През четвъртото тримесечие на 2024 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на България нараства с 3.1% спрямо четвъртото тримесечие на предходната година и с 0.8% спрямо третото тримесечие на 2024 г. според сезонно и календарно изгладените данни* (експресни оценки). Това са впечатляващи нива на показателя в сравнение с постигнатото от повечето европейски страни - както може да се проследи от обявените днес данни на Националния статистически институт (НСИ) и Европейската статистическа служба Евростат.
По ръст на БВП на годишна база през отчетното четвърто тримесечие (3,1%) страната ни се нарежда на четвърто място след Полша (3,7%), Литва (3,6%) и Испания (3,5%). При среден темп на нарастване за ЕС от 1,1%, а за еврозоната от 0,9%.
Германия и Австрия отчитат отрицателен ръст по -0,2%.
Отчетът (макар и по експресни оценки) поставя България сред първите места и по тримесечно изменение в посока нарастване за последните три месеца на 2024 г. с постигнатите 0,8%. Полша държи първенство с 1,3%, Литва регистрира ръст от 0,9%, а три страни - от 0,8: освен нашата още Румъния и Испания.
На тримесечна основа през четвъртото тримесечие на 2024 г. сезонно коригираният БВП се е увеличил с 0,1% в еврозоната и с 0,2% в ЕС.
НСИ отбелязва, че през четвъртото тримесечие на 2024 г. крайното потребление регистрира ръст от 5.8% спрямо същия период на предходната година по сезонно изгладени данни. Износът на стоки и услуги намалява с 3.2%, а вносът на стоки и услуги нараства с 1.2%.
Експресните оценки на НСИ показват, че за четвъртото тримесечие на 2024 г. БВП в номинално изражение достига 57 192.6 млн. лева. Реализираната добавена стойност е 49 869.6 млн. лева. Най-голям дял в БВП заема крайното потребление - със 79.9%, което в стойностно изражение възлиза на 45 715.3 млн. лева. Бруто капиталообразуването е 13 162.9 млн. лв. и заема 23.0% относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е отрицателно.
НСИ пояснява, че експресните оценки за БВП се основават на предварителни, налични към момента, месечни и тримесечни данни (обект на последващи актуализации и ревизии), на експертни оценки и модели за поведението на компоненти в състава на БВП, за които към момента на изчисленията не е налична директна базисна информация.
*Сезонното изглаждане е статистическа техника, чрез която се оценява влиянието на сезонни събития, които след това се премахват от времевите серии. Евростат дава пример с продажбите на фирмите, които обикновено се увеличават около Коледа. Така че когато се сравняват например месеците декември и юли, размерът на продажбите през декември в повечето сектори най-вероятно ще бъде по-висок отколкото този през юли поради влиянието на сезонния ефект, предизвикан от празника. За да се сравнят продажбите на дребно, без да се влияят от въздействието на коледните продажби, данните трябва да бъдат сезонно изгладени, коментира Евростат./dir.bg
