Нов документален филм на режисьора Николай Василев разказва за това как българското кисело мляко, с дълбоките си корени в историята на Балканите, подхрани меката дипломация и културното сътрудничество с Япония.
Далече от политиката, българският lactobacillus bulgaricus доказва, че положителни неща могат да се случват, разказва режисьорът. Не можа да му устои дори Япония, която не дава доверието си всекиму:
- Г-н Василев, бяхте две седмици в Япония, по следите на българското кисело мляко, какво открихте там?
- Наистина имаше такава мисия в Япония и заедно с оператора Борислав Георгиев и звукорежисьора Иван Андреев бяхме по следите на една изключително интересна история, случила се на "Експо 70" в Осака по време на Световното изложение, на което е имала участие и нашата страна.
Тогава за първи път е станала срещата между японския император Хирохито и българското кисело мляко. Оказва се, че този момент е съдбовен и прераства в едно 50 годишно приятелство между двата народа. Съвсем извън програмата му императорът е бил приканен да гостува в българския павилион, който е и много интересен с вид на стъклени планински върхове, алегория на Балкана.
Там Хирохито е посрещнат, освен с традиционните хляб и сол, също и с кисело мляко. Разказано му е от нашите дипломати за полезните за здравето качества на този типичен български продукт. Освен историята високопоставеният гост е изключително впечатлен от вкуса на киселото мляко. След няколко дни той поисква същата дегустация да бъде организирана и за останалите членове на кралското семейство.
Българското киселото мляко прави нещо невиждано, превръща се в дипломат номер 1 в отношенията между двете страни и създава нова тенденция на сътрудничество. По-късно след сключване на договор между България и Япония и редица перипетии японската компания "Мейджи" започва да го произвежда и това продължава вече 50 години.
- Азия е известна с това, че не консумира много млечни продукти, как е била надмогната тази хранителна нагласа в Япония?
- Характерно е за този район от света, че там наистина не се употребявали много млечни продукти. Особено в миналото.Това, което като кисело мляко е имало преди появата на българския продукт, са били само подсладени кисели млека, които по-скоро имат характер на кремчета. Никак не е било лесно на нашето мляко да стигне до трапезата на такова консервативно общество като японското.
И дори в началото, когато от компанията "Мейджи" са пуснали млякото е имало оплаквания от клиенти, че продават вкиснат продукт, без да се осъзнава, че всичко си е наред и че това е автентичният вкус на нашенското мляко. Тук е именно гениалността на маркетинга на компанията, който е приложен и който започва да учи японците на новия вкус, като се представя като освежаващ.
Убедени в позитивните качества на нашенското кисело мляко директорите на компанията с изключителна всеотдайност постигат абсолютното приемане на неподсладения вкус.
Дори това става въпрос на престиж и мода най-отгоре в пазарските кошници да се вижда, че си купил нещо толкова здравословно. Мисля че това е единствения световен продукт, който носи името на държавата ни и от "Мейджи" го осъзнават и подхождат с голяма отговорност.
За да се гарантира автентичността на млякото, се правят непрекъснати доставки на bacillus bulgaricus, които се осигуряват от Елби Буларикум - българските съхранители на млечно киселите щамове.
- Къде бяха снимките?
- Започнахме да снимаме първо в България. Заснехме няколко любопитни гостувания на японски студенти, водени от Мария Йотова, в български ферми за добиване на мляко.Мария е един от най-сладкодумните познавачи на млечната история, защото тя работи и живее в Япония и е професор по киселото мляко, както тя сама се нарича. Снимахме в лабораторията на Ел Би Буларикум, д-р Светлана Минкова, която е дъщерята на Тодор Минков - директорът на "Млечна промишленост", при когото е сключен договора с японците преди близо половин век.
Също така участва и Ирена Иванова, наследник на откривателя на lactobacillus bulgaricus д-р Стамен Григоров.
В Япония бяхме допуснати в лабораториите на "Мейджи", където се срещнахме с Муненори Фукуй, който е трето поколение изследовател в японската компания. Добре екипиране влязохме и в родилните домове - производствените заводи.
Това са места, които до сега на никого не са показвани и има изключително значение за богатството на един документален филм. Може би сме единствените българи посетили японски кравеферми, защото искахме да видим пътя на млякото откъде тръгва и през какво преминава.
Снимахме в Осака един много интересен музей, посветен на "Експо 70", бяхме в Киото, Шига... Изключително вълнуваща беше срещата с Калоян Махлянов и неговата школа по сумо в Токио. Той е дългогодишно рекламно лице на българското мляко. Специално участие имат и много вълнуващите музиканти от Suzumeno tears, две японки, които изпълняват етно музика и най-често български народни мотиви.
Имахме много мили помощници навсякъде в Япония, които ни помагаха с придвижването през големите пространства. Мисията нямаше да е възможна без човека-организация Рин Ямамура. Тя живее в София повече от 20 години и с нейния отличен български успяхме да преминем през всякакви езикови бариери.
- Това май ще е най-сериозният документ правен на тази тема?
- Най-плътното документиране с камера със сигурност. Много неща са били изписани и изговорени, но това, което допълваме, е с визията.Поводът беше 50 годишнината от производството на българското кисело мляко от "Мейджи" преди година. С тяхна подкрепа успяхме да надникнем в кухнята - там, където до сега не са пускани български камери.
Когато кажеш в Япония, че си българин веднага първата реакция е кисело мляко, даже хората изтананикваха на японски някаква рекламна песничка. Много е приятно да те асоциират с нещо полезно и здравословно и това да създава априори приятелско отношение.
На другия край на света с нашите бактерии се отнасят дори като със същества, обичат ги и им говорят. За нас те са прозаична даденост. Когато се види това от друга гледна точка през други човешки съзнания, наистина може да се оцени по друг начин.
Външния поглед ми помогна да си върна уважението към киселото мляко. Даже се шегувах с Муненори Фукуй, който е експерт по ферментациите, че ако ние по някакви причини загубим бактериите си, японците с такава обич се грижат за тях, че сигурност може да разчитаме да ни ги върнат.
- Наистина ли е същия вкусът на българското кисело мляко в Япония?
- Да си призная честно, аз имах известен скептицизъм и дори няколко дни отлагах да опитам млякото на "Мейджи".Колегите, с които бях, го пробваха още в началото и казаха че вкусът е същият, както си е у нас. Взех си една кофичка чак на летището в Токио преди да отлетя обратно за София.
Подейства ми като еликсир, защото през цялото време се хранехме с непривични за нас храни, много различни от българските. И това мляко наистина беше с толкова домашен вкус, че съжалих, че не съм си взимал всеки ден, докато бяхме в там.
Японците чудно са се справили с нашата закваска, но си мислех дали не може да си внесем ние от тях малко ред и емпатия.../dir.bg
