На 4 септември американският спелеолог Марк Дики получава кръвоизлив в стомаха. Това се случва на дълбочина 1040 метра в пещерата Морджа в Турция.
Само да уточним какво значи дълбочина 1040 метра. Това не е 1040 метра в тунел направо. Това е денивелацията, отвесната дъллбочина, на която Марк Дики получава кризата. Един нормален 8-етажен блок е висок около 20 метра. Представете си дупка в земята, която е дълбока, колкото 50 такива блока, наредени един върху друг. И тази дупка не е права, а начупена поредица от отвеси, тесняци, пълзене и водопади. И на всичко отгоре се намира в отдалечен планински район - условно казано до Анталия, но на много часове път с високопроходим джип от нея.
Европейската организация по пещерно спасяване ЕКРА веднага се обръща към пещерняците от целия свят за помощ, защото не само Турция, но нито една страна по света, няма ресурс за подобна акция.
За Турция заминават 17 български спасители.
Един човек, който желае да остане анонимен, веднага се свързва с пещерните спасители и предлага да закара спасителите с джип. Но след кратък разговор оценяват, че ще отнеме прекалено много време да бъдат преминати тези 1800 километра от София до пещерата с джип. И тогава човекът, чието име никой никога няма да научи, купува самолетни билети на петима от българските спасители. Жест, който е решаващ, защото те са едни от първите, които стигат до пещерата и свалят първите банки кръв, които да бъдат прелети на Марк.
Освен това българин е един от малкото лекари в света, който има умението да достигне до 1040 метра дълбочина.
На 12 септември с помощта на близо 200 пещерняци от цял свят, Марк Дики е изваден от пещерата. 17 от героите са българи.
В подкаста "Истории за доброто" имахме удоволствието почти час да си говорим с Николай Петров - Колето - един от българските герои в една от най-големите спасителни акции в човешката история. Изслушайте разказа му, той е потресаващо интересен.
Спасителите финансират акцията сами
Замисляли ли сте се кой ще ви спаси, ако ви се случи инцидент в пещера? Колето, както и останалите българи са част от неправителствената организация Пещерно спасяване. Тя не получава финансиране от никъде. За да спасят човешки живот, спасителите плащат от джоба си.
Анонимният добродетел плаща самолетните билети на петима от спасителите. Останалите 12 пристигат с микробус и коли.
Всеки един от тях сам е събрал екипировката, която е нужна за проникване в пещера. Един комплект струва над 2000 лева. Пещерата е силно абразивана. Един десандьор (устройство за спускане по въже) става негоден още по средата, всеки от нас смени няколко комплекта екипировка, разказва Колето. Всеки от 17-те българи е извадил поне няколко хиляди лева, за да спаси Марк.
Все още никой нищо не е платил на спасителите за екипировката и е малко вероятно те да получат пари за нея. Марк има застраховка, която няма да стигне до никъде. А лошото е, че екипировката тряба да се подмени. И никой не знае кога ще се наложи следващата акция.
Ако някой иска да подпомогне тези момчета и момичета, на сайта на Пещерно спасяване има информация как може да го направи.
Работното време на доброволците
Но има и по-голям проблем от екипировката. И той е с това длъжен ли е работодателят да ги пусне, когато има акция. Българското законодателство по никакъв начин не урежда това. Повечето от спасителите са с проифесии, с които сами са си шефове - Колето например е програмист. Някои са били освободени от работодателя за колкото време е нужно.
Повечето обаче, за да спасяват е трябвало да използват годишния си платен отпуск. Двама от спасителите, които по професия са пожарникари, са били изрично предупредени от работодателя си МВР, че ако и един ден закъснеят след приключване на отпуската си, по-добре да не идват на работа и да се считат уволнени.
Да, от една страна работодателят не е длъжен да финансира спасителни акции. Той е наел тези хора като работници, а не като спасители. От друга - те имат уникални умения, които могат да спасят човешки живот. И за акция трябва да тръгнат веднага, каквото и да е работното им време.
Изоставени в Турция след земетресенията
При големите земетресения в Турция, Пещерно спасяване са първите, които са извикани да помагат. Молбата за помощ е от Националната асоциация на доброволците в България, организацията по заминаването на турското посолство и турското външно министерство. Българската държава, противно на впечатлението, с което сте останали от телевизора, не прави нищо. Но това не пречи на редица институции след акцията да канят спасителите, за да се снимат с тях.
Но най-горчив вкус оставя следната история. Седмица след земетресенията в Турция, работата на 12 български пещерняци по търсене на тела и хора под отломките вече е приключила и те трябва да се прибират. През това време в Сирия, съвсем близо до мястото, в което са спасителите, е държавния самолет Спартан, който е закарал хуманитарна помощ. Спасителите имат надежда, че ще бъдат прибрани с него. Но самолетът се връща празен с обяснението, че след като не ги е пратила държавата, няма как държавата да ги прибере.
След това доста институции се похвалиха с нас. Много след като беше отминала всяка възможност да ни помогнат, разказва Николай, но уточнява, че нито иска, нито очаква нещо от държавата, да не им пречи да си вършат работата.
Уточнение: След публикуването на статията с нас се свърза пещернякът Теодор Кисимов. Той уточни, че микробусът, с който от Русе са тръгнали шестима от спасителите е негов, а горивото е заплатено от община Русе. Теодор е част от доброволческия отряд към общината. Горивото за автомобилите, с които са тръгнали другите шестима спасители е платено от Националната асоциация на доброволците в България, които веднага за направили акция за набиране на дарения./offnews.bg
