Първият ѝ спомен е, когато едва 6-годишна влиза в залата на Марияна Памукова. Записват я на художествена гимнастика, защото е прекалено енергична, но трябва да има и правилна стойка. Спомням си ясно колко бях впечатлена от високия таван на залата. Имах чувството, че това е най-голямото помещение, в което някога съм стъпвала", казва диамантеното момиче на художествената гимнастика Боряна Калейн. Оттогава гледа само нагоре и се стреми към най-високото. Тази година върхът за Боряна Калейн е Олимпиадата в Париж, където ще излезе сама пред публиката, за да си тръгне със златото. Преди да се отправи към него, обаче, Боряна Калейн е част от новия проект на dir.bg - "Истории от Бъдещето", в които в продължение на цяла година ще ви разкриваме дума по дума животите на най-забележителните българи на новото време.
В първите 7 детската мечта на Боряна Калейн за бъдеще в художествената гимнастика изглежда привлекателна, но когато започва да се превръща в действителност води до поредици от опасности, страхове и съмнения.
"В началото всичко е игра. Намираш приятели в залата, забавлявате се, тренирате, играете си. Всичко е много хубаво, но идват състезанията, за които имаш очаквания. Искаш да печелиш. Искаш да взимаш медали. Да си от успелите. На моето първо състезание завърших четвърта. Спомням си, че изпитах толкова голямо разочарование, че си скъсах грамотата по време на награждаването. Това беше моментът, в който осъзнах, че не искам просто да е на игра, искам да печеля. Тогава отидох при моя треньор и казах:
"Направете ми съчетание като за първо място. Искам да печеля всеки път!"
Естествено никога не е лесно. Има много травми и контузии, но когато човек има цел, винаги си я преследва и постига това, което иска, казва Боряна Калейн. Определя се като индивидуалист. Човек, който иска да е сам, но не и самотен.
"Никога не съм се страхувала да съм сама пред публиката. Понякога съм имала нужда да знам, че някой е с мен. Това са моментите, в които съм благодарна на моето семейство и личния ми треньор Марияна Памукова и приятелят ми Георги затова, че усещам подкрепата им".
Седемнадесет години след онзи момент, в който поглежда нагоре, към тавана на залата, все още има изобилие от енергия и стойката ѝ е горда и изправена. Родителите ѝ отдавна не приемат художествената гимнастика като хоби, нито като заплаха, макар да осъзнават, че професионалният спорт е травматичен.
"Като малка гимнастичка хванах онези моменти, присъщи за "старата школа". От много ранна възраст ми бяха налагани ограничения. Сега, 17 години по-късно, вижда школата на художествената гимнастика като Школа на Бъдещето. Мит е, че гимнастичките не се хранят. Това, което осъзнах е, че един човек може да се храни с абсолютно всичко, стига то да е правилната мярка и съобразено с неговия тренировъчен режим и организъм. Картофи и ориз винаги много са ме изкушавали. Включително и хляб, който най-много обичам".
Признава, че е ималa тежък момент, в който тренировките и художествената гимнастика са ѝ натежавали - около пълнолетието.
"Всичките ми приятелки, които не се занимават професионално с гимнастика, започнаха да се отказват една по една. Започнаха да имат други мечти. Тогава се почувствах самотна. Аз останах встрани от компанията, защото моят път е различен от техния. После осъзнах, че различните мечти не пречат да сме приятели, но е важно да правим това, което обичаме".
Преди да излезе пред публика се старае да запази максимално спокойствие и хладнокръвие.
"Да съм с изчистен ум. Всичко, което се случва да бъде точно, прецизно и ясно в главата ми. Много е интересно, защото когато си под въздействието на адреналина, поне при мен, всичко се случва на забавен кадър. Понякога това ми помага да не допусна дадена грешка, когато видя, че уредът ми не е правилно насочен, например. Имам време да осмисля ситуацията и да реагирам бързо, за да остане невидима грешката. Друг път я виждам да се случва на забавен кадър и трябва да я забравя максимално бързо, за да продължа напред, без това да ми повлияе емоционално".
След последното състезание, споделя, че се чувства добре и се радва на сребърния си медал.
