Докато България се подготвя за приемане на еврото, даваме думата на хората, които оформят живота на Благоевград – в бизнеса, банковия сектор, образованието, културата. В поредица от откровени интервюта с уважавани гласове от града, говорим за еврото – какво означава то за всеки от нас и какви възможности носи. Защото колкото повече чуваме различни гледни точки, толкова по-ясна става голямата картина.Следете поредицата – защото всяко мнение има значение.
Днес разговарямес Николай Патонов, главен асистент в катедра финанси и отчетност на Стопански факултет при ЮЗУ “Неофит Рилски”- Благоевград. Изследванията са му в областта на одита и контрола. Питаме го за онова, което най-често тревожи хората във връзка с въвеждането на еврото – цените, заплатите и адаптацията към новата валута.С опита си и с познанията си за икономическите процеси, той споделя откровено какво всъщност да очакваме – и защо страховете около еврото често са преувеличени.
ЗАКРЪГЛЯНЕ, ИНФЛАЦИЯ, СТРАХОВЕ: КАКВО ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ И КАКВО НЕ
СЛЕД ВЪВЕЖДАНЕТО НА ЕВРОТО?
Очаквате ли промяна в цените на стоките и услугите след въвеждането на еврото?
Цените на стоките и услугите по принцип не са постоянни и очаквам промени и преди, и след, и вероятно по време на въвеждане на еврото, но промените не са свързани със самото евро, защото фактът, че технически ще преизчислим цената на дадена стока от левове и стотинки в евро и центове, няма да окаже влияние. Не бих казал, че дори ще има някакво плашещо закръгляне. Цените на стоките и услугите се менят в зависимост от други фактори, не толкова монетарни, колкото чисто пазарни, свързани с разходите, с производството, най-вече с динамиката на пазара, така че чисто техническото преизчисляване едва ли ще бъде сериозен фактор. По-скоро не би трябвало да бъде сериозен фактор.
Иначе, от гледна точка на това дали ще има инфлация или дефлация, или нищо няма да има, по-скоро не очаквам процес, пряко обвързан със самото евро. Ако има инфлация, то със сигурност ще бъде заради някакви фактори, свързани със световната и европейската икономика.
Българската икономика е неразделна част от европейската, ние не сме изолиран остров. Това, което се случва в Европа, неминуемо намира отражение и у нас. В значителна степен бизнесът и банковият сектор в България са собственост на акционери, групи и конгломерати от страни, които са в ядрото на еврозоната.
Затоване сме толкова далеч от случващото се там, несме изолирани. Иняма да бъдем. Приемането на еврото по естествен пътще улесни и подобритози процес на интеграция.
Смятате ли, че заплатите и пенсиите ще бъдат адекватно адаптирани към новата валута?
Разбира се, има едно преизчисляване и съответно това, което се преизчисли, няма да бъде нещо различно от това, което е сега в момента. Това е нещо като оформяне на срочен успех в полза на ученика или студента.
Как ще бъде най-лесно за хората да свикнат с цените в евро, чрез кампании, мобилни приложения или някакви други начини?
Нито едно от тях. Сега мобилни приложения вече има за абсолютно всичко. Вярвам, че сигурно ще измислят мобилни приложения за вземане на душ.
Но като изключим цялата тази какофония около безбройните мобилни приложения, аз мисля, че без нищо от това, което изброихте, хората ше свикнат. Имахме такава промяна, когато махнахме нулите през 1999 г. В началото на всички ни беше трудно и смятахме в големите пари.
За по-малко от година започнахме да свикваме с новите парични единици без нули. Сега да говорим за кампании, за приложения, за какви ли не неща, е по-скоро загубено време и енергия от тези, които ги правят.
Пак и за тези, които ги гледат, е по същия начин. Ще свикнат. Хората не са толкова глупави, колкото и да втълпяват да вярваме, че са.
Благодаря за интервюто.
Интервюто направи Георги Николов, студент трета година в Стопански факултет към ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград, специалност "Финанси".
