Преди 100 години се започва. Българският национален отбор по футбол играе първия си мач като официален състав на държавата в най-популярната вече игра през май 1924-а. В предходната 1923 г. е основана Българска Национална Спортна Федерация (БНСФ), като на събранието за нейното учредяване във Военния клуб в София присъстват представители на всички дружества от различните градове, вече създадени и действащи до този момент.
А с наличието на федерация, България вече може да бъде приета като член на ФИФА. И това се случва през 1924-а. И дава възможност за изиграването на първия мач в историята на националния отбор по футбол на страната ни.
Останалото е история. Стогодишна вече. Седем класирания на световни първенства, две участия на европейски финали. Множество паметни мачове и велики победи над сили като Германия, Франция, Италия, Аржентина. Немалко трудни моменти и поражения - та кой ги няма?
Corner.bg ви представя поредицата "100 години национален отбор на България" - в серия материали ще погледнем към незабравими отделни мачове или периоди в този век история на единствения отбор у нас, около който всички фенове би следвало да са единни в подкрепата си.
Последният голям мач на "Васил Левски" и последния голям форум
Само след месец футболният свят ще бъде потопен в магията на Европейското първенство в Германия. А навръх вековния юбилей на националния ни тим, шампионатът на Стария континент ще отбележи и един неприятен и болезнен юбилей - 20 години без България на голям форум.
За последно отборът ни бе част от такъв на Европейското първнество в Португалия през 2004-а, в оказалия се първи и последен шампионат на последното ни силно поколение - това, в което водещи фигури бяха Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров.
Участието на това Европейско бе постлано с може би двете най-значими и знакови победи, които националите ни постигнаха през новия век, както и в последния голям мач на "Васил Левски", от който за наше съжаление изминаха твърде много години.
Жребият за квалификациите ни прати като трети тим в компанията на Хърватия, Белгия, Естония и Андоря, като само първият в крайното класиране имаше директен билет за Португалия.
Белгия бе актуален осминафиналист от приключилия Мондиал в Япония и Корея, а хърватите само преди четири години бяха направили истинско чудо с третото си място на Световното във Франция. Да, преди квалификациите "ватрените" вече почти изцяло бяха сменили поколението си, но отново имат доста по-солиден тим от България като имена.
Програмата също не е благосклонна, или поне така изглежда. Старт с визита в Брюксел и домакинство на Хърватия месец по-късно. Два мач, издънки в които могат доста рано да убият надеждите ни за второ класиране на Европейско във футболната ни история.
Колкото до България - това бе нов тим, воден от неостаряващия Красимир Балъков, опитни играчи в отбрана и триото Стилиян Петров - Мартин Петров - Димитър Бербатов, в идеалната им футболна възраст и вече създаващи сериозна репутация на континента. Селекционер бе Пламен Марков, а неизменно в състава му попадаха натурализираните сърби Златомир Загорчич, Зоран Янкович и Предраг Пажин.
Избор, който често е подлаган на съмнение. Трите сръбски имена - основателно или не, са замесвани в слухове за разделение вътре в отбора. Но именно един от тях - Зоран Янкович, стана герой на откриващия мач в групата. Той по отличен начин замести контузения Димитър Бербатов и откри резултата в Брюксел, с което България поведе на Белгия с 1:0. Страхотен втори гол на Стилиян Петров означаваше 2:0 и хвърляне на първата голяма бомба в квалификациите.
Мач, след който цяла България вече мечтаеше, а месец по-късно в София пристигаше Хърватия - другият ни голям съперник. Тъкмо навреме за откриването на обновения стадион "Васил Левски" след доста дълъг ремонт.
Еуфорията около мача върна спомените за времената на "златното ни поколение" между 1994-а и 1998-а. Билетите се изкупиха за часове, а 42 000 по трибуните очакваха нов български подвиг. Естествено, без тогава да подозират, че ще станат свидетели на последната голяма победа за следващите поне 20 години.
Мачът, с който кариерата на Димитър Бербатов за България винаги ще бъде свързвана, въпреки всичките му 48 гола в 78 двубоя. Мачът, който България спечели с 2:0 и с две чисти победи над фаворитите зае полпозишън за участие на Евро 2004.
А всичко започна с доста притеснения, защото и без това наскоро завърналия се от лазарета нападател на Леверкузен стъпи накриво още в началото на мача и бе ясно, че присъствието му на терена няма да продължи дълго. Движението му бе затруднено, глезенът се надуваше, а Пламен Марков подготвяше смяната, като Георги Чиликов по екип чакаше момент да влезе.
Но Бербатов сам забави този ход, искайки да остане още малко на терена. Играещ на един крак той опитваше да продължи възможно най-дълго. За да окаже ефект върху мача, а и вероятно предусещайки, че той е човекът. И именно той в следващите минути, с две болезнени отигравания", реши мача.
В 22-ата минута деветката се обърна по чудесен начин с човек на гърба и изведе Стилиян Петров сам срещу вратаря - 1:0 за България.
А в 37-ата минута Мартин Петров хвърли пас зад отбраната, Бербатов овладя топката и вкара с диагонален удар, взривявайки стадиона!
