Днес разговаряме със Захари Хаджийски, председател на УС на Търговско-промишлена палата – Благоевград, директор на Общинска банка АД – клон Благоевград и общински съветник трети мандат в Община Благоевград. Питаме го за промените, които въвеждането на еврото ще донесе за личните ни финанси – спестявания, кредити, такси, курс, банкомати и дебитни карти и за това как банковата система се подготвя за прехода. Наистина ли има основания за най-честите страхове, свързани с еврото?
Г-н Хаджийски,
Еврото ще засегне ли личните финанси на хората? Много хора се страхуват, че автоматично ще станат по-бедни. Откъде идва този страх и има ли основание за него? Очаква ли се реално поскъпване на живота?
Мисля,че тези опасения са неоснователни, по-няколко причини: България е взела решението, че ще направи всичко възможно да влезе в еврозоната и за тази цел е извървян дълъг път, свързан със сериозна подготовка.
Изпълнени са предварителните критерии за влизане на страната в еврозоната, това са инфлация, това е дългосрочният дълг, които са в рамките на тези изисквания. А що се касае конкретно до въпроса, мисля, че опасенията са неоснователни.
Връщам лентата назад, когато през 1999 година се извърши деноминация на лева, тогава левовете бяха в хиляди, станаха със запетайка в стотици. Тогава по същата логика цените бяха преобразувани. В тази връзка тръгвам от вашия въпрос за цените. В закона за приемането на еврото пише, че шест месеца след въвеждането цените ще бъдат в евро и лева. Затова не трябва да има опасения. Всеки може да направи сравнение колко е струвала една стока в лева и после в евро. Също така автоматично салдата в банки, в застрахователни компании, в институции, които търгуват с държавни ценни книжа, цените ще бъдат и в лева, и в евро.
Как ще обменяме парите си? Ще бъде ли процесът автоматичен и ще има ли такси за конвертиране?
Превалутирането ще стане автоматично. Не е желателно гражданите предварително да бързат да си обръщат левовете в евро, защото така ще спестят комисионни, в банките автоматично ще стане превалутирането на левовете в евро. И този процес ще продължи около 6 месеца.
Как ще се преобразуват спестяванията ни? Има ли риск от загуби при конвертирането на левовете в евро?
Ще имат достатъчно време за превалутиране на спестявания от лева в евро. Курсът на лева спрямо еврото е фиксиран, България ще влезе с фиксираният курс. От тази гледна точка не би трябвало да има негативни последици.
Ако хората имат пари в долари, илил друга валута по същият начин ли ще се превалутира? Как ще се определи курсът на еврото? Ще има ли промяна след влизането ни в еврозоната? Как ще се гарантира стабилността на курса?
Да, по-същият начин, но спрямо курса на долара или другата валута. Курсът на лева в евро е фиксиран, докато курса на долара не е фиксиран, но от тук насетне курсът на еврото ще върви спрямо валутните пазари. Както и в момента. Еврото спрямо долара варира, ако искаме в момента да обръщаме левове в долари, по-същият начин ще бъде после евро в долари.
Какво ще се случи с лихвите по кредитите? Например, ако имаме жилищен кредит в момента, ще се промени ли лихвата ни?
Аз мисля, че в момента лихвите в България за жилищните кредити са, може би, най-ниските в ЕС. Това е по-няколко причини. Първо в момента в България има достатъчно парична маса. Банките са изключително ликвидни, има нараснал обем спестявания по много причини. Така че, от тази гледна точка, банките могат да си позволят по-ниски лихви за финансирането на граждани и на юридически лица. Ако влезем в еврозоната, според мен този процес ще се задържи. Едва ли има друга причина, която да наложи увеличаване на лихвите. За сравнение, лихвите в момента по кредитите в еврозоната са с 1,2 пункта по-високи, отколкото в България.
В момента един ипотечен кредит можете да го вземете тук в България между 2,5 -3% лихва, там е между 4-5 % лихва. Ако имате 100 хиляди лева кредит, той ще се изчисли по-фиксираният курс 1,95583.
