Добромир Иванов e изпълнителен директор на Българската стартъп асоциация (BESCO). През годините Добромир участва в най-разнообразни бизнес проекти – от по технологични инициативи през сферата на земеделието до вендинг машини. Първият му голям бизнес проект е stigni.bg. В края на 2017 участва в създаването на BESCO – Българската стартъп асоциация. Днес над 400 компании са членове на BESCO, а организацията работи за подобряване на правната рамка с над 200 предложения, които идват от предприемачите.
Какво е различното в дружеството с плаващ капитал (ДПК), в сравнение с другите търговски дружества, които вече имаме в България, особено в сравнение с най-популярните Дружество с ограничена отговорност (ООД) и Акционерно дружество (АД)?
Дружеството с променлив капитал (ДПС) дава възможност да се подобрят условията за 4 основни групи:
-
Предприемачите,
-
Техните инвеститори,
-
Служителите,
-
Държавата ни.
Предприемачите получават по-добра възможност да привличат инвеститори, да стимулират служителите си и да управляват компанията си. Инвеститорите имат правна рамка, в която всички специални права, които разписват традиционно в т. н. Shareholders agreement (SHA) са защитими и лесни за прилагане. Например конвертируемият заем до момента бе изключително сложен за приложение в едно ООД, а е най-разпространеният начин на инвестиране в света. Сега в ДПК той може да се регламентира много лесно.
Служителите получават възможност да бъдат стимулирани не само чрез размера на заплатата и бонусите си, но и чрез участие в успеха на самата компания. За разлика от ООД, в ДПК ще могат да се реализират лесно опциите за служителите и договорите за вестинг, при които екипът получава процент от печалбата или от сумата при продажба на компанията, ако изпълняват предварително зададени между работодателя и служителя условия.
Държавата ни създава среда, която ще даде възможност повече бързорастящи компании да избират да останат в България. Това ще доведе до повече данъци, до това интелектуалната собственост да остава тук и репутационно повече компании да бъдат асоциирани с България, което подобрява цялостния образ на страната ни навън.
Ключовите предимства на Дружеството с променлив капитал са:
-
Липса на минимално задължителен капитал и премахване на необходимостта неговият размер и промените в него да се вписват в Търговския регистър.
-
По-бърза и лесна възможност за влизане на инвеститори в ДПК.
-
По-широка договорна свобода при формулиране на основните права и задължения за съдружниците в ДПК.
-
Ясно регламентиране на възможността за предоставяне на опции на служителите с цел привличане на висококвалифицирани кадри към стартиращи компании.
-
По-гъвкави форми на управление, отговарящи на изискванията на модерния бизнес.
-
Съществуване като ДПК, докато има средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души, и годишен оборот или стойност на активите, която не превишава 4 000 000 лв.
За разлика от ООД и АД, ДПК няма изискване за вписване на минимален капитал. Това означава, че ДПК може да бъде създадено без набирателна сметка.
Минималната стойност на дяловете в ООД и АД е 1 лв., докато в ДПК е 1 стотинка. Това дава възможност за много по-точно разпределение на дяловете между съдружници, инвеститори и служители.
За разлика от ООД, в ДПК може да се придобиват собствени дялове.
В ООД и АД се налага да се вписват всички промени в капитала, което създава големи затруднения, ако се опита изграждането на т.нар. option pool с десет или повече служители. При ДПК промените в капитала не се вписват, а веднъж годишно, с Годишния финансов отчет, се обявява какъв е текущият капитал. Подобно на АД, в ДПК също не се обявяват промените в съдружниците. Тук е важно да се поясни, че точно както е при АД, действителните собственици се обявяват и се спазват всички мерки, свързани със защитата от пране на пари.
При прехвърляне на дялове в ДПК се прави нотариална заверка единствено на подписите, а не на съдържанието, което улеснява много този вид сделки.
Подобно на АД и за разлика от ООД,, в ДПК може да се създават различни класове дялове, които да имат различни права и задължения.
В ДПК може да се реализира реален конвертируем заем, което е невъзможно в ООД, а в АД може да се издават единствено конвертируеми опции, което решава само частично този проблем.
В ООД управлението на дружеството може да бъде единствено от физическо лице, а в АД от колективен орган. В ДПК може да бъде както физическо лице, така и юридическо лице или колективен орган.
При ДПК изрично е записано, че Общо събрание може да бъде провеждано дистанционно, което не е разрешено за АД и ООД.
Какви точно са новите положения конкретно за служителите?
Най-важната промяна, касаеща служителите, е възможността да им се издават лесно опции и да сключват договори за вестинг с дружеството. Това означава, че дружествата могат да стимулират служителите си, като им предоставят договори, според които те ще получат дял от печалбата или продажбата на компанията, ако се задържат достатъчно време в компанията и постигнат определени резултати.
