Тенко Славов е една от китарните легенди в българската музика. Роден е на 16 март 1950 г. в Стара Загора, но е отрасъл в София. След казармата си изписва три тома за китара от Америка и се самообразова като музикант. Работи с много рокбанди. Свири в оркестър “Обектив 71” с ръководител Николай /Бебо/ Куюмджиев, с най-известните по това време изпълнители като Бисер Киров, Ирина Чмихова, Мишо Белчев... Именно тогава “открадва” занаята аранжорство от Бебо Куюмджиев. Впоследствие започва да работи с легендарната група “Фактор” на Весо Тодоров-Кокала, която скоро е поканена да свири с Емил Димитров и се преименува на оркестър “Синьо-белите”. Шеф на бенда на попкраля става Тенко Славов. Работил е и с “Маковете” на Лили Иванова. Около 20 години Тенко живееше в САЩ, където се занимава с музика и работи като брокер.
В уникална изповед пред “ШОУ” легендарният музикант разкрива шокиращи истории от своя живот, разказва за звездните си приятели и не скрива нищо за никого! Във втората част той разкрива истинските лица на двете най-големи звезди – Емил Димитров и Лили Иванова.
- Тенко, как влияеше Васил Андреев на групата „Синьо-белите”, на Емил?
- Васил е първият импресарио на българска звезда. Пишеше текстове за Емил. Но беше много отрицателна ролята му по отношение на музикантите. Бъркаше се, държеше се с нас като с крепостници. Както ти казах в предишния ни разговор, аз напуснах заради него.
Васил и Емил са имали връзка първоначално. Мисля, че именно
той го прави хомосексуалист
Васил го е хванал като много млад. Но скоро те се разделят и всеки си имаше собствени любовници.
Трудно се издържаше на тази пе...стка система, която налагаше Васил Андреев! Какви ли неща не сме виждали! Една вечер той се беше напил зверски. Имахме пауза и аз си влизам в гримьорната, а там Васил се събул по гащи и една риза и прави минет на любовника си - едно младо момче! Извиках: “Василе, веднага да се махаш оттук!”. Тоя трябваше да го обесят само защото направи пе...сти много млади момчета! Само дето не го набих тогава! А той: “Тенко, дай на тебе да ти направя един минет! Аз правя разкошни минети!”. Без малко накрая на концерта да излезе по гащи на сцената! Едва успяхме да дръпнем навреме завесата!
А Емил си беше бисексуален. Можеше и с жени, и с мъже. Дори веднъж ми предложи да ходим да сваляме две мацки в един хотел в Хасково!
Аз съм си легнал след два концерта, сам в стая. Към полунощ някой ми чука на вратата! Отварям и гледам - Емил с бутилка водка в ръка. Шепне ми: “Ела, има две учителки в една стая! Казах им, че ще отида да ги видя след малко”. Казвам му: “Емо, аз съм много изморен, може ли това да го направим друг път”. Но той настоява: “Хайде, моля ти се, ще видиш как ще се позабавляваме с тия двечките!”. Мисля си: “Леле, с Емо ще ходим по мацки!”. Направо не можех да повярвам! Той много настояваше. Викам си: “Чакай да видим какво ще стане!”. Отиваме, чукаме на вратата. Отваря се - мацките стоят и ни гледат. Но... изведнъж връхлетя Мариета! Откъде се появи отзад - не знам!
Вдигна перуката на Емил от главата му и вика: “Вижте какъв човек ви ухажва!”
Нахлупи грубо пак перуката на главата му и си тръгна. На тия двете ченетата щяха да им паднат на земята! Но Емил запази невероятно самообладание и им каза: “Добре, друг път ще говорим!”. Той беше леко пийнал...
Нещо подобно се случи в Съветския съюз. Излизаме от една зала и някакви деца се втурват към него за автографи. Едно от тях стоеше под дърво. Емил, като се наведе, не съобрази, че клоните са ниски - перуката му се закачи и увисна на тях! Емил я свали, сложи си я и вика: “Ей, голям резил!”. Пак прояви невероятно самообладание!
- Ти си работил и с Лили Иванова. Сигурно имаш любопитни спомени?
- 1973 година Здравко Радоев ме покани да отида в “Маковете” при Лили. Казвам му: “Но аз свиря с Вантера и Жоро Манчев - ще правим трио”. Жоро Манчев вика: “Щом Лили те кани, иди!”. Но Вантера седи малко настрани, тъжен такъв. Казвам на Здравко. Той вика: “Взимай го и него!”.
По това време се пиеше ужасно около Лили! Като тръгвахме на турнета, купувахме една каса с водка и, докато стигнем до следващия град, тя вече беше изпита от оркестъра! Връзвал съм Вантера за стола със собствения му колан, за да не падне, докато свири! И го затъмнявахме, за да не се вижда, че е вързан!
