Възможен ли е плавният преход към единната европейска валута и каква е готовността на бизнеса за работа по новите правила? Зорница Русинова от Икономическия и социален съвет обяснява как ще се осъществява започващата през септември информационна кампания, какви мерки се предприемат за защита на потребителите и какви ползи очакват различните сектори на икономиката.
- Г-жо Русинова, какви са основните икономически и организационни предизвикателства пред българския бизнес, според вас, в подготовката за Европа, особено за малките и средните предприятия? Там като че ли се натрупват повече въпросителни?
- Икономическият и социален съвет на България от няколко години работи активно по темата България да стане пълноправен член на Еврозоната с анализи, резолюции, становища, и като единствен консултативен орган в страната, който обединява общо мнение на бизнес синдикати и граждански организации, самите ние сме представили голяма част от въпросите, които имат всички тези организации към властите.
Това е причината активно да се включваме в момента и в комуникационната кампания и да даваме също ние разяснения. Част от въпросите, които бяха все още неясни с промените, които бяха направени последно в закона за еврото, дадоха допълнителни изяснения. Едните въпроси бяха свързани с така нареченото двойно обозначаване.
Сега има много по-голяма яснота по отношение на какъв да е шрифтът, как да са разположени двете суми в евро и в лева. Има конкретни указания по отношение на касовите апарат и как ще се правят всички промени, които касаят малкия и средния бизнес, както и гражданите, разбира се, защото тези въпроси касаят всеки един от нас.
Издадени са конкретни указания по отношение на местните власти, защото голяма част от наредби, специфични указания, които трябва да се издадат, включително и към бизнеса, зависят от местните власти. Така че целият този процес е задвижен и през септември започва активната информационна кампания, в която всяка една институция, която има отговорности, ще прави множество срещи с граждани, с бизнес, ще отговаря на въпроси, включително и ние от Икономически и социален съвет. Ще се включим в голяма част от събитията, а ние самите предстои да имаме отделни информационни срещи в Казанлък, Свищов и Карлово, където ще дадем конкретни разяснения пред бизнеса, пред гражданите какво им предстои пред потребителите.
За да е по-улеснено получаването на информацията, ние също сме разработили отделна секция на нашия сайт с автоматизирана възможност въпроси и отговори, един асистент, който дава по-добро насочване на хората в определена категория, дали се интересуват от цени, от лихви, от договори, могат да зададат своя въпрос и да получат своя конкретен отговор какво предстои.
Важно е да подчертаем още веднъж, че двойното обозначаване на цените ще тече през цялата следваща година и че всички банки в страната от 1 януари, без каквито и да било такси комисионни, ще могат да обменят левове в евро. Затова по-скоро гражданите да не бързат сега в чейндж бюра или в банки да обменят парите си, а по-скоро ако имат спестявания в левове или да ги депозират в банките, тъй като автоматично самата банка ще направи обмяната и самата сметка от левова ще стане еврова, без каквито и да било такси, но ако искат да имат евро в брой, могат да го направят след 1 януари във всички банкови клонове на всички банки в страната - първите шест месеца без такси и комисионни. В малките населени места, където няма банкови клонове, това ще се извърши от пощенските станции, като там смяната без предварителна заявка е до 1000 лв.
Ако е по-голяма сумата до 10 000 лв., трябва да има предварителна заявка. А това е с цел да не се дължат големи наличности в малките пощенски клонове.
- Колко дни по-рано трябва да се направи тази заявка и ще трябва да се доказва произход на средста над 10 000 лева в пощенските клонове, каквото е сега законовото изискване за банките?
- Заявките трябва да се подават три дни по-рано. Моят съвет към хората е от януари догодина да започнат да плащат направо или с банковите си карти или директно в евро, особено по-възрастните хора. За тях ще бъде по-лесно, отколкото да пресмятат непрекъснато курс и всичко останало. Колкото до доказването на произхода на средствата нашето законодателство продължава продължава да важи всяко едно разплащане, което е над 10.000 лв. , т.е. да, трябва да се доказва и при подаване на заявките в пощенските клонове, които ще разполагат със съответните формуляри.
