Европа е изправена пред големи икономически предизвикателства и ако не успее да повиши своята производителност и нива на растеж, рискува да види спад на жизнения си стандарт. Това предупреди бившият италиански премиер Марио Драги в своя доклад "Бъдещето на европейската конкурентност", станал толкова популярен напоследък, обект на дискусии, каквато организира и Dir.bg.
Застрашени са не само стандартът на живот на европееца, а и целият политически и донякъде философски модел на управление на социалната държава. Това е екзистенциално предизвикателство.
Тежкият за отговор въпрос е дали европейската промишленост ще може да се конкурира с китайската след пет години. Разковничето явно е в производителността.
За българските приоритети в това преходно, превратно време, за продуктивността на работната сила, за ролята на държавата, разговарям с председателя на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова.
Първият ми въпрос към нея е именно за прехода, през който преминават Европа и България.
- България и цяла Европа се намират на прага на турбулентни времена след COVID криза, икономическа криза, висока инфлация. Все още европейската икономика трудно може да навакса и да бъде конкурентна на останалите икономики с глобално влияние. Всъщност предизвикателствата за Европа, които са отразени не само в доклада на Марио Драги, но и в много други експертни оценки, са свързани с трите основни прехода, през които Европа трябва да намери добрия път, за да премине, да се справи, така че поколенията след нас да чувстват комфорта на поколенията, които са живели в икономически просперитет на континент, който може да се похвали с такъв.
Освен за зелена, дигитална, вече говорим и за демографска трансформация. Защото за разлика от Азия, Северна или Южна Америка, демографската картина в Европа е много по-тревожна, да не говорим, че в страни като България, тя е почти на прага на катастрофа.
Освен конкурентоспособността на Европа, огромното предимство на континента са общият единен свободен пазар и ценностите, които проповядва - солидарност, мир и демокрация, които е много важно в тези наистина туребулентни времена да съхраним. И затова докладът на Драги, колкото и негативни краски да се съдържат в него, поставя доста въпроси пред това какви решения оттук нататък европейските лидери трябва да вземат.
Ние като пълноправна страна членка на ЕС трябва да имаме мнение по всички тези въпроси, защото засягат не само икономическото развите на страната, но и въобще нашият принос към развитието на икономиката на Европа, засягат не само начина, по който ще се вземат решенията на ниво ЕС, кои ще са приоритетите, а и това как ние като отделна страна можем да подготвим хората и икономиката така, че да преминем през тези три прехода.
В този смисъл кохезионната политика е съществен инструмент, който може да гарантира, че Европа има по-добра конкурентоспособност.
Ако се проследят статистическите данни от последните месеци и за миналата година, може да се каже, че България има по-добър темп на нарастване от много други страни членки, т.е. по-добре се конвергира. Статистиката на най-бедните региони в Европа показва, че този път не сме на последно място. Има един регион, ако не се лъжа в Италия, който е последен. Но пък 5 от 6-те региона на България са в най-долните позиции на най-бедните страни.
Тоест, ако искаме да избягаме от този капан "най-бедни региони на Европа" трябва да намерим конкретните приоритети на страната ни, които да бъдат достатъчно ясно заявени на европейско ниво, така че от една страна да имаме добър икономически растеж, а от друга да дадем принос в общата конкурентоспособност на Европа и от трета страна да решим конкретните проблеми на страната.
Защо е важно всичко това. Защото на първо място е демографският въпрос.
- Наблягате на демографската трансформация, наричате я дори турбуленция, като я свързвате с регионалното развитие. Какво имате предвид?
- Икономическият и социален съвет (ИСС) преди няколко месеца изготви актуализиран вариант на анализ на 12 социално-икономически области от живота, които засягат демографските процеси - транспорт, инфраструктура, здравеопазване, социални дейности, образование, икономическо развкитие, околна среда и др. Всички 12 области са изследвани от експерти на ИСС и залагат конкретни препоръки как да се решат регионалните диспропорции. Оказва се, че България, със своята малка територия, има силно обособени разлики между регионите, силна фрагментация между малки и големи градове. Всички конкретни препоръки за това как да се преодолеят тези различия биха дали отговор на въпроса коя е добрата демографсла политика, защото тя е един всеобхватен процес, който засяга много конкретни мерки в нашия живот - не може да се реши с мерки само в една или друга област.
В този анализ има няколко важни акцента, които впоследствие задълбочихме в два допълнителни анализа, свързани с неравенството в образователната система и с предизвикателствата пред пазара на труда, свързани с навлизането на изкуствения интелект.
