"Златната топка" - тази романтика, но и Кутия на Пандора, пълна с противоречия и вълни от негативни емоции в последните години, е на път към Винисиус Жуниор от Реал Мадрид. Поне, ако се вярва на публикациите на най-големите медии в Европа. В понеделник вечер е церемонията по връчването на наградата на списание "Франс Футбол" и УЕФА.
След като ви върнахме в историята на приза от 1956-а насам, време е да погледнем и изцяло откъм българската гледна точка към него.
Къде е България в "Златната топка"? Или по-скоро - къде са българите, защото говорим за индивидуална класация. Ясно е обаче, че отборните успехи на клубно и национално ниво са сериозно накланящи везните и тук.
Въпросът "къде е България" има един сравнително простичък отговор - на 13-о място. Това е отделната класация по държави, печелили първи, втори и трети места през годините със свой представител на тях. Германия е с 27 "точки" - това са случаите, в които нейни футболисти са били в тройката. От тях 7 са носители на трофея.
Франция има 22 при такова точкуване със 7 притежатели на "Топката", в което първите места тежат най-много (на принципа на Олимпийското класиране по медали, където най-важно е колко златни имаш). Следват Нидерландия със 17 (7 първи места), Италия с 18 (само пет носители на наградата), Англия (17/5), Аржентина (14/8 - всичките на Меси) и т.н.
България престижно е 13-а с едно първо и едно второ място. И двете - благодарение на Христо Стоичков.
Но до славните за нашия футбол години 1992-ра и 1994-а има време. Все пак започваме от 1956-а, когато през декември пратениците на "Франс Футбол" прекосяват Ламанша и отиват в къщата на сър Стенли Метюс в Блекпул, за да му връчат наградата. Първата "Златна топка" е за 41-годишния английски мит - крилото, което "показа на света как се играе футбол", както го описват хора като Ди Стефано.
Едно друго крило - Иван Колев от българския ЦДНА, влиза в първата десетка за престижната награда. Той дели девета позиция с още двама футболисти - Таде Чисовски (Франция) и Били Райт, капитан на Англия.
Има и още едно име на наш футболист - Стефан Божков пък дели 13-о място сред най-добрите в Европа, като е равен с Хуан Скиафино, Едуард Стрелцов и Дънкан Едуардс. Митични имена за играта от този период.
Гласуват 16 журналисти от Австрия, Белгия, Чехословакия, Англия, Франция, Унгария, Италия, Нидерландия, Португалия, Шотландия, Испания, Швеция, Швейцария, Турция, Западна Германия и Югославия. Всеки от тях дава петица, а точкуването е - 5 за първо място, 4 за второ, 3 за трето, 2 за четвърто, 1 за пето.
Покойните цесекари Колев и Божков влизат в отбрана компания. Ването получава един вот за второ място, който му дава 4 точки. Божков също има един глас на четвърта позиция и събира 2 точки. България е чудесно представена в първата, историческа класация за "Златната топка".
Вероятно за това повлияват мачовете на ЦДНА с Динамо Букурещ през ноември, когато се гласува - българите бият с 8:1 в първата среща за Купата на шампионите, а отзвукът на континента е силен. Няма друг такъв резултат на този етап на турнира. Ването вкарва хеттрик в София и е блестящ на фланга.
Година по-късно гласувалите пак са 16, но българско име няма. През 1958-а сред 16-те държави, имащи право на вот, вече е и нашата. А сред номинираните отново е Иван Колев - получава едно четвърто място, като с 2 точки дели 19-о място. Това е година на световно първенство, а равни по актив с българина са шведите Орвар Бергмарк и Ленарт Скоглунд, част от тима, загубил финала на Мондиала от Бразилия.
През 1959-а нашите за "Златната топка" са двама, а гласовете на журналистите са вече от 20 държави. Иван Колев дели 13-о място с 4 точки (един път е поставен пети, един път - четвърти), като по толкова са събрали легендарният вратар на Унгария Гюла Грошич и Нилс Лидхолм, шведският ас на Милан.
А и Георги Найденов записва името си в историята - едно трето място, три точки и разделено 17-о място с великана Жюст Фонтен, голмайстор на Мондиала година по-рано.
1960 година - 19 гласуват, като сред тях пак има вот, пратен от България. И отново имаме сънародник в класацията - пак Ването Колев, който за четвърти път попада в елита на европейската игра. Получава едно пето и едно четвърто място, събира 3 точки и е на 16-а позиция, която дели с английската легенда Джими Грийвс.
Следват години без наш футболист в списъка, чак до 1965-а. Тогава на сцената се появява Георги Аспарухов, който става вторият българин в топ 10 на класацията. Дели осмото място с руснака Валерий Воронин и италианската легенда Сандро Мацола - 9 точки за Гунди с 1 първо и 1 второ място. Български вот пак има след общо 21, които определят Еузебио като номер едно за годината.