- Хърватия прие еврото преди две години, Словения по-рано. Какво можем да научим от техния опит, за да не повтаряме грешките им? Достатъчен ли е според вас периода в момента за подготовка на бизнеса чисто технически?
- Считам, че до голяма степен всичко, което колегите от останалите страни членки са приложили, ние сме го използвали и като начин за подготовка. Бяха правени множество срещи, обмени на опит, колеги идваха тук. Да не забравяме, че до голяма степен ние с колегите от Хърватия вървяхме ръка до ръка заедно при самата подготовка и влизане в ЕРМ. Просто при нас втората част на процеса малко се забави.
Това, което смятаме, че е приложимо е ползвано, защото не във всички случаи опитът, който има двете страни е напълно адекватен за България. По-скоро ние сме стъпили и на опита на балтийските страни, защото там имаше също валутен борд.
И всичко, което в момента се прави в голяма част от европейските страни по отношение на мерки за овладяване на инфлацията, мерки за по някакъв начин на овладяване на скока на цените, също се ползва от колегите. Считам, че подготвеността и на институциите и на хората е достатъчна до голяма степен.
По-скоро имаше доста страхове в хората по отношение на това, как точно ще се случат нещата, има ли нужда да се предприемат някакви конкретни мерки например да се променят договори за кредити, за лизинги, трудови договор - отговорът е категорично не, всичко това е уредено със закона за еврото.
Това, което виждаме от последните социологически проучвания е наистина, че започва лека-полека да се променят нагласите на хората, но тук е важно да споменем, че, ако човек има въпроси, по-скоро моят съвет е да се обръща към институциите, да задава своите въпроси, да чете внимателно какво пише на сайта еврото.bg, на сайта на Централната банка, на сайта на Икономическия и социален Съвет, да не разчита на различни публикации, които се въртят или фалшиви новини в социалните мрежи, за да не се подведе. До голяма степен смятам, че този преход ще бъде сравнително плавен, защото ние все пак сме доста отдавна член на Европейския съюз. Нямам притеснение, че хората не познават евро банкнотите или центовете, така че вярвам, че сравнително плавно ще минем през този период.
Оттук нататък обаче всички ползи, които ние като икономика можем да имаме от това, че сме член на Еврозоната, зависят от конкретните икономически и социални мерки, които съответно правителствата и законодателната власт ще приемам през следващите години.
- В тази връзка какви са основните рискове за потребителите, ако обявените в момента контролни механизми не сработят както трябва в цялата страна?
- Единственият начин да сме сигурни е този граждански контрол, който хората могат да направят и ако видят наистина практики, които са ги притеснили или цени на едни и същи стоки, които в в определени търговски обекти изведнъж рязко се покачват да сигнализират контролните органи.
С промените в закона, които бяха направени с допълнителните контролни функции, които бяха възложени, включително и на КЗП, би трябвало да се преодолее целия този риск. И до голяма степен мисля, че голямата част от българските търговци са добронамерени. Те също имат затруднения. За тях е важно те да запазят бизнеса си, така че честната, лоялна конкуренция са най-сигурния начин това да се запази. Вярвам, че особено възрастните хора и хората, които имат затруднения, ще бъдат изцяло подпомогнати. Виждаме, че има сериозни заявки от Български пощи, МВР също са предприели доста мерки от информацията, която виждаме.
- Какви по-конкретно ще са мерките от страна на МВР?
- Първо, по отношение на взаимодействие с пощи и с общини за да могат да се погрижат за сигурността на гражданите, но и другата важна тяхна задача е превенция на фалшиви банкноти. Вече има доста информация, която се разпространява, как да се разпознават фалшивите банкноти и хората да внимават.
Затова още веднъж препоръката е по-скоро да се използват банковите клонове и ако има левови спестявания човек по-добре е да си ги внесе в момента в банката, за да бъдат автоматично превалутирани или съответно да се придържа към банковите клонове или към пощите след 1 януари, за да се сменят парите.
- А какво точно формира този риск от фалшиви банкноти?
- Този риск се наблюдава във всички едни европейски страни, особено в такъв преходен период. Разбира се, това е практика, която е извън България. А в такъв период на обмяна е нормално да има и хора, които се занимават с такъв тип дейности и така този риск се увеличава. Затова всички мерки, които са предприети и по отношение на банките и по отношение на МВР, считам, че ще бъдат надеждни.