Това е курсът и всеки може да си го сметне. България ще влезе с фиксираният курс, така че страховете са неоснователни.
Какви са възможностите за фирмените кредити? Те в момента са по-скъпи от кредитите за физически лица.
Фирмените кредити са малко по-скъпи от кредитите на физическите лица между 1-2 пункта. В момента фирмените кредити са между 4-5 %. Там банките имат индивидуален подход. Както е било винаги, това се основава на пазарен принцип.
Лихвите на физическите лица са унифицирани, по причина,че физическите лица, когато една банка ги квасифицира като надежност, са приблизително под един знаменател. При фирмите е по-субективно, защото има фирми, които правят по-големи обороти и банките печелят от тях с други продукти, примерно такси и комисионни. Така могат да си позволят и по-ниски лихви по кредитите. Например една фирма, която прави няколко милиона оборот в банка, може да се възползва от лихвени проценти от порядъка на 3% , както са на физическите лица . Докато фирма, която не е толкова значиима и има по-голям риск, съответно банката редуцира този лихвен процент и го фиксира в рамките на 4-5 %. Но не е кои знае каква голяма разликата.
Ще стане ли кредитирането по-достъпно или по-скъпо?
Кредитирането би трябвало да стане по-достъпно, но по-скъпо, поне в първите една, две години, едва ли. Това е мое лично мнение. Базирайки се на това,че банките в момента са изключително ликвидни и има доста свободен паричен ресурс, които да инвестират в държавни ценни книжа, където доходността е малко по-ниска, те имат възможност да търсят други инструменти. Проблемът е, че в момента в България няма чак такова голямо търсене на фирмени кредити, по-ред причини. В послединте години няма силен инвестиционен интерес от чужди инвеститори или от местни инвеститори. Обикновенно се финансират оборотни нужди, най-вече насочени в строителството, тоест проекти свързани с обществени поръчки било от общини, било от МРРБ или други структури на държавата, които инициират обществени поръчки.
Как преминаването към еврото ще повлияе на динамиката на лихвите в дългосрочен план?
Вероятно в дългосрочен план, базирайки се на информация която имам от страни, които вече са членки на еврозоната, ще се повишат. Пак казвам, в България може би ще има един период от една две години, в който ще се запази лихвената политика.
Как еврозоната ще повлиае за развитието на бизнеса, все пак влизаме в клуба на богатите?
Еврозоната създава сигурност на инвеститорите. Все пак България е изпълнила критерии, намаляват се възможностите за възникване на инфлация, несигурност. Това създава един допълнителен стимул на чуждите инвеститори да насочат своите инвестиции в България. Освен това ще им бъде спестено доста голямо неудобство да обменят евро в лева.
Важна е най-вече самата сигурност. Подготовката за влизането в еврозоната изисква изпълнение на доста сериозни предварителни критерии, които България е изпълнила с изключение ръста на инфлацията, които е с 0,1% над референтната стойност. Но това е допустимо. Говорим за този етап. Всички критерии вече са изпълнени и на тази основа предстои изготвянето на конвергентния доклад, който най-вероятно ще бъде одобрен. Надяваме се, че скоро ще бъде насрочена и дата за присъединяването на България към еврозоната.Това налага една чисто техническа подготовка, но това е друга тема. Самите банки трябва да осигуряват безпрепятствено обръщане на лева в евро, пощенските станции по населени места да бъдат снабдявани с евро банкноти, евро монети, между другото вече е взето решение да бъдат изработвани евро монети, български евро монети. Има много обстоятелства, които създават сигурност.
Ще се усетили този преход сред обикновенните хора?
Според мен не би трябвало да се усети по простата причина, че в момента имаме валутен борд и имаме фиксиран курс. Мисля, че по-никакъв начин няма да се усети. Може би ще има някакво неодобство, че досега хората са боравили с левове, а после ще има евро. През първият месец след приемането ще може да се пазарува и в евро, и в лева в магазините. По този начин стресът поетапно ще бъде преодолян. Примерно, отивате в магазина нямате евро, пазарувате с лева, цената е и в евро, и в лева. Само че рестото, което ще ви бъде върнато, ще бъде в евро. Тоест, ако цената е 5 единици (в лева), съответната сума в евро ще бъде изчислена по фиксирания курс от 1,95583 лева за едно евро.Ще бъде закръглявано до втория знак.
