В края на месец февруари тази година, българското правителство изпрати писмо
до Европейската централна банка и Европейската комисия за извънреден конвергентендоклад за приемането на България в еврозоната. Европейската комисия обяви, че докладът за готовността на страната ни ще бъде публикуван на 4-ти юли 2025 година.
Ако докладът е положителен, България ще влезе в еврозоната на 1-ви януари 2026
година и ще бъде 21-вата страна-членка на еврозоната.
Доц. Недин, благодаря, че приехте поканата ни да участвате в нашия
разговор за еврото. От лев към евро – какво означава тази промяна за нас?
След като сме член на Европейския съюз, трябва да имаме пълноправно
членство във всичките му форми, което означава, че трябва да сме част и от
еврозоната. Това означава и приемане на общата европейска валута – еврото, което при всички положения ще привлече повече инвестиции в България. Зад това стоят и повече работни места. Аз лично се доверявам повече на експертите, а не на политиците, и според техните прогнози в перспектива се очаква заплатите в България да растат в евро. Това ще бъде в резултат на повече инвестиции, откриване на повече места, по- силна икономика, изцяло обвързана с икономиката в Европейския съюз. Това е една надежда според мен, която ще допринесе за приближаване на нашия стандарт към този в централните европейски страни. Най-голяма полза от това ще усетят именно хората, особено тези с по-ниски доходи.
Мислите ли, че запазването на българския лев има символично значение?
Ще повлияе ли еврото на нашето усещане за българи?
Само ние ли сме в Европейския съюз? Колко европейски държави се отказаха от
техните традиционни собствени валути. Да стана нещо? Да се е получила катастрофа?
Приемането на еврото няма да ни направи по-малко българи, напротив – ще ни свърже още по-тясно с икономиката на Европейския съюз. Чувам разни обявяващи се за патриоти, че това е национално предателство, че като се отказваме от българския лев, се отказваме от нашата идентичност и подобни неща. Гърците се отказаха от тяхната драхма, не са станали по малко гърци. Много по-лесно е, когато тръгна за Беломорието или Солун да не ми се налага да правя обмен на валута, а със същите пари, които са валидни там, тоест еврото, спокойно да мога да пазарувам и там, и тук. Не виждам никаква причина да се тревожим за преминаване към еврото, още повече съм вече убеден, че на 1 януари 2026 г. България ще стане част от еврозоната.
Според вас кои социални групи изразяват най-силно притеснения към
еврото и кои го подкрепят?
Аз смятам, че съмнения изразяват тези хора, които не са достатъчно
осведомени. Наистина в един момент по медиите имаше дебат, че трябва да има повече информация за еврото и кои ще бъдат предимствата на България, след като въведе общата европейска валута. Хората не са достатъчно информирани. От друга страна, ние живеем в едно информационно пространство, в което властта на социалните мрежи е все по-силна и много хора са лесно податливи да приемат безкритично определени мнения, които не са базирани на факти, внушения, дори понякога на откровена дезинформация. Това ми напомня на ситуацията отпреди няколко години, когато се разпространяваше теорията, че Земята била плоска. Макар хората да излязоха в Космоса и да доказаха, че това не е така, в социалните медии много хора, включително и млади хора, твърдяха убедено, че Земята е плоска. Подобно е и с еврото – виждаме, че митове и страхове се разпространяват сред хора, които не са информирани и се притесняват от процеса.
Дали медиите и политическият дискурс влияят в оформянето на
обществено мнение по темата?
При всички положение влияят, защото ние наистина живеем във време, в което
сме изложени на информационна вълна, идваща от различни медии, някои от тях
недобросъвестни. Всеки може лесно да отвори сайта на тази или онази медия и да
попадне на най-разнообразни послания. Ние виждаме как вече дори нашите медии, не неприятелски, вече открито следват определена линия, особено в политическо и геополитическо отношение. Това е повече от очевадно, което не прави чест на българската журналистика, защото би трябвало да е неутрална, а не да прокарват една позиция,защото им е удобно или така им е наредено. Това обърква хората.
Какво ще кажете за исканите референдуми по въпроса за влизането на България в еврозоната?
Не, за мен това е популистка работа. За всяко нещо референдум. И то идва от такива политически партии, които са доказали своята привързаност към евентуално насочване на България по посока на Евразия. Имаме много работа да свършим, за да се развие България. И еврозаната е част от решението.
Как ви се струват информационните кампании за еврото – дали са
достатъчно насочени към младите хора и дали достигат до тях?
Не съм сигурен, не го усещам. Нямам поглед и не знам как стоят нещата
например в училище. Първо, искам да кажа, че не съм наясно доколко са успешни тези информационни кампании. Второ, неслучайно сега се сещам, че в учебните планове на висшите училища вече започва да се въвежда една нова дисциплина – финансова грамотност. Това е възможност за младите хора да бъдат по-подготвени, включително и по въпроса за еврото.
Какво мислите за опасенията, че бизнесът ще използва това навлизане на
еврото, за да закръгли цените на стоките нагоре и това би довело до по-голяма
инфлация?
Всичко зависи от контролните органи на държавата. Имаме институции, които
трябва да следят как се движат цените на пазара, държавата разпоолага с механизми и лостове. Тя е тази, която може да предотврати всякакви спекулации - особено в началото, когато бъде въведено еврото. Аз не храня илюзии, такива опити ще има. И най-вероятно в началото наистина ще имаме един такъв период, в който ще усетим повишаване на цените, но контролните органи са тези, които трябва да са добре подготвени предварително, да имат ясни планове и графици, по които да работят, за да предотвратят необосновано повишение на цени на стоките.
Вие пътували ли сте страни, в които се използва еврото и какви са вашите
впечатления? Какъв е опитът ви с тази валута?
Пътувал съм разбира се, не само Гърция, която ни е съседка. Аз също имам настрана някаква сума в евро, която ми позволява по-лесно и спокойно да отида в държави, които са в еврозоната. Така ми е по-лесно, не се налага да обменям валута, чувствам сигурност. Не виждам проблем в използването на еврото. В края на краищата въпросът е в неговата стабилност, а това е към което се стремим в България –да си осигурим растеж на икономиката и доходите, сигурна и стабилна парична политика.
Интервюто направи Мария Каракостова. Тя е на 21 години. Към момента е
студентка в Югозападен университет "Неофит Рилски" и се обучава в специалността Българска филология, трети курс. Родена е и живее в град Благоевград. Завършила е Националната хуманитарна гимназия с интензивно изучаване на български език и литература.