След което излезе от терена като истински гладиатор от арената - накуцващ и в ролята на герой.
Това остана и крайният резултат от мача. Огромна победа в мач, в който България влезе в ролята на аутсайдер, макар и у дома, макар и пред препълнения и обновен "Васил Левски".
22 години по-късно, стадионът си изглежда по-същия начин, дори и е по-овехтял и мрачен. Със сигурност по-празен при всеки мач на националния тим, а и тази арена така и не видя по-значима победа.
Имаше успехи над Нидерландия и Швеция, но в мачове без сериозен залог за нашия тим. Не играехме за класиране, както бе в онзи с хърватите. Имаше ремита с Италия, в едно от които Скуадрата пристигна като действащ световен първенец. Имаше и още един решителен двубой - с Ейре през 2009-а, но в него победа нямаше. Както и бараж с унгарците за Евро 2020, но там пък направо си паднахме.
Реално по-значима от победа от онзи мач на 12 октомври 2002-а, през новия век нямаме. А националният тим изглежда търде далеч от това да предизвика подобна еуфория, в която над 40 000 души изкупуват билетите на "Васил Левски" за часове.
Но да се върнем към онези по-слънчеви и приятни времена. С шест точки от мачове с директните опоненти, България не изпуска нещата от контрол.
Ключов се оказва мачът отново на пълния "Васил Левски" срещу Белгия, който не загубихме - 2:2 с изравнителна дузпа от Светльо Тодоров, отсъдена "с намигване" на легендарния Пиерлуиджи Колина. Вървеше ни навремето с италиански съдии. Пайрето даде две дузпи срещу Германия през 1995-а за обрата от 0:2 до 3:2, Колина също бе справедлив в отсъжданията си срещу белгийците.
Страхотни квалификации, в които България дори си позволи лукса да намери място на Европейското кръг преди края. На 10 септември бихме лесно Андора с 3:0 като гост, а няколко часа по-късно Белгия надигра Хърватия с 2:1. И това значеше сигурно първо място и протоколно гостуване в Загреб месец по-късно. Там записахме и единствената си загуба в тези квалификации.
А те вероятно нямаше да се развият и да завършват по този позитивен начин, ако не бяха сензацията в Брюксел и великият мач на Бербатов и целия ни отбор срещу хърватите месец по-късно.
А колкото до Европейското, там жребият ни прати в група с Италия, Дания и Швеция. Тежка задача, но при шампионат на Стария континент с 16 тима, няма как и да се надяваш на нещо по-леко. След силните квалификации, едва едната загуба в официален мач за последните две години, при това в мач без значение за нас, съвсем нормално еуфория преди Европейското имаше.
Имаше и препратките към десетгодишнината от американското лято, надеждите поне за преминаване на групата са налице, но в крайна сметка нищо не се разви по план. Поне - не по нашия план.
Още в първия мач Швеция ни шамароса по навик - 0:5, а дни по-късно и Дания ни би с 2:0. И така бяхме отпаднали преди последния мач с Италия.
Все пак в него родният тим излезе да играе за честта си и поведе с гол на Мартин Петров от дузпа. И до днес това остава последното ни попадение на голям форум. За съжаление след почивката Италия ни обърна, би ни с 2:1 с гол в 94-ата минута на Антонио Касано под дъжда. Болезнен край на евроучастието ни под проливния дъжд в Гимараеш.
Участие, което тогава бе прието за провал - 0 точки и само един отбелязан гол. Но и участие, което вече 20 години не можем да достигнем.
Период във вековната история на националния тим, който свързваме с доста последни неща. Последният голям мач на "Васил Левски", последното участие на голям форум, последният гол на първенство и общо взето един от последните епизоди, когато имаше истинска всенародна еуфория около този тим.
Днес вековният юбилей е тъжен, а топли чувства носят само спомените.
А ето и хората, които представиха България на последния ни голям форум. Уточняваме, че ключова роля в квалификациите имаше Красимир Балъков, но той се отказа от футбола през лятото на 2003-а, година преди Евро 2004.
Селекционер: Пламен Марков
Вратари: Здравко Здравков (Литекс), Стоян Колев (ЦСКА), Димитър Иванков (Левски)
Защитници: Росен Кирилов (Литекс), Владимир Иванов (Локомотив Пловдив), Ивайло Петков (Фенербахче), Златомир Загорчич (Литекс), Кирил Котев (Локомотив Пловдив), Предраг Пажин (Динамо Кирв), Илиян Стоянов (Левски)
Халфове: Стилиян Петров (Селтик), Мартин Петров (Волфсбург), Даниел Боримиров (Левски), Георги Пеев (Динамо Киев), Милен Петков (АЕК Атина), Велизар Димитров (ЦСКА), Мариян Христов (Кайзерслаутерн)
Нападатели: Димитър Бербатов (Байер Леверкузен), Георги Чиликов (Левски), Владимир Манчев (Лил), Здравко Лазаров (Газиантепспор), Зоран Янкович (Далиан Шиде), Валери Божинов (Лече)./dir.bg