Защо мислите, че това дружество ще даде възможност за по-ефективно участие на екипите/служителите в процесите на вземане на решения за управление и развитие на този вид дружество?
ДПК ще промени културата на отношения между предприемачите и служителите в България. В днешния свят всеки, който се справя добре с работата си, има много възможности за работа тук и в чужбина. Кадри липсват и това води до понякога абсурдни ситуации, при които служителите сменят работодателя си, защото в друга компания има по-добри маси за тенис например.
ДПК ще даде възможност компаниите да изграждат отношения, базирани на повече лоялност. Особено в ранен етап повечето предприемачи не могат да плащат заплатите, които големите компании осигуряват. ДПК ще им даде възможност да споделят със своите служители мечтата, че те стават част от нещо голямо, от следващата компания, която ще промени света и която ще бъде милиардна един ден.
Знаейки, че хората ще получат не само заплатата си, но и част от успеха на компаниите, ще видим как те имат много по-голям стимул да участват в подобрението на вътрешните процеси и в развитието на самия бизнес.
Има специфични сфери, за които създаването на подобно дружество би било подходящо? Смятате ли, че приложимо към фондациите и сдруженията (например да учредят подобно дружество, чрез която да развият социално предприемаческа инициатива)?
Интересно е ДПК да се разглежда като решение за фондации и сдружения. На първо време то е инициирано от високотехнологичните компании, които се стремят към бърз растеж, към привличане на много инвеститори и към стимулиране и запазване на своите служителите.
Когато аналогът на ДПК във Франция – SAS – стартира в средата на 90-те години на 20 век, той е припознат само от част от индустриите. 15 години по-късно това става най-често регистрираната правна форма за дружество, а в момента 70% от всички предприятия във Франция са именно такива.
Най-вероятно в практиката и с годините ДПК ще се наложи в България аналогично, включително и като добра форма за извършване на дейности, свързани с неправителствения сектор. За разлика от фондациите и сдруженията, ДПК не може да бъде в обществена полза и в този смисъл няма да се ползва от данъчните облекчения свързани с даренията, така че нуждата от фондации и сдружения ще продължи със сигурност. Но ДПК дава толкова голяма гъвкавост, че най-вероятно ще бъде предпочитаната правна форма за извършване на търговска дейност от страна на сдружения и фондации.
Вие бяхте активни в застъпничеството за този нов вид регулация. Може ли да споделите няколко научени урока от този процес?
Когато създадохме BESCO ние не познавахме никой сред политиците и институциите. Буквално сме се запознавали човек по човек, за да може днес да бъдем припознати като добър партньори сред много и различни заинтересовани страни.
Нуждата от ДПК дойде от разговори с членовете на BESCO, при които предприемачите даваха предложения за подобрения на средата за бизнес в България, чрез които повече компании да избират да правят бизнес тук.
Когато започнахме, имаше хора в институциите, които никога не бяха чували за вестинг или конвертируеми заеми. Започнахме да правим много срещи с предприемачи и да срещаме тези два свята, за да изградим мост на разбиране и доверие.
Създадохме с времето своя методология за застъпничество и промяна на закони – REDBA (Research, Evealuate, Discuss, Bill Creation, Advocacy). Привлякохме в BESCO водещ на новините на БНТ, който да ни помогне чрез медиите да говорим на език, който да бъде разбран и да имаме по-широка обществена подкрепа.
Важните уроци от пътя, който извървяхме, са:
-
Трябва да се намери начин да се работи с всеки. ДПК бе подкрепено от всички партии в Парламента и бе работено с всички тях. Постоянно се създават условия, така че да имаме разделение и хората лично да харесват или мразят някои политици, но в застъпничеството трябва да можеш да работиш с всеки.
-
Много е добре да въвлечеш хора, които знаят как се пишат закони. В нашия случай проф. Калайджиев, Виктор Токушев, Таня Бузева и нашите партньори от „Димитрова, Стайкова и партньори“ изпипаха всеки текст и без тях това просто нямаше как да се случи.
-
Нужно е търпение. От една страна трябва постоянно да се борим, но от друга да сме наясно, че тези промени са маратон.
-
Трябва да се намери начин да се работи с администрацията. Винаги там има хора, които са от над 20 години – те могат да спрат всяка реформа, но могат и да помогнат да се осъществи. Трябва да се спечели политическа подкрепа, за да стане ясно, че дадена промяна ще се реализира, но трябва и да се разбере как тази промяна да бъде добра и за хората в институциите, така че те самите да имат причина да я подкрепят.
-
Демокрацията не е в това ние да ходим от избори на избори и да чакаме по-добри хора да ни управляват. Същността на демокрацията е такава, че ние избираме представители, които ще са толкова полезни и активни, колкото съдържание им се дава от хората, които представляват. Топката е при нас и от нас зависи да овластим и да дадем на политиците материал, за да могат да свършат повече и по-добра работа./ngobg.info