Има ли успешни практики в подобни държави с фиксиран валутен курс, които са въвели еврото, как се е отразило там?
Да, при балтииските държави. При тях този процес мина доста плавно. В Харватия имаше известно напрежение, но там нямаше фиксиран курс, което донякъде създаде малко спекула. Но аз се надявам държавата да изгради контролни механизми, които да озаптяват такива признаци на спекулативно увеличаване.
Всичко се преодолява, вероятно ще има преходен период, но до 1 година може да се обръщат левове в евро, БНБ ще обръща, докато има левове. Но банките 1 година ще обменят лева в евро. Въпрос на количество е - когато са до 30,000 лв. ще се прави заявка, до 10 000 лева се изпълняват веднага. Всичко е предвидено.
В малките населени места, за да бъдат улеснени хората, в пощенските станции ще изпълняват тези функции.
Ще се отрази ли приемането на еврото върху цените? Има ли риск от изкуствено увеличение на цените и как ще се контролира този процес?
На Комисията по защита на потребителите е вменен ангажиментът да няма аномалии на цените. Този темп ще бъде регулиран от пазара. Няма да зависи от еврото, по-скоро по други причини, чисто икономически.
Как еврото ще повлияе на икономиката на страната ни в дългосрочен план?
Смятам, че ефектът ще бъде по-скоро положителен, особено по отношение на инвестиционния интерес и туризма. България разчита значително на този сектор, а като туристическа дестинация с благоприятно географско разположение имаме реален потенциал да увеличим приходите от туризъм.
Това ще има ли отражение върху заплатите? Ще се отрази позитивно и върху увеличаването на заплатите.
Минавайки в еврозоната би трябвало да тръгнем да догонваме поне средно европейските държави по трудови възнаграждения. Визирам Харватия, Словения, където възнагражденията са по-големи, както и в останалите държави, които са в еврозоната.
Мисля, че за България това ще бъде позитив. Това е мое лично мнение. От гледна точка на сигурността и очертаването на един траен път на пълноправно членство на държавата в Европейския съюз. Тези стъпки са Шенген и еврозоната. Така този етап веднъж завинаги ще бъде приключен и да няма тази дилема НИЕ в ЕВРОПА ли сме или не сме. Ами в Европа сме!
Готови ли са банките за приемането на еврото в България? Как банките ще съдействат на гражданите по време на прехода и какви мерки са предприети, за да се избегнат проблеми?
Да, банките са в готовност. Вече са изготвени съответните наредби, но следва да изчакаме публикуването на конвергентния доклад. След това ще започне същинската подготовка, която ще продължи около шест месеца. Предварителната организация е на лице — създадени са седем работни групи, които работят съвместно с Българската народна банка, Министерството на финансите и под наблюдението на Европейския съюз.
Информационната кампания също трябва да бъде особено активна, за да могат гражданите да бъдат спокойни и добре информирани за процеса.
Оприличавам тази ситуация с процеса от 1999 г., когато се извърши деноминацията на лева. Тогава съотношението беше 1000:1 — т.е. 1000 стари лева се преобразуваха в 1 нов лев. Заплати, които преди това бяха в стотици хиляди стари лева, станаха стотици нови левове. И тогава имаше опасения, включително за евентуално закръгляне на цените. Подобни притеснения може да има и сега, но ако се допуснат отклонения, те ще бъдат минимални — това няма да обърне колата.
Интервюто направи Гергана Иванова
Това интервю е част от кампанията на „Европа директно“ – Благоевград за по-доброто разбиране на предстоящото въвеждане на еврото в България. Чрез лични гледни точки и професионални мнения са стремим да осветлим темата, така както я виждат хората от нашия град. Не пропускайте следващите интервюта – всяко мнение допринася към по-ясна картина.
