"Едно обикновено момче, което повярва в мечтите си. И се осмели да направи първата крачка."
Tова е отговорът на Теодор Цветков при въпроса как би се представил на аудиторията. Русенецът може да бъде описан като плувец-рекордьор, мотиватор, мечтател или филантроп... Просто човек с голяма вяра в това, че може да направи дори неща, считани за невъзможни. Често му казват, че са именно такива. А той още повече се мотивира от това.
Освен, че светът вече знае за изключителните му постижения в екстремното и маратонското плуване, голяма част от това, което го определя са многобройните благотворителни каузи.
Dir.bg опита да разбере какво го мотивира за тях. А и да научи детайли за свръхизпитанията, на които подлага тялото и психиката си.
"Първото ми събитие бе през 2017 г. за едно момиченце - Мартина Танева от Банско, която имаше проблеми - разказва Цветков. - Плувах 200 метра през декември, температурата бе около 1 градус. Направих го с благотворителна цел, както и всичко, което правя след това.
Защо го правя? Така сме възпитани от деца в семейството - да правим добро. Исках да помогна. Аз вярвам в това, че хората могат да са единни, да си помагат и да се случват добри неща.
Главната ми цел не е да покажа себе си, кой съм аз. А да покажа на младите хора, че е важно да мечтаят и да опитват. Защото няма невъзможни неща. Всеки може. И е по-добре да положиш усилията и да си повярваш в идеята, отколкото един ден да си казваш - какво ли щеше да стане, ако бях опитал..."
Постиженията му са впечатляващи.
Вписван е три пъти в Книгата с рекорди на "Гинес". Първият е след плуване на 10 км с една вързана ръка, което прави в езерото Николово край Русе. Естествено, пак с кауза - за фондация "Александър Русев", която има за своя основна мисия подпомагане на водно-рехабилитационната дейност за деца с увреждания.
Вторият случай е на масово бягане, като там рекордът не е толкова труден - по неговите думи, а е в мащаба. В броя на хората, които тичат по 10 км за определен период от време.
Отново влиза в книгата с рекордите, когато бие постижението си като време на 10 км плуване с една ръка (другата е вързана). Подобрява предишния с близо час.
Как намира благотворителните си каузи?
"Бих казал, че в повечето случаи те ме намират - казва Теодор. - Ние обявяваме събитието с детайли как ще го направим. Представяме и каузата. Има различни начини за събиране на средствата - и онлайн, с СМС-и, или пък с кутии на място. Не мога да изброя всички каузи, за които съм помагал, но съм участвал в събития с за УНИЦЕФ, за фондация "Александър Русев", за фондация "Една от 8" (в помощ на жените с рак на гърдата - б.а.)."
Плуването би следвало да е нещо като детска страст. Все пак е русенец, а всеки асоциира града и с това, че е на брега на Дунав.
"Всъщност, не винаги е било плуването - разказва Цветков. - Като дете можех да плувам, колкото да не се удавя. Реално в Русе няма кой знае какви условия като база, а и не е с традиции в плуването.
Началото дойде, когато реших да направя нещо, което хората ми казваха, че не мога да направя. А когато дойдоха и каузите към постиженията, тогава мечтите се разрастват. Защото искаш да направиш нещо различно, нещо значимо и впечатляващо, за да се обърне повече внимание. И така да има по-голям смисъл за каузата."
Определено успява да направи неща, на които се обръща внимание. През юли тази година завърши нечовешкото предизвикателство на Ледените Седем. Само шестима души на планетата са го правили. Това е да изминеш във вода точно определено разстояние при специфични условия на седемте континента, като нямаш защитни средства по себе си - само по шапка и бански.
По-конкретно казано - условията са да се изплува една "ледена миля" - 1609 метра, при температура на водата под 5 градуса, без неопренов костюм. В добавка поне едно от тези седем плувания трябва да е във вода под 1 градус.
Шестима са го правили изобщо. Две жени бяха първите - Джейми Монахан от Щатите и Кейт Стийл от Великобритания, а след тях записаха имената си ирландецът Джер Кенеди, французинът Стеф Стивенар и Теодор Цветков.
Преди месец до тях се нареди и австралиецът Линтън Мортенсен. И това е целият списък на хората, които са дръзнали да опитат, а и да успеят.
Тук каузата е за чистотата на Световните океани. Проблем, който става все по-актуален.
"Най-ниска температура на водата беше в Антарктида - разказва за това предизвикателство Теодор. - Там беше измерена под 1 градус, неща като 0.90 градуса. На места може да е било и по-студено.
Но най-ниска външна температура, докато съм плувал, съм усетил на езерото Николово - там веднъж бе минус 15 градуса. Тази година в Мексико пък (езерото Ситуриачи) плувах на 2560 метра надморска височина. И това беше изключително предизвикателство."