"Това бе първото ми важно състезание за годината. Успях да издържа стабилно своя многобой и да стана първа. Що се отнася до сребърния медал - бе се понатрупала известна умора, радвам се, че успях да изиграя стабилно съчетанието с бухалки, но виждам как с всяко следващо участие ставам все по-добра".
В навечерието на Световната купа в Ташкент, последвано от Европейската купа в Азербайджан и Европейското първенство в Будапеща, Боряна Калейн се старае да е в най-добрата си форма. Кулминацията е Олимпиадата в Париж на 8 и 9 август.
"Не се плаша, защото макар да излизам сама, от ансамбъла сме винаги заедно. Отивам на Олимпиадата за златото. Трябва да си свърша работата по възможно най-добрия начин. Най на сърце са ми бухалките, защото в измислянето на съчетанието и аз, и моята треньорка вложихме лична емоция", разкрива Боряна Калейн.
Макар победата като усещане да трае само няколко секунди...
"... Олеква ми на душата. Спомням си ясно как се чувствах, когато станах европейска шампионка. Тогава осъзнах какво напрежение се е трупало в мен по време на цялото състезание. Чувствах облекчение и радост, които ме обливат. Иска ти се да се смееш и да плачеш едновременно. Това трябва да се изживее".
Вече си прощава по-лесно грешките, но признава, че като по-малка е била строга със себе си.
"Опитът и времето ме научиха, че трябва да съм по-търпелива към себе си. Че трябва да си давам необходимото време и да се уча".
Смята и че художествената гимнастика е спорт на Бъдещето.
"Развива се във все повече държави, а гимнастичките успяват до по-късна възраст да играят. Харесва ми да има гимнастички, които и на 29 да се състезават професионално"
Своето бъдеще... Не вижда извън залата и извън България.
"Много хора ме питат дали ще прекратя кариерата си след Олимпиадата... Не знам какво искам да правя. Може и да остана да тренирам, може и да се откажа. Но сега съм фокусирана върху игрите. Толкова обичам този спорт, че когато дойде моментът да се откажа, ще ми е много, много тежко. Знам, че и със златния медал няма да се откажа, защото няма какво да ми набави тази емоция в живота - да изляза пред публиката да изпълня моето съчетание".
Извън залата се определя като много спокоен човек. Гимнастиката я учи на много търпение и на поглед към живота отстрани.
"Виждам чуждата гледна точка. Поставям се на мястото на другия. Иначе обичам да рисувам и да чета книги, както и да прекарвам време с моите близки".
Има сериозна връзка от 5 години.
"Георги ме научи да съм по-търпелива, защото е зрял за годините си. Дава ми житейски съвети, особено за това как да подхождам в някои ситуации, да не реагирам остро. Бях много импулсивна и казвах каквото мисля на момента. Научих се да премислям ситуацията. Да анализирам защо са се случили така нещата. Георги ме спечели с отношението си към мен и търпението и добротата си. Подкрепял ме е винаги да правя това, което обичам. Кинезитерапевт е. Той е най-близкият ми човек. Той е човекът, с който мога да говоря и да ми даде неутрален съвет, който да обхваща цялата ситуация"
Това ли е най-важното в една връзка - подкрепа и разбиране?
"Да. Смятам, че комуникацията, подкрепата и доверието са най-важните неща в една връзка"
Всички трудни моменти я правят по-силна. Затова не бяга от трудностите, а се впуска.
"Когато ги преодолея, ще се обогатя. Никога не е приятно да минаваш през проблемите, но смисълът е да ги има. Най-трудният ми момент бе миналата година, когато освен здравословни проблеми, имах и лични, емоционални такива. Беше ми трудно да изляза от ситуацията, но правилните хора до мен ме подкрепиха. Казаха ми, че каквото и да се случи - винаги ще са до мен и ще ме обичат. В крайна сметка това ме измъкна".
Споделя ми, че не е сигурна, че ще я видим като част от ансамбъла, но пък съдбата има последната дума.
"Затова никога не казвам никога и знам, че Фортуна обича смелите"
Говорейки за Фортуна, научавам, че в момента чете предимно фентъзи. Попада в различни светове и на различни герои. Писателката, която най-много я вдъхновява, е Сара Мас.