Една от основните пречки на това да има по-балансирано развитие на отделнитре региони е недобрият достъп до публичните услуги, които държавата може да осигури. Конкретно навлязохме в темите за образоването, защото въпреки констутуционното задължение всички деца да са включени в образователния процес, виждаме 12 000 деца, които не са обхванати от детски градини, особено в малките населени места, в отдалечени райони и в райони, които имат специфично население - хора от маргинализираните групи.
Неравенство на регионално ниво има и по отношение на средното и висшето образование, което допълнително задълбочава някои от проблемите на пазара на труда. Да не говорим, че достъпът до социални услуги, до здравеопазване в малки населени места е много затруднен. И това би дало един малко по-различен баланс на това как отделните райони могат да наваксат (освен икономически) и чисто демографски.
- Демографската трансформация влияе на пазара на труда. Търсенето е голямо, предлагането е свито, резервът е недостатъчен. Кое помага тук - образованието, квалификацията или има и друго важно на фона на трите вида преход?
- Пазарът на труда е много различен и най-вероятно заради трите трансформации ще става все по-различен и все по-малко предвидим. Самият начин на търсене и предлагане ще е много повече ориентиран към това какви са качествата на конкретния човек, не какви са нуждите на конкретния работодател. Това са много същестени разлики вече и в самите правоотношения между работника и работодателя. Процесите са динамични и ние като ИСС сме дали множество икономически становища.
Но образованието има пряка връзка с реализацията на пазара на труда и трябва да подчертаем, че в момента има глад на кадри не само в чисто икономически сфери, които засягат бизнеса, но и в публичнтата сфера - в образованието, здравеопазването, социалните услуги.
Какви са възможните решения. В нашия анализ даваме конкретни препоръки за дългосрочните решения: за по-добра организация на системата за ранно детско развитие - включване на всички деца в образователния процес; за допълнително реформиране на средното образование, така че професионалните гимназии да бъдат по-привлекателни; за развитие на някои от иноватичните училища, които решават конкретни нужди на конкретен бизнес в конкретен регион. И нататък - до адаптиране на системата за висшето образование.
Всъщност, ключово от гледна точка на пазара на труда е това, че образователната система (средно и висше образование) трябва да подготвя хора, които имат не само знания в определени сфери, но имат и конкретни качества, главно адаптивност към промените. България е изключително назад в придобиването на дигитални умения. Това трябва да бъде несъмнена част във всеки един от етапите, защото води със себе си сериозни проблеми на пазара на труда.
- Стигаме до производителността на труда - ще донесат ли всички тези промени, за които говорите, до нейното повишаване?
- Един от инструментите за повишаването на производителността на труда са технологиите и иновациите. Те заемат основна част от доклада на Марио Драги - как иновациите намират своето технологично решение. На ниво ЕС могат да се търсят резерви, защото в тази сфера не сме чак толкова конкурентособни. И пътят една иновация да се превърне в технологично обновление е много по-дълъг заради причини, свързани например с усложненото европейско законодателство. Това засяга и България. Не само че сме на последно място по дигитална просветеност на работната сила, но и по отношение на използване на технологиите в малките и средни предприятия. Около 20% са предприятията от тези групи, които използват технологии при средноевропейско ниво от 60%.
От статистическите данни към миналата година се разбира, че там, където има високо ниво на използване на технологиите икономиката се развива доста по-добре - примери са Скандинавските страни, Люксембург и др.
И ако говорим за предимства, ще кажа, че връзката между технологичната трансформация и използването на изкуствения интелект дава преимущество на една държава пред другите. Това би било едно от решенията за това ние да намерим своя собствен път като по-добра и конкурентна икономика. Това са и препоръки на ИСС не само в анализа на пазара на труда и изкуствения интелект, но и в предишни наши становища, свързани с възможностите на дигитална България, киберсигурност, дигитализацията на пазара на труда.
Решенията трябва да намерят израз в конкретни мерки, по които да се обединят всички политици, изпълнителната власт, местните власти, бизнеса, така че да намерим своя път напред.
- И все пак въпросът днес за България безспорно е за бюджет 2025 в турбулентната политическа действителност, може би на финалната права пред еврозоната. Възможен ли е разумен бюджет. Ще може ли политическата класа да овладее разходите, особено непрекъснато растящите социални разходи?