После се скарахме с Вантера и аз напуснах. При Лили отиде Личо Стоунса.
Те стават гаджета, но скоро се скарват жестоко
И Лили изпрати Тончо /Русев – б. а./ да ме извика да записваме един неин албум.
Лили трудно допуска хора до себе си, защото повечето са лицемерни! Или от куртоазия се опитват да бъдат до нея, или заради някаква сметка. И тя ги усеща такива хора! Но точните хора ги цени!
- Няма късмет с мъжете обаче...
- На Лили, ако й събереш хубавото, готиното време с мъжете й, тя ще бие по щастие много жени, които изобщо не са се развеждали!
Понеже аз я запознах с Асен Гаргов, няколко години по-късно Лили ми каза, че Гари е много точен мъж. Очевидно се чувстваше щастлива с него.
Аз не виждам как Лили би използвала някой мъж! По-скоро мъжете до нея биха имали някаква полза, ако изобщо това е възможно. Тя определено има силен характер и мъж, който е малодушен, не би се задържал до нея!
Много се ядосваше, че като беше снаха на Пеко Таков, разни партийци й се подмазваха. Дори си спомням на един концерт изнесоха кошница с цветя и обявиха: “От първия секретар на партията!”. И тя забрани: “Никой няма да пипа тези цветя!”. И те си останаха на сцената!
- Но не е ли доста капризна?
- Спомням си веднъж в Кърджали Лили мина покрай прозорците на гримьорните. И изведнъж от отворения прозорец
чистачката излива кофа с мръсна вода точно върху нея!
Всички онемяхме, женицата само дето не припадна! Но Лили запази самообладание, не вдигна скандал. Разбра ситуацията, показа се пич. Отиде дори да утешава жената!
- Тенко, ти си имал големи проблеми с излизанията в чужбина. Кой те топеше и ти пречеше?
- Четири отказа имам да изляза в чужбина в продължение на 12 години! От 1976-а до 1988-а! През 1988 година, като излязох вече, не се върнах!
Постоянно ходех при зам.-началника на паспортния отдел полк. Гогов. През 1978 г. той ми даде едно свое стихотворение “Закъснялата роза”, защото беше... поет, представи си! Гогов преследваше Лили Иванова – искаше някой да направи песен по това негово стихотворение! И тя да я изпее! Само така можел да умре спокоен!
Веднъж отидохме при него с Лили, а той сподели: “Това е единственото ми стихотворение, в което няма пищови и пушки!”. Беше откачалка, пишеше си за неговите военни, натегач тотален! Влязохме при него с бутилка уиски и една кутия шоколадови бонбони. А той се завайка: “Пак ще имам проблеми със здравето!”. Но ги взе и ги прибра в чекмеджето и се обърна към Лили: “Какво има, Лили?”. А тя: “Трябва да ходя до Париж да правя едни записи. Аз имам паспорт, но моят музикант, с когото ще пътуваме - няма, а трябва много скоро да тръгваме!”. А всъщност ние отивахме на гости на една наша приятелка - Сун Върбанова...
Гогов я попита: “А какво става с моята песен?”. Лили му обясни: “Дала съм я на един много добър композитор!”. Тогава Гогов каза: “Нека момчето иде долу и си попълни документите!”. Слизам, а на гишето не виждам никой! В това време по вътрешния телефон се звъни. Някаква жена вдига: “Да, другарю Гогов! Разбира се!”. Даде ми документите, попълних ги и ги оставих. На другата сутрин в 6 сутринта вкъщи се звъни! Отварям – някакъв, облечен като куриер! Подава ми един плик. Отварям го – вътре задграничният ми паспорт! Направо се шашнах!
В Париж се запознах случайно с един от най-добрите блус хармонисти в света - Шугър Блу - той записваше дългосвиреща плоча и аз направих дори аранжимента на едно от парчетата. Изкарах някъде около 500 долара за две дена!
Като се прибрах в България, записахме с Лили песента “Закъснялата роза” по текста на полк. Гогов. Стана много хубава балада!
Но с това не престанаха проблемите ми при излизането в чужбина. Бащата на един приятел, който работеше в УБО, ми каза:
“Някой от твоите най-близки хора много те топи!”
Знам кой е бил, музикант е, но няма значение! Не искам да му споменавам името. Простил съм му, нека той оттук нататък да си има работа с Господ!... Преди две години отидох да си видя досието и ми дадоха две странички, в които почти нищо нямаше, но 86 страници с доноси срещу мен липсваха!
- И накрая, като излезе от България през 1988 година, не се върна...
