На 19 декември 1994 г. България изживя нещо, което никога няма да се повтори - вероятно, но със сигурност остава незабравимо за всеки свидетел на събитията. Телевизионната програма в онази вечер, дни преди Коледа, включваше пряко предаване от Париж, където един българин се качи на футболния Еверест.
Казват, че носителите на "Златната топка" са отделна зала на славата на футбола. Отбрана компания, където случайни хора не се допускат. Е, преди 30 години на този ден Христо Стоичков вдигна най-великия индивидуален приз в играта. Месеци по-рано с негово дейно участие българският отбор стигна до бронзови медали на световно първенство.
Навръх 25-ата годишнина от събитието, Dir.bg публикува интервю с големия номер осем, в което говори конкретно за церемонията, за тръпката, за всичко около този миг.
На 30-ата годишнина от награждаването на Стоичков, ето избрано от думите му пред нашата медия за онази паметна декемврийска вечер през 1994-а.
"Златната топка" винаги е била моя мечта. Юношеска, детска, професионална - говори през 2019-а Стоичков за Dir.bg. - През 1992 година заслужавах да я получа. Не стана. Лишиха ме от нея, но не се сърдя. Така е било писано. Трябвало е явно да направя нещо много не само с Барселона, но и с националния отбор на Бълггария. Както стана през 1994-а.
През 1993-а също бях на косъм и също не стигнах до "Златна топка". Като че ли всяка следваща година все повече ме амбицираше.
Разбрах някъде около две седмици преди церемонията. Не исках да повярвам, докато не видях приза с моето име върху него. От списанието "Франс Футбол" ме помолиха да пазя тайна. Знаете ме - когато кажа нещо, държа на думата си докрай. Единственият човек, който знаеше, бе съпругата ми Марияна.
Йохан Кройф не разрешаваше и грам да се разсейваме от тренировките и мачовете. А на мен едно от качествата ми е, че винаги съм стъпил здраво на земята. Знаех, че съм футболист номер едно и трябва да го доказвам във всеки мач и занапред. А и аз вече имах опит с подобни церемонии - и за Футболист №1 на България, и за "Златна обувка" на европейския футбол."
Бях много горд, когато "Златната топка" бе в ръцете ми. Казах си: "Мечтата се сбъдна!" Винаги съм повтарял, че тази награда не е само моя. Тя е на всичките ми треньори и съотборници. Тя е на България.
Празнувахме спечелването на "Златната топка" сравнително кротко. Бяхме в Париж с Марияна и Йохан. Знаех, че няма да е щастлив да вижда прекалено много тържества и малко мислене за футбол. Пихме шампанско, разказахме си още веднъж за най-добрите мачове и - с първия самолет за Барселона. Няма как. Имах чувството, че Йохан се радваше повече от мен. Разказваше ми как е решил да ме вземе от ЦСКА, как съм вкарал головете на Барселона и съм го впечатлил. Кройф никога не е криел, че съм сред хората, с които най-много е работил индивидуално в треньорската си кариера.
Много съм горд от още един факт, който оцених по-късно. Аз съм един от четиримата в историята, които в една година взеха "Златна топка" и "Златна обувка". Това сме - Герд Мюлер, Паоло Роси, Христо Стоичков и Роналдо - Феномена."
Между другото, гордостта и радостта на Кройф на церемонията бяха очевидни. Списание "Франс Футбол" пише в статията си за церемонията:
"Това бе като четвърта "Златна топка" на Йохан (има три като играч - б.а.). Блясъкът в очите му, неподправената гордост и радост... Все пак той е изминал дълъг път заедно с този огнен българин, като двамата стигнаха до Париж. Нещо като малка "златна топчица" за Кройф, редом с голямата за Христо."
А описанието на "Франс футбол" за носителя на 39-ия приз за играч №1 на Европа продължава така:
"Стоичков е точно като футбола на нашето време - човешки, нито прекалено луд, нито твърде мъдър. Той е като израз на тоталния спектакъл, на яркото зрелище. Неговите изражения на лицето, болка и емоция, театралните му жестове, високомерните му понякога движения и слова, преди изведнъж отново да се превърне в развълнувано дете сред децата, го превръщат в изключителен характер. Той е фината и грубата сила едновременно."
Припомняме в добавка само още нещо.
Думите на Ицо на церемонията, отправени на чист български език от сцената:
"Искам да кажа на всички българи, че най-после сме там, където трябва да бъдем."/dir.bg