- Съвсем пряка е връзката между политическата ситуация и очакванията за бюджета, защото докато тя не се стабилизира, няма да има предвидимост и на бюджетните разходи. По отношение на социалните разходи, разходите за здравеопазване например - заради демографията на България, със сигурност ще продължават да растат. Трябва да намерим конкретните решения как да направим балансиран бюджет без да ощетяваме бизнеса, хората и съответно да посрещнем тези разходи. Ангажимент на политическите партии в парламента е да намерят точната формула на този баланс, защото бюджетът представлява една конкретна политика. Не можем единствено да говорим - ще отрежем оттук или ще вдигнем там. По-скоро трябва да видим кои са резервите в бюджета - първата основна резерва, в която ние сякаш не се вглеждаме, са европейските средства. Говорим често за забавянето по Плана за възстановяване и устойчивост, но не се анализира причината защо 12-те милиарда лв., свързани със секторните програми вървят много бавно. Общо взето от тези 12 млрд. до момента имаме разплатени около 700 млн. и едва 15 млн. възстановени от Европейската комисия. Това забавяне на европейските средства съществено ощетява бюджета. Защото част от инвестициите са насочени към енергийна ефективност, квалификация, технологични решения, към компаниите, за реформи в образователната система, ВиК сектор, пътища. Извън тези 12 млрд. е земеделската програма. Всички тези инвестиции биха помиогнали на нашата икономика, биха дали глътка въздух и на бюджетните разходи, включително и за разходите, свързани с местните власти.
Балансът между това да се намери доброто решение - от една страна да спазим изискванията за дефицит, не само заради влизането ни в еврозоната - и Законът за публичните финанси го налага. Дори всяко едно семейство планира своите приходи и разходи и ако няма финансова дисциплина, изпада в много повече дългове. Но решава как да използва средствата в своя бюджет - примерно да ги насочи към образование на децата си или да си смени дограмата в жилището си, както и каква да бъде пропорцията в използването на средствата. Това трябва да се случи и с бюджета на държавата.
Струва ми се, че хвърлянето в пространството на отделни предложения, като - ще вдигнем осигуровките, ще се увеличи с еди колко си процента минималната работна заплата, ще се увеличи или запази ДДС за определени сектори, създава още по-голяма несигурност в хората. Необходим е цялостен поглед върху данъчно-осигурителното законодателство, върху конкретните параметри на бюджета, инвестициите, конкретните разходи или замразяване на заплатите в публичния сектор.
Има не малко сфери, които биха осигурили резерв, включвам тук и темата за съкращения в администрацията. Разбира се, не можем да говорим за съкращения на калпак в администрацията.
Всичко това трябва да мине през конкретен анализ и да намери конкретно решение.
- Бихте ли описали ролята на Икономическия и социален съвет като институция, която обединява и търси съгласието в мненията на работодатели, синдикати и гражданското общество в тези трудни времена?
Всъщност България е една от малкото страни членки на ЕС, които имат добре развит социален диалог и в годините Тристранният съвет доказа своята ефективност.
От друга страна, добре развит консултативен орган, какъвто е ИСС, в който държавата не участва, е също добър пример. Законодателят ни е задължил с това, че важнитре решения, които взимаме - по становища, резолюции, анализи, се вземат с квалифицирано мнозинство, винаги с ¾ от гласовете в ИСС. Това означава, че няма как една група да наложи мнението си над останалите две. По всички важни актове наши членове често спорят, но намираме разумния компромис така че да излезем с конкретна препоръка, която е много полезна в много от случаите - за правителството, законодателя, президентството. Важна, защото вече сме минали през споровете какво мисли едната или другата страна и даваме конкретната препоръка.
Тази година ИСС е предложил много конкретни становища за преодоляване на предизвикателства в България, сред тях за работещите бедни, възможни решения на проблеми в демографската криза, за образованието, за резервите в солидарната икономика - тема, която би дала допълнителен принос за развитието не само защото ще обхване хора, досега извън пазара на труда, но би решила проблеми и в малки населени места.
До края на годината ни предстои голям анализ, възложен ни от Народното събрание, единствен по рода си, свързан с пенсионната система. Ще проследим развитието на системата от началото до последните промени, като ще предложим конкретни мерки какво би могло да се усъвършенства. Темите за размера на осигуровките, за бъдещето на пенсиите, трябва да бъдат извадени от конкретния политически контекст и да се разгледат с по-дълъг хоризонт, защото става дума за консервативна система, която засяга всички ни.
- Благодаря Ви за това интервю, г-жо Русинова./dir.bg