"Главните ѝ герои винаги са женски образи, които минават през всякакви катарзиси, но намират сили да се справят в името на себе си. В моите проблеми виждам точно това вдъхновение. Жените носят тази скрита емоционална сила, която се разгръща в правилните моменти, за да впрегне целия им потенциал. Не бива да губим вярата, че притежаваме тази сила да бъдем по-добрата версия на себе си. Ако можех да съм героиня от фентъзи, щях да съм част от тази поредица. Силни личности и характери, които каквото и да им стовари живота, се справят - умни са и имат правилен подход".
От какво я е страх?
"Страхувам се най-много за близките си".
В далечното си бъдеще, след 20-30 години ... Едва ли ще е излязла извън залата. Може би ще има деца и внуци, защото семейството за нея е много красиво и важно и е в основата на всеки един човек. Състезавайки се за България от толкова години всеки път, смята че не вижда живота си извън родината.
"България е моят дом. Надявам се и моите деца да я усещат по този начин. Всичките ми хубави спомени са тук. Времето с близките и личното ми време".
Зад крехкото тяло на гимнастичките, като Боряна Калейн, се крие здравата психика на силната личност.
"Сякаш нищо в живота не може да ни събори. Моята сила извън спорта се проявява във всичко, което правя. Поставя ли си цел, независимо от това дали е трудно постижима, си казвам:
"Няма пък, ще го направя!"
Манифестира много често. За конкретни състезания си е затваряла очите и до такава степен си ги е представяла като реалност, че понякога се е разплаквала от щастие.
Най-обичам след всяка една победа да съм с моето семейство вкъщи. Заедно да споделим емоциите. И загубите понасям със семейството. Дълго бях сурова към себе си, но да си прощаваш грешките е важно, както и самият анализ на това какво е довело до тях. Това е мислене в положителната посока:
"Следващият път ще е по-добре"!
Със сигурност смята, че човек трябва да има с кого да говори - дали ще е близък човек или спортен психолог няма значение.
"Не трябва да задържаме емоциите в себе си".
Смята и че има още много да се работи в развитието на спорта от гледна точка на финансирането.
"Вече има доста кампании на фондации и министерството. Това, в което вярвам е, че всеки човек трябва да се движи. Трябва да има движение за хората. Вярвам и се надявам още да се подпомогне развитието на спорта в България. Имаме много талантливи и млади спортисти във всички сфери".
Най-важната титла за нея е тази от многобоя, но има и една друга титла...
"Сребърните ми медали от миналата година на Световното първенство на бухалки и лента също са ми повод за гордост, защото станах 8 пъти четвърта на Световно първенство, докато спечеля медалите си. Беше битка, която водя дълги години и спечелих накрая. Накрая вече даже не можех да повярвам, мислех си, че съдбата е срещу мен. "Казвах си:
"Това не може да ми се случва отново".
В отчаяние не изпада. Когато е подобна ситуация, на инат решава да играе дори ако трябва 10 години, за да си спечели медала си.
"Постоянна и последователна съм. Това е част от моята ценностна система. Трябва да правиш малки стъпки към целта си, да не се отказваш, за да успееш накрая"
Казва, че преди европейската титла, нейният ментор - Илиана Раева, е имала пророчески сън.
"Два месеца преди да се случи ми го разказа. Бе толкова подробен и точен, че описваше в детайли дори първото, второто и третото място", споделя Боряна Калейн.
Наред с Илиана Раева, към менторите си определя и Марияна Памукова, и Бранимира Маркова.
"Те са пример за мен каква трябва да бъде силната жена"
Боряна Калейн благодари още и на всички съдии и треньори от нейния клуб - "Левски Триадица".
"Те са моят пример, винаги са вярвали в мен и са знаели начина, по който да подходят, за да ме мотивират да не се отказвам, да ставам все по-добра и да се развивам. Винаги са ми казвали, че най-трудната битка е тази със самия теб. Спечелиш ли я - може да победиш всичко.
Смятам, че победих себе си!"
dir.bg