През 1966-а Аспарухов получава 2 точки (едно четвърто място) и е 14-и, като същият актив събира авторът на хеттрик на финала на световното първенство Джеф Хърст. Победител е сънародникът му Боби Чарлтън.
Година по-късно в списъка идва още едно ново българско име. Трагично загиналият в катастрофата с Гунди негов приятел и съотборник Никола Котков влиза в номинациите, като събира 2 т. (едно четвърто място в анкетна карта). Куриозно, равен пак с британския голаджия Джими Грийвс.
Аспарухов за последен път попада във вотовете през 1968-ма, като има 6 точки от едно второ и едно трето място. Вече при 25 гласували (един от България). Това му отрежда разделена 14-а позиция с Алберт Шестерньов от СССР.
Поредното българско име - Петър Жеков, навлиза в елитната подредба през 1969-а, когато е девети с 14 точки. Това е най-доброто постижение до този момент за наш играч в една анкета, а същата година Вълшебният стрелец бележи 36 шампионатни гола за ЦСКА и печели "Златната обувка".
Постигнатите от Жеката точки - 14, остават български рекорд в едно издание чак до 1992 година, а изобщо са подобрени само два пъти - все от Ицо Стоичков. Жеков ги събира с едно първо място, две втори, едно трето и едно пето.
Три години по-късно - време е за Христо Бонев. През 1972-ра символът на "черно-белият" пловдивски Локомотив попада в класацията за първи път. Зума е на 25 години и играе невероятен футбол - лидер на националния тим, който е във възход и бие грандове на Европа. Бонев има 3 точки и дели 11-а позиция в списъка за годината, като е равен с Пол ван Химст и Гери Мюрен.
1973: Пловдивският магьосник пак е тук. Този път със 7 точки (второ, четвърто и пето място) е 12-и, редом с Джачинто Факети - иконата на Интер, който има същия актив.
Година по-късно Бонев е 15-и с 2 точки, като също толкова получава вратарят на световните шампиони Сеп Майер. Кройф печели наградата, въпреки че губи финала на Мондиала същата година от ФРГ.
През 1975-а Зума изравнява Ването Колев с четвърта номинация за "Златната топка" и става първият българин с четири поредни такива. Получава 4 точки (едно второ място) и разделя 17-о място с Герд Мюлер, Гжегош Лато, Иво Виктор... Великани на европейската игра.
Следва осемгодишна "суша" от български представители в най-авторитетната индивидуална класация във футбола. През 1983-а там попада 26-годишната звезда в атаката на ЦСКА Стойчо Младенов, който с 1 точка (класиран е пети в една анкетна карта) е 33-и. Толкова има и Руди Фьолер, който вече изгрява на небосклона на немския футбол.
Две години по-късно Георги Димитров-Джеки - лидер на ЦСКА и националния отбор, с основна заслуга за класирането на България на Мондиал 1986 в епични мачове с ГДР, Югославия и Франция през същата 1985-а, влиза в списъка. Получава 1 точка и дели 29-о място с белгиеца Ян Кулеманс, Джика Хаджи и други.
С това се изчерпва най-слабото десетилетие откъм пласирани българи в класацията за XX в. Две имена и общо две точки - това са 80-те в тази история.
90-те обаче са друга работа. Идва "златното време" не само за българския футбол като резултати на националния отбор, но и като позициониране на топ играчите ни в европейския елит. И над всички е човекът, който несъмнено е №1 в историята на родния футбол като успехи. Галактиката Христо Стоичков.
През 1992 г. той е фаворит според мнозина да спечели наградата, след като е с особено големи заслуги за първата европейска титла на Барселона, спечелена на "Уембли" през май срещу Сампдория. Камата е машина за голове, на върха на атаката на дриймтима на Кройф.
Но остава втори - събира 80 точки и 18 не му достигат, за да изпревари Марко ван Бастен - елегантния гений от Милан. Нидерландецът има 11 първи места, 8 втори, 2 трети, 1 четвърто и 3 пети. Стоичков десет пъти е поставен първи, 5 пъти втори, 2 пъти трети, един път четвърти и 2 пъти пети. У нас има недоволство в медиите от класацията, но при 29 гласували медии от различни държави, нещата са такива, каквито са - първи Ван Бастен, втори Стоичков.
Това е нова епоха в българското участие в класацията. 80-те точки на Ицо са повече от всички общо, взети от наши футболисти до този момент (69). Но ни се искаше да е първи...
И той стана първи. Но не и преди през 1993-а вотовете вече са от 30 страни, а Емо Костадинов - автор на победния паметен гол на "Парк де Пренс" същата година, е осми с 11 точки. Получава едно трето, три четвърти и две пети места. Още един българин в топ 10.
