В следващите няколко месеца, в поредица от интервюта ще ви срещнем с емблематични хора от граждански организации. Хора, които отдадено, непримиримо и от години работят за повече справедливост, за развитие и възможности на хората в България.
Човешкият поглед към работата на тези колеги е на Оператора на Фонд Активни граждани България* – Фондация „Институт „Отворено общество – София“ в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Тръст за социална алтернатива – който издаде текстовете в сборника „Граждани на работа“. Сборникът обобщава най-интересното и най-важното през седемте години от работата на фонда.
Представяме ви Александър Куманов – директор на Фондация „Четиридесет и две“
Разкажете ни накратко за себе си.
Казвам се Александър Куманов и съм директор на Фондация „Четиридесет и две“. В гражданския сектор съм от 2010 г., а опитът ми с НПО всъщност датира още от края на 2001 г. Тогава попаднах в среда, която осигуряваше подкрепа на организации на млади хора да реализират идеите си и някак съвсем естествено това се превърна в първата и досега най-моята кауза. Това да видиш как усещането за подкрепа и насърчаването на креативността успяват да „коригират“ наистина скоростно всички пропуски на образователната ни система, да видиш как наистина „създаваш адекватни хора“ – това са основните неща, които ме мотивират да не се отказвам и в кратките моменти, в които съм работил нещо друго, са били причината да се завърна отново.
Как обяснявате на близките си какво работите?
Казвам им, че давам възможност на младите хора да грешат и им помагам да си вземат поуките от това. И не мисля, че ме разбират добре. Но причината донякъде е и в това, че концепцията за „грешката като основа на успеха“ отсъства генерално в ДНК-то ни.
Как реагират хора, по-малко запознати с НПО сектора, когато им кажете, че работите в неправителствена организация?
Наслушал съм се на какви ли не предразсъдъци и глупости. В началото ги приемах лично, после някак разбрах, че е по-важно да не се отклоняваш от пътя, отколкото да спираш на всяка крачка и да водиш разговор с глухи, докато съвсем загубиш инерция.
Коя е книгата, която прочетохте наскоро?
„Елегантността на таралежа“ с автор Мюриел Барбери. Определено препоръчвам тази книга, и то не само заради прозрението в нея, че няма как да осъзнаеш какво пише в „Капитала“ на Маркс, ако не си прочел други философи като Кант и Монтескьо и не си разбрал първо тях.
Каква е мисията на Вашата организация? Активна ли е в момента?
Фондация „Четиридесет и две“ работи за това всеки, който участва в промяната на българското общество към по-добро, да разкаже за себе си, да бъде разбран и да намери последователи. В контекста на работата ни с младите хора създадохме програма за развитие на умения в областта на дигиталния активизъм на млади хора, като насърчаваме интереса им към себеизява, лидерските им качества, както и уменията за създаване и развитие на собствени подкаст канали. Така се появи Канал 4 (channel4podcast.com). В момента сме почти във финалната фаза на обособяване на собствено подкаст студио, двама колеги са на трудов договор, а общият екип се състои от 10 души.
Откъде най-вече черпите легитимност?
Цялата ни дейност е публична. В последните години няма дейност, която да сме реализирали и да няма видео или аудио материал от нея, който да бъде публикуван в интернет и да бъде широко достъпен. Това е легитимността, която си осигурихме. Тя води и нови хора в екипа. В тези 12 години съществуване намерихме партньори. Не беше лесна задача да се докажем в среда, в която ресурсите са ограничени, и това не е много в полза на изграждането на доверие, но в известна степен успяхме и можем да кажем, че сега прохождащите организации имат много по-сериозна нужда от подкрепа, отколкото ние.
Ще може ли организацията да продължи напред, ако Вие започнете друга работа?
Не съм фен на разбирането за „организационен капацитет“. Капацитетът е съсредоточен основно в хората и техните знания и умения. Загубата на хора от екипа е загуба и на капацитет независимо от всички усилия за споделяне вътре в екипа. Това неминуемо забавя скоростта. В този контекст и Фондация „Четиридесет и две“ ще продължи напред със сигурност, но как и с какво упорство, не мога да кажа в момента.
Бихте ли споделили момента от работата си, когато почувствах- те най-голямо удоволетворение?
Когато събрахме младежкия екип и ги слушах как планират дейностите си. Беше нещо живо и истинско, доста отвъд индикатори и стойности.
Какво остава като дълготраен ефект от проекта по ФАГ?
Името на Канал 4, което привлича нови младежи да се присъединяват към екипа, да се пробват пред камера и микрофон, да задълбочават погледа си към обществените процеси, да търсят себе си в решени- ята. И това ще остане и без Фондация „Четиридесет и две“ за над 20 пряко ангажирани до момента младежи и за всички, в допълнение докос- нали се до Канал 4.
Могат ли гражданските организации да допринасят за промяна към по-добро в живота на хората?
За огромни групи от хора тези организации са единствените, които осигуряват подкрепа. Дали могат обаче да допринесат успешно за промяна, е много добър въпрос. След 35 години демокрация и гражданско общество в България ние все още имаме нужда да си отговаряме на него. Според мен има сериозни бели петна в комуникацията на този сектор с обществото и не успяваме да убедим хората, че именно организациите, които стратегически подхождат към решаването на проблеми, имат много сериозна нужда от подкрепа, която ще бъде в пъти с по-силен ефект от чистата благотворителност. Има добри примери, но генерално не се справяме добре.
Как гледате на партньорствата с други граждански организации? Трудно ли се създават коалиции?
В общество, в което няма култура на сътрудничество и средата за ресурси е силно конкурентна, съвсем естествено партньорства- та са по-скоро сложни и нетрайни, отколкото естествени. НПО не са част от друго общество. Ние живеем и работим в тази среда, осъз- наваме, че за да сме по-силни, трябва да сме заедно, но примерите за успешни подобни инициативи са малко (НМФ, НМД…).
Как си представяте гражданския сектор след 15 години?
Не мисля, че ще има значими промени, дори за съжаление съм по-скоро песимистично настроен, че в сектора е възможно да навлязат критична маса от млади и високомотивирани хора, които да реализират онези цели, за които на нас не са ни достигнали хъс, време или средства. Структурата на обществото е такава, а и събитията в последните години показаха, че има невероятна нужда от укрепване на ценностите и преоткриването им, а за гражданския сектор те са основното гориво.
Кои са петте най-важни сфери, в които е нужно да се влага най-много гражданска енергия в България?
Образование, насочено към развитие на умения; демократични ценности и същност на гражданското участие; подкрепа на уязвими групи; екология; младежки политики.
Според Вас има ли нужда от програми като Фонд Активни граждани и с какво тя допринесе за развитието на Вашата организация?
Определено има нужда от програми, които да инвестират в устойчивостта на гражданските организации. За нас ФАГ имаше точно такава роля – получихме изключително ценна подкрепа (не само финансова) за това да доразвием портфолиото си от дейности с такива, които отговарят на очакванията на целевата ни група, да модернизираме подхода си и да се утвърдим./ngobg.info