Всички тези постижения са повод за гордост. Но най-голямата е друга. 71 часа във водата без спиране. Три дни и нощи плуване без прекъсване. Как ви звучи?
"Това се случи пак на езерото Николово, след като пропадна една от големите ми мечти - да прекося Черно море от Кобулети в Грузия до Варна. Направихме голяма подготовка тогава, имахме организацията, но започна войната. И морето стана военна зона. Но това си остава голяма моя мечта, а каузата е за чисто Черно море. Част от каузата за Чисти Океани, която е световна.
След пропадането тогава на този проект, дойде другата идея. Да изкарам три денонощия без прекъсване във водата. Започнах да тренирам по 8 часа на ден, а около мен събирах хора, които наистина да повярват, че е възможно. Защото като ви кажа сега и на вас, че няма да спра да плувам три дни и няма да спя 85 часа общо, няма да ми повярвате. От ставането преди старта, до лягането след финала на плуването, събраха се точно 85 часа без сън.
Имах екип от 52 човека. Имаше медицински лица, приятели, както и хора, които не познавах дотогава. Просто ми повярваха. Имаше хора с каяци, с лодки...
Направихме едно пробно плуване - 24 часа, като на всеки четири часа ми взимаха кръв, за да разберем много неща преди голямото изпитание. Направиха ми електрокардиограма, както и ДНК тест."
След това влиза в детайли за самото изживяване, които е трудно дори да си представим. Да не говорим за изпълнението.
"Трябваше да приемам въглехидрати и електролити, смесени в едно. Даваха ми ги в течен вариант през 45 минути, докато плувах. На всеки 12 часа получавах храна, която беше специално съобразена и подбрана. Или ориз в чашка, или тортила питка с шунка, кашкавал и авокадо. Храни, които съдържат онова, което трябва на тялото.
Температурата на водата бе към 25 градуса. Външната температура падаше до 13 градуса през нощта. Плувах без неопрен. За да не изстива тялото, пиеш електролитите за 4-5 секунди, след което веднага пак започваш да плуваш.
Нямаше момент, в който съм искал да спра. Имаше моменти на голяма болка по тялото. Наистина голяма. Освен това имах халюцинации по време на третата нощ. Бях минал и подготовка на психиката, защото и това се очакваше.
Но знаех защо го правя и не спрях."
Това плуване е посветено на екипа му и на всеки, който му е повярвал през годините.
За хората, които са му помагали, а и на които той е помагал. Не се събират средства в този конкретен случай, но постигнатото има световен отзвук, защото е внушително като усилие, а и пак с определена кауза.
"Средства не събирахме, но пак имаше кауза - да насоча вниманието на хората към Черно море, защото още преди войната да започне, каузата бе за "Чисто Черно море".", уточнява Теодор.
Следващите цели? Думата има самият русенец.
"През ноември ще плувам в Мъртво море. Поканиха ме да го направя за каузата, която да привлече внимание към проблема, че то се смалява постоянно. Ще бъда и "посланик" на Мъртво море, след като го направя. Има такава титла, организаторите я дават.
Планирам да се върна в Мароко през декември и да направя последното екстремно плуване на седемте континента. Това е да плуваш 2 километра на под 5 градуса, а и на надморска височина над 2440 метра.
Имам шестте дотук, остава седмото в Африка. И ще бъда първият в света, който го е правил."
Този проект все още е в процес на задвижване. Не се притеснява да каже, че търси хора или организации, които да му помогнат за него. Не е за първи път да го прави, а експедициите му не са нито лесни, нито евтини. А все пак събраните средства от тях отиват другаде - в помощ и за каузи, не за финансирането им.
Следват благодарности към Петър Стойчев - друга плувна легенда на България.
"Много ми помогна и продължава да ми помага - разкрива Цветков. - Той бе първият, завършил Оушън Севън, а аз искам да направя и това предизвикателство. Отново ще го търся за съвети и съдействие."
Но това не е единствената мечта.
Теодор планира да изкачи седемте най-високи върха на континентите. Пак с благотворителна кауза, разбира се. Има опит в скалното катерене, макар да е далеч от определението професионален алпинист.
"Ще започна от най-лесното - Килиманджаро. Там е основно ходене. Другите са по-сложни, но ще го направя."
Както и в началото на нашия разговор, не личи колебание. И не се чува думата "ще опитам". Няма и дума "невъзможно". Човекът си вярва и мечтае на едро. И опитва да вдъхнови хората не само да са уверени и да следват това, което искат да постигнат.
Но и да си помагат един на друг по пътя към постигането на тези мечти./dir.bg