Стоичков дели 12-о място с 6 точки, като веднъж е втори и два пъти с пети позиции в анкетни карти.
1994-а бе годината на България във футбола. Никой не може да ни го отнеме. Отборът ни стана четвърти в света, което е умопомрачително, необяснимо и - за съжаление - уникално постижение, което никога отново няма да имаме. Просто не е реално да се повтори.
А в края на същата година Христо Стоичков стъпи на Еверест на футбола - той взе в ръце "Златната топка" на церемония в Париж, на която дойде и Йохан Кройф, треньорът му и ментор в Барселона.
Ицо унищожи конкуренцията в онази класация - стана първи с 210 точки при 49 гласували държави. Това му даде аванс от 74 точки пред втория Роберто Баджо и 101 пред третия - Паоло Малдини.
Легендарният №8 получи 28 първи места в картите с вотовете, 13 пъти го класираха втори, пет пъти трети, по веднъж - четвърти и пети. 210 точки! Никой до този момент не бе достигал такава кота в номинациите за "Златната топка".
Българин да държи в ръцете си тази награда и до днес е някак нереално, звучи като научна фантастика. В ерата на супер играчи в Европа - Баджо и Малдини бяха само два от тях, Стоичков просто отказа конкуренцията и бе с глава и рамене над останалите. И то - не според нас тук в България, а според най-добрите пера, пишещи за футбол, в 49 европейски страни.
В същата класация през 1994-а написахме история още веднъж - трима бяха българите, получили гласове.
Данчо Лечков имаше 4 точки (две четвърти позиции) и делеше 13-о място с Михаел Лаудруп и Ерик Кантона. Краси Балъков събра 3 точки за едно трето място, като бе равен с Жан-Пиер Папен и Лотар Матеус на 16-а позиция. Каква компания, а?!
Година по-късно Стоичков пак попадна в списъка, но бе 14-и с 14 точки. Имаше второ, трето, две четвърти и три пети места. Най-изненадващо в годината на Евро 1996, на което Камата заби три гола в три мача и бе в отбора на турнира, не получи вотове за класацията.
Но там бе Трифон Иванов - твърде рано отишлият си от света велик боец на отбора ни от 90-те. Туньо бе класиран пети в три анкетни карти - 3 точки, колкото имаше и колосът Паоло Малдини. Подходяща компания за един от най-сърцатите играчи, някога носили екипа с герба на България.
Само един българин имаше в списъка за 1997 г., а с него приключи и тази "златна ера" в родната следа за "Златната топка". Краси Балъков за втори път бе номиниран с 11 точки (второ, трето, четвърто и две пети места), като бе 15-и. Равен с него бе Джанфранко Дзола, а по-малко точки от българина получиха Дейвид Бекъм, Алън Шиърър, Алекс дел Пиеро, Габриел Батистута...
Тъжното е, че тук тази история реално свършва. Или - почти. В следващите 27 години до днес, само веднъж българин попадна в списъка на престижа.
Името му, никак не неочаквано, е Димитър Бербатов. През 2007 г. 96 страни гласуваха за наградата, като само 53 от тях бяха европейски. Съвсем друга класация, вече глобална. Бербатов, правещ фурор в Тотнъм, получи 1 точка за пето място. И раздели 30-ата позиция с Райън Гигс, Самуел Ето`о, Робин ван Перси и Карлос Тевес. С двама от тези четиримата по-късно се събра в Манчестър Юнайтед.
Това е историята на българите, получили глас за "Златната топка". Като се започне от Ването и Стефан Божков в първата класация, мине се през Жеков с неговите 14 точки, четирите поредни номинации на Бонев - поделен рекорд със Стоичков, и се стигне до Еверест през 1994 г.
Тогава наградата падна в български ръце. Незабравим момент за футбола ни!
А за десерт - показателната статистика, че имаме 1 точка през новия век. Едно име в списъците и един получен вот - за Бербатов.
Не е мястото да ви поведем към генерализации и дълбокомислени изводи, но те изглеждат напълно ясни.
---
Топ 6 на българите в "Златната топка":
Христо Стоичков - четири пъти получил гласове, общо 310 точки. Веднъж носител на приза, веднъж втори.
Георги Аспарухов - три пъти получил гласове, общо 17 точки. Най-добро класиране - осмо място.
Иван Колев - четири пъти получил гласове, общо 13 точки. Най-добро класиране - осми.
Петър Жеков - един път получил гласове, общо 14 точки. Осми в класирането.
Христо Бонев - четири пъти получил гласове, общо 16 точки. Най-добро класиране - 11-о място.
Красимир Балъков - два пъти получил гласове, общо 14 точки. Най-добро класиране - 15-и./dir.bg