Пак казвам, най-сигурният начин е да се допитваме до достоверните източници и да не разчитаме на случайни хора, които евентуално ще предлагат услуги за обмяна на пари.
Категорично още веднъж е добре да споменем, че абсолютно всички социални плащания, това касае и всички хора с увреждания, възрастни хора, автоматично ще бъдат превърнати в евро от 1 януари догодина. Вече на голяма част от документите, както и на касовите бланки, ние виждаме каква е сумата в евро. Считам, че този период на адаптация бързо ще премине за всички нас като граждани.
- Кои сектори на икономиката ще имат най-голяма полза от еврото и кои са най-уязвими?
- Не мисля, че ще има уязвими сектори. Смятам, че няма сектор на икономиката, който да да не се възползва. Разбира се, първото, което със сигурност ще се види доста активно като ефект още през зимния сезон на тази година е туристическият сектор.
Другите сектори, които със сигурност ще имат бързи и непосредствени ползи, са всички финансови услуги, финансовия сектор, защото влизането на България в еврозоната означава не само това, че ще използваме еврото и че ще бъдем пълноправен член, когато се вземат решения. Ние имаме отношение и глас за това как се развиват единната европейска валута. Така че със сигурност това ще даде по-добра възможност и за по-добри инвестиции в България. А много по-лесно за един инвеститор, който идва от страна от Европейския съюз, особено от страните от Еврозоната, да остане в семейството на Еврозоната.
Аз лично виждам и допълнителни косвени ползи, защото голяма част от университетите започнаха да отварят свои международни програми и ще е по-лесно за самите студенти, които идват от Еврозоната.Все пак таксите в нашите университети са все още доста по-ниски от голяма част от европейските престижни университети, така че независимо от нарастващите цени на живота ни, все още част от и услугите са на по-ниски цени, така че считам, че ще има и отваряне на все повече образователните институции към други граждани от трети страни.
И може би ще се развие един допълнителен ефект, така както е ежедневие в част от европейските страни, примерно между Люксембург и Франция, хората да живеят в едната страна, а да работят в другата. По същия начин Шенген и еврозоната са една предпоставка за все по-силен ежедневен обмен на хора, които работят и живеят от едната страна на границата ни с Гърция.
Не трябва да забравяме, че през тази есен започва сериозен дебат и за бюджета на Европейския съюз за следващите седем години, който беше обявен през лятото. Тепърва започва формиране на националните позиции по тази тема и това, че ние ще бъдем пълноправен член на Еврозоната за нас означава много, защото ще бъдем на масата на разговорите по този въпрос заедно с всички евролидери.
- Опитът на Естония показва, че еврото улеснява търговията, но изисква адаптация към по-високи стандарти. Ще даде ли еврото отласък на българските фирми да станат по-конкурентни или ще ги притисне с нови разходи?
- Категорично оценките на работодателските организации, които членуват в икономическия и социален съвет е, че ефектът върху бизнеса от влизането на България в Еврозоната е доста сериозен, тъй като ние сме част от единен европейски пазар. Оценката, свързана с това е, че ще намалеят голяма част от транзакционните такси - бизнесът ще спести около 1 милиард лева. Несъмнено тези спестявания, които на практика ще направят фирмите, със сигурност ще могат да ги инвестират или в развитие на технологии или в по-високи заплати на персонала си, така че безспорно това е едната пряка полза. Възможността за повече инвестиции и по-добър пазар също ще се развие.
Да не говорим, че в крайна сметка очакванията са за наистина по-висок стандарт на живот. Това, разбира се, върви с допълнителни инвестиции, които ние като страна трябва да направим и в образование, и в развитие на технологии. Така че само по себе си влизането в еврозоната отваря много възможности. Въпросът е оттук нататък ние как се ползваме от тези възможности. Обнадеждаващо е, че виждаме, че ще има и развитие на начина, по който България може да усвои европейските средства, защото имаше няколко години на застой. И оттук нататък изключително важен ще бъде за всички нас дебата покрай бюджета за следващата година и за следващите години.
