Представяме Ви Ясен Цветков от Национална асоциация на доброволците в Република България
Разкажете ни накратко за себе си.
Работя в гражданския сектор като цяло от около 10 години, макар че това е доста условно. Участвал съм в различни доброволчески инициативи и преди това. Ако прибавим и този опит, стават повече от 15 години. Освен това не бих могъл да го нарека просто работа. Освен чисто служебните ми ангажименти в неправителствения сектор, аз съм преди всичко доброволец. Нашата организация (НАДРБ) е създадена през 2014 г., за да обединява доброволците, които реагират при бедствия, и продължава да съществува най-вече на доброволни начала. Аз станах част от нея в качеството си на редови доброволец. Опитът, който имах в неправителствения сектор, и подходящото образование бяха причината да бъда избран и да оглавя организацията в настоящия мандат. Най-голяма мотивация ми дават нашите успехи. НАДРБ е организация, която се крепи на доброволните усилия на своите членове и това постоянно ни изправя пред редица сериозни предизвикателства. Въпреки всички трудности успяхме да постигнем значителни успехи както за развитието на самата организация, така и за каузата, която ни обединява.
Как обяснявате на близките си какво работите?
За съжаление дейността на неправителствените организации не е достатъчно добре позната. Много често попадам в ситуации, в които хората не разбират как точно работи нашата (а и другите НПО-та). По-скоро бих казал, че срещам повече неразбиране и липса на информираност за сектора като цяло. Разбира се, има и хора, които са наясно и са добре подготвени, но според мен те са малцинство в нашата страна. Моето дете е на 4 години и знае, че „тати е доброволец и помага при пожари, наводнения и земетресения“.
Коя е книгата, която четете в момента и за която бихте споделили впечатленията си?
В момента чета „Секретните доклади на Сол Полански за 10 ноември“ от Алексения Димитрова. Авторката е българска журналистка, която се възползва от правото на достъп до обществена информация в САЩ и в началото на века изисква разсекретяването на доклади на Американското посолство в София към властите във Вашингтон от последните години преди падането на комунистическия режим. Книгата описва много от политическите събития, икономическите процеси и социалните сътресения от онзи период от перспективата на външна страна. Като цяло дава интересен поглед върху въпросния период и вдига завесата пред събития и случки, които описват много съдържателно и автентично същността на комунистическото управление. Особено интересно е да се чете през 2024 г.
Каква е мисията на Вашата организация? Активна ли е организацията Ви в момента? Разполага ли с постоянен екип, офис?
НАДРБ подпомага процеса по създаване, поддържане и развитие на активна и ефективна мрежа от доброволци, която да бъде в помощ на професионалните служби в превенцията на риска, овладяването на бедствия и отстраняването на последствията от тях. Асоциацията работи активно за популяризирането на каузата и привличането на съмишленици от всички сектори на обществения живот.
Организацията е активна. Всички членове избират Управителен съвет за мандат с продължителност от 5 години. Освен Управителния съвет и други наши членове допринасят за развитието на самата организация и за постигането на целите ѝ. От функционална гледна точка разполагаме с постоянен екип, но никой от тях не получава възнаграждение за положения труд, което създава редица трудности за организационното ни развитие. Нашите членове са, от една страна, доброволци, които реагират при бедствия, и от друга страна, доброволци в развитието на представителната си организация. Организацията не разполага със собствен офис. Нашето седалище е в сграда на Пожарната, но поради законови ограничения не можем да разположим постоянен офис там. Дейността ни се осъществява в помещения и с оборудване и техника, осигурени от нашите членове, или в помещения, собственост на МВР и други институции (за големи събития като събрания и др.), които ни ги предоставят краткосрочно за конкретни събития. Особено голяма е нуждата ни от складово помещение, където да съхраняваме специализираната си техника и спасителното оборудване за реакция при бедствия. Дейността на НАДРБ се основава най-вече на ентусиазма и усилията на активно ядро от нейни членове, които обезпечават всичко необходимо самостоятелно. Организацията се издържа основно от скромен член- ски внос и от дарения от съмишленици.
Откъде най-вече черпите легитимност за дейността на Вашата организация? Имате ли нужда от подкрепа, каква и от кого?
НАДРБ обединява в рамките на една организационна структура всички субекти в процеса на управлението на кризи – доброволци, професионални пожарникари и спасители, и местното самоуправление. Тя е създадена по модела на националните противопожарни асоциации в други европейски срани. Нашите членове са: доброволци от общински формирования за овладяване на бедствия; доброволци от формирования, регистрирани към НПО и други организации; ГД Пожарна безопасност и защита на населението (с постоянно право на участие в УС); Националното сдружение на общините в Република България (с постоянно право на участие в УС); общини. Изпитваме остра нужда от помощ за укрепването на самата организация. По отношение на задълженията и отговорностите си ние сме организация, регистрирана в обществена полза, но по отношение на финансирането и обезпечаването на дейността си сме доброволческа гражданска организация.
Ако Вие сте лидерът на организацията, ще може ли тя да продължи напред, в случай че Вие започнете друга работа?
По всяка вероятност да. Ние сме публична организация, която обединява съмишленици. Сериозно предизвикателство би било да се намери човек, който да отделя толкова време, енергия и ресурси, както аз съумявам, но все пак организацията ще продължи напред. Наше основно кредо е, че при нас няма „аз“, а „ние“. От една страна, няма незаменими хора, а от друга, все пак НАДРБ разполага с членове с различна експертиза и опит, които биха могли да продължат нейното развитие и без мен.
Бихте ли споделили момент от работата си, когато почувствахте най-голямо удовлетворение?
