ЕК.
Какво може да очакваме по проекта на законодателство Net Zero Industry Act?
Основният проблем в този проект, който е важен да се акцентира и се полагат усилия да се реши, е финансирането. Първоначалната идея бе това законодателство да не се фокусира върху финансиране, а да е основно за ключовите технологии, които да се приоритизират за производство в рамките на ЕС.
Това може ли да се каже, че е вид законодателен акт за правилната декарбонизация с правилните технологии?
Аз по-скоро бих го нарекла реиндустриализация на Европа. Тук говорим за връщане на производства, компоненти и технологии, които ще ни помогнат за зеления преход и в производството на зелена енергия. Но да довърша за финансирането - варианта на документа, който получаваме от Европейска комисия, и който ще редактираме в ЕП сега, нямаше заложена глава за финансиране. Но имаше една референция за държавната помощ, която може да бъде използвана за подпомагане и създаване на условие за такива производства в държавите-членки. Но тук има един проблем: когато говорим за държавна помощ като основен инструмент за финансиране на производства, то се поставят в неравностойно положение държавите-членки. Все пак съгласете се с мен, че държави като Франция и Германия например могат да си позволят в много по-големи обеми да отпускат държавен финансов ресурс. Докато други държави много по-трудни биха могли да отделят такъв ресурс. Тоест ако оставим тази част от текста и това да е основния начин на финансиране, то автоматично създаваме Европа, работеща на две или три скорости. Диспропорциите ще са огромни и ще се увеличават. И този момент ще бъде премахнат от текста и със сигурност няма да остане. Целта е да се опитаме да насочим вниманието и към други европейски средства, които могат да се използват за подпомагане на тази реиндустриализация. Тук говорим за Иновационния фонд и остатъчните средства от механизма за възстановяване и устойчивост. Това са националните планове, които се оказва, че не са добре реализирани в редица държави - членки. От целия ресурс, предвиден по този механизъм, са усвоени около 30%. Вече сме почти в средата на процеса на финансиране на тези планове и не се очаква всичко да бъде използвано. Заради това ще опитаме остатъчните средства да ги насочим в тази посока за Net Zero Industry Act. Това би било много по-адекватно, отколкото да се разчита само на държавна помощ.
Третият начин на финансиране, който според мен трябва да е ключов, е да се стимулират частните инвестиции. Тук говорим за публично-частни партньорства, държавни гаранции там, където е необходимо. Но да градиш икономика на субсидии и европейски фондове е меко казано несериозно.
Вие ще бъдете гост на предстоящия форум Green Transition 2023. Очаквате ли да се получи добра дискусия с толкова много специалисти, събрани в София за дебат за зелените политики?
Според мен една от основните теми, които ще засегнем на форума е свързаността на Европа. Говорим за свързаност на самата електропреносна мрежа. Ако искаме да изградим стабилна електроенергийна система, то на първо място ни трябват базови енергийни мощности. Мисля че ядрената енергетика печели безапелационно това състезание. На второ място са възобновяемите енергийни източници, които са важни и ключова част от енергийния микс. За да ги използваме най-ефективно обаче трябва да създадем условия за свързаност. Когато има излишък на енергия, произведена от ВЕИ в една част от Европа, тя трябва да може да се пренася до друга част от континента, където има недостиг на такава. И тъй като се оказва, че технологиите за съхранение са много по-скъпи и загубата е голяма, то трябва да се начертаят приоритети. Според мен свързаността на електроенергийните системи е основен въпрос. Говорим основно за свързаност основно по оста Север - Юг, и да не остават в изолация отделни държави./ dir.bg
Включете се в разговора! Регистрирайте се за събитието ТУК >>