- Казвате, че бизнесът ще акумулира сериозни спестявания от транзакционните такси, но същото време реално ще има и разходи по пренастройването на системите за преминаване в евро?
- Разбира се, да, има технически разходи, които наистина притесняват част от бизнеса, но считам, че с подкрепата, която вижда от държавата, тези притеснения ще се преодолеят и наистина възможността ние наистина да бъдем изцяло ползватели на това, че сме част от единния европейски пазар, ще даде много повече ползи на самия бизнес.
Да не говорим, че влизането в еврозоната е един от ключовите инструменти за борба със сивата икономика, нещо, което касае всички нас като граждани, но касае и бизнеса, защото лоялният бизнес има интерес сивата икономика в страната ни да намалее. Изсветляването на доходите, работата изцяло в една предвидима конкурентна среда ще има много по-добър ефект върху бизнеса.
- В еврозоната фирмите често получават по-добри условия за финансиране чрез европейски фондове. Как български компании в сектори като кръгова икономика могат да използват тези възможности за растеж?
- Със сигурност не само по отношение на европейските средства, ние сме свидетели как още със самото решение, което Съветът взе България да стане член на еврозоната, веднага имаше промяна в кредитния рейтинг на страната ни, което категорично означава няколко неща:
Първо, по-добра възможност за инвестиции, което е, разбира се, добър шанс за българските компании, защото това означава не само че ще могат да се ползват от европейските средства или от възможностите за участие в държавно финансиране, но ще може да влезе много повече и частно финансиране, съответно частни европейски банки и възможност да се финансира и да се разраства този бизнес.
А най-важната част за външните инвеститори е предвидимостта. Това, че ние имаме всички условия, които сме спазили, за да бъдем част от еврозоната, означава именно предвидимост и финансова стабилност.
- Хората се притесняват от скок на цените и загуба на покупателна способност. Трябва ли да очакваме бизнесът да прояви отговорност и да успокои тези страхове?
- Аз считам че бизнесът проявява вече отговорност с активната си позиция. Виждаме, че ежедневно вече има и достатъчно информация по отношение на прозрачност. Разбира се, страховете на хората са съвсем уместни, защото всички ние виждаме как ежедневно цените растат.
Въпросът оттук нататък институциите е ясно да правят разграничение и да се виждат случаите, в които наистина има недобронамерени търговци, които използват момента за да спекулират с цените. Затова и обърнах внимание на дебата за бюджета, съответно държавата да предприеме конкретни мерки, свързани с компенсиране на бизнесите или на хората, които са в по-уязвимо положение, така че тези предизвикателства да бъдат по-лесно преодолявани.
- А очаква ли се в бюджета да бъдат заложени такива механизми и под каква форма?
- Нека да видим първо предложението за бюджета. Както досега имаше механизми свързани с скок на цените на енергоносителите, енергийни компенсации и така нататък, надявам се, че подобен тип пакет мерки ще бъде предвидени и за еврото.
Нека да видим и как действат последните законодателни инициативи, мерките, които правителството предприе съвсем наскоро. Все пак трябва трябва да минат няколко месеца, за да видим доколко те ще дадат ефект върху пазара.
- Вие споменахте граждански контрол, като един от лостовете за възпрепятстване на негативни практики в прехода към еврото, но доколкото може да бъде наистина ефективен механизъм в нашето общество?
- Разбира се, че може да бъде ефективен механизъм. Първо, ако види, че една стока е по-скъпа в единия магазин, естествената реакция на човек е да отиде в другия магазин, където за същото качество цената е по-ниска и да си я купи. Така че това е естествената конкуренция, която вярвам, че ще доведе от една страна до овладяване на цените. Важна е и активността, ако наистина видим, че има опити за спекула, да сигнализираме съответно институциите.
Аз вярвам, че голяма част от и българските търговци и българския бизнес са изключително стриктни, изключително добронамерени и по-скоро разчитаме и на това, че ще видим и допълнителни позитивни примери за това. Виждаме, че доста преди да започне задължителното двойно обозначаване, голяма част от от търговците, независимо в каква сфера, бяха започнали на доброволен принцип да показват цените в лева и евро, което означава, че лека-полека бизнесът се подготвя./dir.bg