През последните години имахме много поводи за изява и доказахме, че гражданският сектор в България е готов да посреща предизвикателства. За пръв път организирахме международна спасителна мисия след земетресенията в Турция през 2023 г. Изцяло финансирани от дарения и водени от ентусиазъм, успяхме да изпратим 51 подготвени доброволци и едно обучено куче в епицентъра на разрушенията и успяхме да спасим 31 човешки живота. Паралелно с това направихме организация от над 120 доброволци, разпределени в 22 пункта за събиране на хуманитарни помощи. Повод за гордост ни дава и помощта, която успяхме да окажем на бягащите от войната в Украйна и на българските институции, които се изправиха пред потенциална хуманитарна криза. НАДРБ е сред водещите организации, които се притекоха на помощ в този труден момент. За първи път се наложи да се изправим не срещу природно бедствие, а срещу потенциална хуманитарна криза с невиждан мащаб. Стотици наши и новопривлечени доброволци успяха да организират: безплатна медицинска помощ от над 100 лекари доброволци в цялата страна; участвахме в създаването на Националния контактен център на българската държава за бежанците от Украйна и обезпечаваме неговата дейност до ден днешен; нашите членове даваха дежурства в пунктовете за посрещане – Русе, Варна и София; предоставяме храни и лекарства, жестомимичен превод и психологическа подкрепа. Сред поводите за удовлетворение е помощта, която успяхме да окажем след наводненията в района на Карлово и при други мащабни бедствия – наводнението в Царево, няколко големи пожара и др. Наши доброволци се включиха и в една от най-сложните спасителни мисии – тази в пещерата Морджа, при която се наложи да бъде спасяван американски спелеолог от дълбочина повече от 1100 метра. Нашите доброволци, пещерни спасители, бяха сред първите пристигнали и изиграха ключова за операцията роля.
Към днешна дата какво остава като дълготраен ефект от проекта или проектите, които изпълнихте по ФАГ?
Проектът започна в много важен момент и се превърна в част от нашите интегрирани усилия в помощ на бягащите от войната и ни позволи да ги надградим, като се насочим и към действия в помощ на последващата интеграция на бежанците на пазара на труда, в системата на здравеопазването, образователната ни система и др. С помощта на проекта за обособяване на хуманитарен корпус към НАДРБ, финансиран от Фонд Активни граждани, ние успяхме да направим вътрешна организация и да обезпечим предоставянето на подкрепа на бежанците от Украйна. Освен че подпомогна нашите усилия за справяне с бежанската криза, тази вътрешна организация бе в основата на нашите действия в други направления, например събирането и изпращането на хуманитарна помощ за населението след земетресението в Турция, подпомагането на нуждаещи се домакинства, пострадали от различни бедствия в страната, и не на последно място, организирането на благотворителни акции за нуждаещи се, които също са част от нашето портфолио.
Според Вас могат ли гражданските организации успешно да допринасят за промяна към по-добро в живота на хората?
Не само че НПО-тата могат – те вече подобряват живота на хората. Много често ефектът от техните усилия остава неразбран и неоценен, но въпреки всичко те играят много важна роля в развитието ни като общество. НПО-тата в нашия сектор, а и в много други, на първо място, откриват места в институционалните системи, в които се формира организационен вакуум, и го изпълват със съдържание. Иначе казано – намират слаби места в съответната система и работят за тяхното премахване. НПО-тата много често вършат онова, което няма кой друг да свърши. Това, което ги отличава от другите организации, е, че техен основен мотив не са икономическата изгода и финансовата печалба, а работата за конкретна кауза с обществена значимост. Това, разбира се, е свързано със съответните трудности и предизвикателства, които търговските дружества и институциите не изпитват.
Как гледате на партньорствата с други граждански организации? Трудно ли се създават коалиции в България и какво мислите за конкуренцията?
По естествен начин, вървейки по нашия път като организация, успяхме да създадем партньорства и дори приятелства с други организации. Стъпвайки на близката ни по характеристики изходна точка на граждански организации, работещи в обществена полза, много лесно откриваме къде и как можем да си помагаме и да допълваме усилията си в работата за различните ни каузи. Не бих могъл да говоря за конкуренция в този сектор, защото такава може да възникне, когато основната ти цел е печалбата, а ние работим за каузи. Ако някой друг успява да реши проблемите на каузата, с която съм се заел, това би трябвало да ме радва.
Как си представяте гражданския сектор у нас след 15 години?
С ключова за обществото ни роля, както и сега, само че се надявам да бъде малко по-добре разбран от широката общественост, с което да получи допълнителна енергия. Мечтая си и да стане по-лесно да бъдеш НПО – да можеш да мислиш повече за обществената си кауза и проблемите пред нейното реализиране за сметка на усилията за фактическото оцеляване на организацията.
Кои са петте най-важни сфери, в които е нужно да се влага най-много гражданска енергия в България?
Справяне с негативния ефект от и адаптация към климатичните промени; развитие на организационния капацитет на гражданския сектор; насърчаване на доброволчеството (във всички сфери); свобода на словото и критично мислене; здравеопазване.
Според Вас има ли нужда от програми като Фонд Активни граждани по ФМ на ЕИП? С какво ФАГ допринесе за развитието на Вашата организация?
Има остра нужда от него, включително от увеличаване на неговия мащаб. Това е ключов инструмент за подкрепа на гражданския сектор, а той има остра нужда от подкрепа. Приносът на ФАГ към нашата организация не беше голям като сума, но беше много точно адресиран и получен в подходящ момент, с което получихме възможност да продължим и надградим нашите усилия, като дори приложихме резултатите от проекта в нашата регулярна дейност и след приключването му.