- През 1988 година излязох с един договор за Норвегия и си казах, че повече няма да се върна в България! Като свърших договора си в Норвегия, се обадих на Сашо Гривната, който беше в “Трайес кирхен” - лагер за бегълци от Източна Европа край Виена. Отидох там да го видя, бях намислил да се предам. Но като видях при какви условия живее вече година и половина, си казах: “Не, не!”. След това отидох в Белград и седях там 33 дена при бащата на един мой приятел. После отидох в Западен Берлин и се свързах с организацията “Каритас”, която помага на бегълци. Там се срещнах с един човек, който ми каза: “В момента е много трудно да се емигрира в Америка! Почти нямаш шанс!”. Излязох от него много тъжен и от първия уличен телефон се обадих сломен на Сия и Трошан Владовски в Америка. Казвах им какво съм разбрал. “Единственият шанс да дойда е ако уча или ако се оженя за американка!”, казах им.
На следващия ден се чух пак с Троши и той ми вика: “Изпрати една снимка!”. Веднага изпратих писмо с рекламни снимки с една дълга коса, на която изглеждах много младолик! Те получават писмото и в това време влиза Джули - една тяхна комшийка. Те й обясняват за мен, колко много искам да отида в Америка, но трябва или да уча там или да се оженя. А тя, като вижда, снимката казва: “О, той е много готин!”. А те й обясняват: “О, ама той е много известен рокмузикант в България!”. А тя е тотално куку по групи! “Ама наистина ли?! Аз ще му помогна, аз ще отида да се оженя за него!”.
Започнахме да си пишем, да си говорим по телефона, ала-бала-ница... И накрая се стигна до това, че дойде при мен и се оженихме в Копенхаген!
Само че тя била наркоманка, тотално куку
открадна ми някакви кредитни карти... Оказа се, че дължала някакви 30-40 000 долара в Щатите и затова дори не искаше да заминаваме за Америка!
Но, така или иначе, след 5 години получих американско поданство!
- Сблъсквал ли си се в шоубизнеса зад Океана с удари под кръста, както на родна почва?
- Такова нещо, както Васил Найденов ме “изработи”, е невъзможно там! 3-те хиляди лева, които му искам аз, са половината от хонорара му само за една вечер! И ще може да запише песента “Ако имаш време”, защото той сега без моето писмено разрешение не може за я запише!
Такава неетичност не съществува в англосаксонския свят! Репутацията за един музикант в Америка и Англия е най-важното нещо! Докато у нас тя няма никаква стойност! Работил съм по целия сват – дори тези, които са най-големите пияници и наркомани, са етични един към друг! Никога няма да си направят кал, никога някой няма да му мине през ума да експлоатира колега. Никой не може и да помисли, че ще ти пее песните и няма да ти плати – това е пълен абсурд! Приятел съм с Джордж Бенсън, със Стиви Уондър, с китариста на “Тото” – те не вярват какво се случва тук с авторските права!
- Тенко, чувала съм от ваши общи познати, че си помогнал на Пепи Гюзелев, когато дойде да се лекува от рак в Америка...
- О, направих всичко възможно за него! Изчетох един куп книги и му бях направил една вегетарианска диета. Развитието на рака зависи и от начина, по който живееш и се храниш. От момента на заболяването му, докато почина, минаха 5 години и половина! А максимално се дават 5 години - той прескочи този срок.
Те дойдоха в Лос Анджелис при някаква приятелка на дъщерята на съпругата му Ефи. Трябваше да отидат на хотел и да плащат много пари. Аз го настаних при един мой приятел, за да не плаща, защото не се знаеше колко месеца ще продължи лечението.
Можеше да го разори само плащането на текущите консумативи! Хотел и храна – те унищожават! Няма хотел под 50 долара. Ходих да преговарям в болницата за парите, защото му искаха огромни суми! Веднъж успях да намаля 40 000 долара от сумата, която му искаха, веднъж - 30 000 долара!
Успях да му намаля 70 000 долара от сумата, която трябваше да плати!
В Америка да знаеш как да преговаряш е много важно! Бизнес езикът е нещо много по-различно от това, което си мислят българите. А Пеци беше в най-добрата болница на Лос Анджелис! Един от най-добите неврохирурзи в света го лекуваше – д-р Бляк. Не го оперираха, но му назначиха химиотерапия и лъчетерапия.
Една моя приятелка му уреди от една компания хапчета за химиотерапията за 19 000 долара безплатно. Организирах и един благотворителен концерт в православната църква “Св. Георги” и също събрахме малко парички за него. Почувства се подкрепен морално. И след като се върнах преди две години, ходих да свиря на благотворителни концерти тук и го подкрепих.
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
